Ако Нинова беше искрена за преференциите, щеше да иска отмяна на бетонираните водачи на листи

Последните два дни депутати от БСП се оказаха особено загрижени за преференциалното гласуване. Ще си помисли човек, че са първи поборници за мажоритарния вот, за демокрацията и за равните възможности.

Корнелия Нинова апокалиптично драматизира: "Няма да има и преференции, една макар и малка стъпка, да избирате мажоритарни личности, а не така омръзналите ви партии. И това право ще ви отнемат", а един от младите ѝ депутати още повече сгъсти краските: „Омерзен съм! Преференциалният вот бе фактически унищожен от ГЕРБ, ДПС и части от ОП. Четири часа го защитавахме!”

Ще им отговоря, че и аз съм омерзена. От  безочието на тези, които четири часа уж били защитавали преференциалния вот.

Защо тези многострадални борци никога не са имали нещо против преференциалният вот да се мери с един аршин за европейски избори и с друг аршин – за парламентарните и местните избори?

Ако бяха такива радетели за преференциалното гласуване, защо не внесоха предложение да отпадне изначално заложеното бетониране на водачите на листите за парламентарни и местни избори, които и досега бяха практически непобутваеми? Това са онези галеници на партийните ръководства, които служебно бяха назначавани за депутати и общински съветници със самото им определяне за водачи. Защо те са по-по-най, че да не могат да бъдат измествани, а останалите могат да се впускат в кални вътрешнопартийни борби за следващите места – независимо дали чрез купуване на гласове, корпоративен вот, партийни схеми или използване на чисто мутренски методи?

Ако бяха такива радетели за преференциалното гласуване, защо все още не са поискали оставката на колегата си Филип Попов – депутатът, който беше заплашил кандидатите във видинската листа на БСП, че „ако някой ни измести листата с преференции, изобщо да не ми се явява. ЩЕ ГО СКАПЯ! Дори ще повлека с мен и остатъците от тая партия, дето ги има”?

Ако бяха такива радетели за преференциалното гласуване, защо все още не са поискали оставката на един друг техен колега, за когото варненски социалисти официално обявиха, че си е купувал преференции?

Ако бяха такива радетели за наистина мажоритарен вот, щяха дазащо така и не предложиха да бъде въведена мажоритарна избирателна система (имаше и референдум по този въпрос), вместо да заблуждават избирателите, че гласувайки пропорциално, уж гласуват мажоритарно?

Нечистоплътно е.

И перверзно.

Перверзно е партийните ръководства да назначават любимците си за депутати, като ги правят водачи на листи, а да оставят другите да се цакат с каквито средства намерят и да се пренареждат както дойде, защото за партийното ръководство важно е да се вдига крайния резултат.

Нечистоплътно и перверзно е да се правиш на защитник на някакво уж демократично право, след като с това уж демократично право на практика си убил всичко политическо в една предизборна кампания.

Защото всеки, които е наблюдавал как протичат кампаниите след въвеждането на преференциалното гласувне, е видял, че по места вместо да гледат в една посока и да воюват за политики, кандидатите в листите са заети да водят битки помежду си.

Така че „фактическото унищожаване на префернциалния вот” всъщност е някакъв шанс идеите отново да се върнат в изборите и в политиката.

Защото другото е търговия, мутризиране и партийно схемаджийство.

И не на последно място - надявам се, че всички тези оплаквачи на преференциалния вот на следващите парламентарни избори сами ще поискат да са на последните места в листите и да си заслужат народната любов, а не да разчитат само на председателската.