3 години след конгреса на сенките БСП има шанс да излезе от мрака
"В късния следобед на 8 май Корнелия Нинова дефилира на сцената с букет червени рози в лявата си ръка. С дясната понечи да поздрави червения конгрес. Вдигна я и инстинктивно изписа с пръстите си знака на победата – исторически символ у нас на СДС и десницата. Преди победителката да се усети и да отвори цялата си длан, мина не повече от миг или два. Точно толкова, колкото да ти се стори, че виждаш мираж, че сигурно халюцинираш. И да не си сигурен точно какво си видял. В този момент дори и призракът на 26-годишния преход вероятно се е разсмял дрезгаво зад завесата. Унесени в аплодисменти обаче, делегатите не чуха кикота му.
Даже и политиците понякога казват истината. По-често, когато говорят с жестове, но понякога и с думи. Минути преди финалните сцени на конгреса телевизионна камера улови диалог, изваден сякаш от „Кръстникът”. „Нищо лично, просто бизнес”, заявява небрежно счетоводителят на нюйоркската мафия Ото Бидерман в романа на Марио Пузо. „Нищо лично, нали разбираш?”, казва и Румен Овчаров на брутално отстранения партиен лидер Михаил Миков, който му отговаря: „Но аз ти благодаря, че ме освобождавате по този начин от тази отговорност”. В седмиците преди 49-ия конгрес на БСП, а и по време на самия форум досегашният председател беше яростно атакуван с обвинения, че си е подсигурил служебна победа чрез партийния апарат. Когато се оказа, че нито си е опекъл работата, нито е бил най-добър в машинациите, мнозина се присмяха, вместо да му се извинят. Както се изрази един делегат: „Че той к’ъв председател е, като не може да си уреди преизбирането?!”.
... В първите реакции за червения конгрес можеше се чуе извод за победа на парите срещу апарата. Сякаш едното може да върви без другото. Изоставен и от почти целия апарат на „Позитано”, който управляваше събитията около залата, Миков май беше сред последните, които го разбраха. Вероятно и заради това във финалните си минути начело на БСП изглеждаше като Виденов на последния си конгрес. „То, като гледам, мачът е свирен!”, констатира собственикът на Пловдивския панаир Георги Гергов малко преди да започне гласуването. Мнозина погрешно разтълкуваха думите му, в смисъл че досегашният председател си е уредил нещата. Всъщност предприемачът очевидно имаше предвид, че присъдата на Миков е подписана. А и самият потърпевш отказа да я обжалва с последните си думи като председател: „Няма да правя договорки зад тази завеса. Аз не съм избиран от Гергов и може би това е бил шансът ми”.
След първия изборен тур, на който Миков получи 329 гласа, а Нинова – 280, Гергов заедно с друг кандидат за лидерския пост – бившия член на директорския борд на панаира Красимир Янков, сложиха в джобовете си и контролния пакет от акциите на БСП. Останалото е за протокола – аритметичен сбор на балотажа от гласовете на Гергов (55) и Янков (77), прибавени към резултата от първия тур на Корнелия Нинова. Тя е предвидим партньор за разлика от опърничавия Миков. Случайно Нинова е и бивш председател на борда на панаира по времето, в което държавата изпусна контрола върху дружеството в полза на Гергов, а министър на икономиката беше Овчаров. ЧИСТИ СМЕТКИ – ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ.
... НА 49-ИЯ СИ КОНГРЕС БСП СЕ ПОКАЗА ПО-ЯСНО ОТВСЯКОГА КАТО ПАРТИЯ С ДВЕ ЛИЦА. Едното – по време на откритото заседание, когато залата ръкопляскаше на левия курс в доклада на председателя, но аплодисментите идваха главно от балкона, където се разполагат гостите – предимно симпатизанти и редови членове на БСП.
... Събитията в залата се развиваха по строг сценарий – многобройни „кандидати” за лидер на БСП се изреждаха един след друг да си правят отводи с десетминутни речи срещу „статуквото” и дитирамби за „промяната”. „Единственият кандидат, който не каза и една лоша дума срещу останалите, беше Корнелия”, изтъкна впоследствие един от идеолозите на нейната кампания, социологът Юрий Асланов. Да, така е – има си хора за всичко. Още по време на кампанията беше ясно, че става дума за прецизно разработена операция, в която и ролите са разпределени. Нинова го играеше „доброто ченге”, а мюрета като Кирил Добрев трябваше да се преструват на кандидати, за да водят негативна кампания срещу Миков и заместника му Янаки Стоилов с основния аргумент, че били отдавна в политиката и трябвало да си ходят. Безспорно цялостното състояние на БСП включително действия и бездействия на последното ръководство предлагат широк избор от възможности за всякаква критика. Друг е въпросът, че имената на главните „разобличители”, както и начинът, по който конгресът беше спечелен от тях, са най-ярката илюстрация на собствените им констатации.
... Разбира се, във възгледите на двата лагера има съществена разлика. И единият, и другият е за връщане на държавата в икономиката. Но когато го казва Миков или Стоилов, можем смътно да си представим и създаване на държавни предприятия в някои сфери. От устата на Нинова държавната намеса звучи като кредити от Банката за развитие за „малкия и средния бизнес” (когато чуете това клише от устата на български политик, задължително се огледайте за сянката на едрия бизнес зад него!). И двамата кандидати говорят за синдикати. В това отношение Нинова безспорно притежава по-голям опит. Особено в заобикалянето им. През юни м.г. заедно с още няколко червени депутати тя внесе в парламента пакет със скандални промени в Кодекса на труда, каквито дори и на управляващата десница й беше неудобно да предложи. Още тогава пролича, че Миков проявява „левосектантски уклон“, тъй като не се подписа под тях, но е факт, че не направи нищо и за да ги спре. Промените изненадващо минаха на първо четене, а някои и на второ, което породи основателни съмнения, че бизнес лобита ги прокарват през опозицията, за да спестят на ГЕРБ неудобството задължително да ги обсъжда със синдикатите в Тристранния съвет.
ЧЛЕНОВЕТЕ НА БСП НЕ ПОМНЯТ, НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ИЛИ НЕ ЗНАЯТ КОЙ е внасял предложения, улесняващи уволненията на майки и трудоустроени примерно. Но пък много обичат да слушат как намахани другарки и другари удрят по масата и се хвалят: „Внасяме закони за майки, за работници и за пенсионери, бием се с ГЕРБ, силна социална политика – това постигаме!”. Със същия непукизъм Корнелия Нинова първо отричаше, а после неглижираше и отклоняваше въпроси, свързани с приватизацията на „Техноимпекс” по време на управлението „Костов”. На 28 години и с две години трудов стаж зад гърба си тя е назначена тогава за изпълнителен директор (и за шеф на борда на „Техноимпортекспорт”), а след няколко месеца оглавява и Работническо-мениджърското дружество за придобиване на дружеството. „Никога не съм членувала в СДС”, отговаряше лаконично. Накрая призна, че има пръст в приватизацията, но пак извъртя нещата в полза на хората – не го била приватизирала тя, а работниците! А всъщност „Техноимпекс” отдавна е в портфолиото на мощна икономическа групировка от Североизточна България…"
Този репортаж, който публикуваме с незначителни съкращения, излиза в списание "Аспекто" десетина дни след конгреса на БСП със заглавието "Конгресът на сенките".
Конгресът на сенките, след който БСП бавно и полека беше упоена и вкарана в зоната на мрака на идейната безпътица, на разправата и отстрелването на враговете с партиен билет и на налагането на култ към личността.
Култ към личността. Да!
Според енциклопедия "Британика", „култ към личността“ възниква, когато даден индивид използва масмедиите, пропаганда или други методи, за да създаде идеализиран или героичен публичен образ, често чрез безвъпросно ласкателство и венцехваление.
Обект на такова отношение, например, е Сталин, за когото през 1956 г. Никита Хрушчов пише: „Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона...“ Във въпросния документ той разобличава сталиновите престъпления спрямо народа и партията, като го обвинява главно в това, че се е самозабравил и приживе, със средствата на властта си, се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его.
Дали Корнелия Нинова съзнателно е искала да се развие култ към личността ѝ, дали това е резултат на прекомерно старание на обслужващия я медиен и апаратен персонал, или е съчетание от двете? Налагането на пряк избор на председател, дава отговор на този въпрос и той е, че при всички случаи култът към единствената и непогрешимата не е възникнал по естествен път и от само себе си.
Без отговор обаче остава друг въпрос - кое задкулисие има интерес от подмяната в БСП и превръщането ѝ от лява в консервативна партия, от социалистическа в социалистическо-патриотична (както срамежливо я нарича Светлана Шаренкова, може би, за да не използва "национал-социалистическа"), от европейска в антиевропейска, от партия с колективно начало в лидерска партия?
Кое задкулисие има интерес от превръщането на лявата партия на България в политически джендър без физиономия, без идентичност и без тежест?
Кое задкулисие има интерес от един лидер, който да умее да губи спечелени избори?
Само онова, което избра Нинова за председател, или наистина има и друго, извън партията (както все повече хора твърдят)?
Един трети въпрос ще получи отговор тези дни - дали БСП ще успее да излезе от мрака сега, на заседанието на конгреса на 16 юни.
Този отговорът е в ръцете на всеки един от 700-те делегати.
Освен ако това не бъде още един конгрес на сенките...
И освен ако "новия морал" на Корнелия Нинова не се изчерпва само със заявката, че поема политическата отговорност и подава оставка, а всъщност остане на поста си или се кандидатира пак.
Снимка: БНР
