8 % от българите с депресия. Бедните страдат 4 пъти по-често от богатите

Около 8% от българите над 18-годишна възраст страдат от различни форми на депресивни симптоми. Това сочи анализ на Евростат за проявите на депресия в страните от Европейския съюз през 2015 г.

По честота на посочените симптоми българите са над средноевропейското равнище. По неофициални данни у нас около 1 милион българи страдат от различни форми на депресия. От Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) отчитат, че у нас през 2014 г. са били официално регистрирани малко над 132 000 пациенти с психични разстройства, а през 2015 г. техният брой е спаднал до около 127 хиляди.

Най-често българите са страдали от различни психични и поведенчески радстойрства – около 120 хиляди официално регистрирани случая през 2015 г. или по 1 686 случая на 100 хиляди души население.

Най-често срещаните депресивни симптоми са подтиснато настроение, липса на удоволствие от преживявания, намалена енергия, понижена концентрация, забавена мисъл, нерешителност. Много често един от първите симптоми е безсъние, а вероятна причина за подобен проблем е и промяната на часовото време. В нашите географски ширини сезонните депресии най-често се проявяват пролет и есен. През тези два преходни сезона има изостряне на съществуващи депресии или поява на нови депресивни състояния, коментират експерти.

Средно 6.8% от европейците страдат от депресивни синдроми, обобщава изследването на Евростат. При половината от тях симптомите на депресия са сериозни. Сред държавите с най-голям дял на депресивни симптоми в населението са Унгария (10.5%), Португалия (10%), Швеция (9%), Германия и Великобритания - и в двете страни малко над 8 процента. Симптоми на депресия са най-рядко срещани в Чехия и Словакия.


Жените са по-засегнати от мъжете в депресивните разстройства. В страните от ЕС около 8 на сто от жените, изпитват депресивни симптоми срещу 5.5% при мъжете. По-високите нива на образование са свързани и с по-ниски темпове на депресивни симптоми.

Има и пряка връзка между доходите и депресивните симптоми: във всички страни, хората с ниски доходи по-често страдат от депресивни симптоми. На общоевропейско ниво проявата на депресивни симптоми при по-бедните е три пъти по-често от отколкото при хората с най-високи доходи, а в България разликата е четири пъти.

В България разликата е още по-голяма: В първия квинтил, най-бедните (под квинтил социолозите разбират една пета от населението – то може да бъде разделено по множество признаци, тук говорим за разпределение по доход), при 12,2 % от хората се срещат депресивни симптоми.


Във втория и третия квинтил, където попада средната класа, нивата също са доста високи - съответно 11,6 % и 10,9 %, докато при най-богатите, в петия квинтил, проявата им е едва при 2,9 % от хората.