Археолози търсят обяснение за амулети от човешки черепи, използвани преди 7 хил. години

Кръгчета, изрязани от човешки черепи, са били използвани през 5-ото хилядолетие пр.Хр. от хората, които са населявали нашите земи по онова време.

Странните находки с правилна форма и дупка в средата, които археолозите наричат рондели, са намерени в праисторическия обект Козарева могила край Каблешково. Броят им вече е 6, като последната е намерена при археологическите разкопки това лято.

Обектът от години се проучва от екип под ръководството на доц. д-р Петя Георгиева от СУ “Св. Климент Охридски” и е изключително интересен не само защото са запазени праисторическо селище и некропол, а и защото хвърля нова светлина върху живота на населението от края на енеолита.

Доц. Геориева обяснява, че всъщност ронделите не са нещо рядко, но не им е обръщано внимание.

Първите находки на рондели са от XIX в. в Западна Европа, когато има бум на публикации и обсъждания. Най-много са намерени около мегалитите във Франция. Повечето са от 4-3-о хилядолетие пр.Хр. и тъй като става въпрос за кръгчета от човешки глави, възбужда тогава интерес, който след това се губи за дълго време. По-късно се откриват и в Източна Европа - в Унгария, Румъния и Сърбия има по едно съобщение за намерена рондела, както и една в Ракла, Варненско, описана от антрополог.

И сега изведнъж в затворен комплекс в къщи от селищната могила край Каблешково са намерени 6.

Първата находка на черепен покрив - горната част на черепа, отрязана като купичка, не е нещо рядко, но не им е обръщано внимание. От тях повече се интересуват антрополозите.

“Не е много ясно за какво са използвани, но има етнографски паралели. В Америка има археологически находки от две места. В гроб са открити 2 двойки орнаментирани рондели, връзвани една срещу друга с изпъкналата част, чиито отвори са били затваряни с кожа, връзвани са на пръчка и като се сложат камъчета, дрънчат. Такива дрънкалки са използвани главно за ритуални танци”, казва доц. Георгиева.

Такава традиция съществува и в момента - да се поставят в гробовете такива дрънкалки, но не от човешки черепи, а от коруби на костенурка. В друга находка от частна колекция има рисунка на човек, който отрязва главата на друг и правят ронделата от това.

При индианците, както всички смятат, свалянето на скалпове, рязането на черепи се прави с цел да бъде унижен противникът и да му бъде взета силата, пояснява специалистката по праистория и припомня, че тук също има такава традиция. Княз Светослав, който идва тук и покорява българите, после е убит от печенегите, които му отрязват главата и правят от нея чаша. Същото прави и хан Крум с главата на Никифор.

Има етнографски паралели и с рондели, използвани като барабанчета, но горе-долу по същия начин - две изрязани кръгчета, обърнати с изпъкналата страна едно към друго, по средата вързани на пръчка и с конец с мънисто, което при разклащане удря ту от едната страна барабанчето, ту от другата.

“Ронделите са намерени в къщите, в които намираме и идоли, керамика, модели на масички, тесли, брадви - всичко на едно, т.е. тези хора, които са произвеждали керамика, са живеели в работилницата си”, обяснява археоложката.

Козарева могила се проучва с прекъсвания от 1990 г., но интересът се засилва, когато е намерана пещ, пълна със съдове, която не е за еднократна употреба - нещо нетипично за праисторията. После е открита втора пещ, а това лято - още една. През този сезон е започнало проучването на четвърта сграда от т.нар. горял хоризонт - културен пласт, който е запечатан от голям пожар и е запазен от човешка намеса от по-късните периоди.

“Интересното на Козарева могила е, че вероятно е бил керамичен производствен център Това показва, че едно много просто производство като грънчарството вече служи за размяна. Късният енеолит е време, когато се променя структурата на обществото, става по-сложно, започва търговия с керамика, а това доказва промени в обществото, защото с редки суровини е нормално да има обмен, а глина има навсякъде и когато ме питате дали това общество е на прага на цивилизацията, отговорът е положителен”, казва доц. Георгиева.

Не само обитателите на Козарева могила, а и в много други са стигнали до общество, в което има някой начело и върхушка. В този период освен възникване на производствата се увеличава количеството на оръжието и в некрополите има разделение на мъже воини с типов инвентар и жени с друг типов инвентар. Това означава, че щом има военни, има групово насилие, а то се ражда, когато се заражда цивилизацията. Над този горял хоризонт има друг, който е началото на преходния период към бронзовата епоха и самият финал на енеолита.

“Първоначално го обявих за хоризонт, оставен от хора, които са извършвали някакви ритуални действия, след като е избухнал пожар. Намират се един хубав съд, до него малка тесличка, модел на къща. По същия начин намираме 3 малки съда един до друг, както се поставят в гроба, но няма гроб. Реших, че са носели периодично някакви дарове”, разказва доц. Георгиева.

Последните 2 г. обаче попада в този хоризонт на комплекси с повече керамика, в която има елементи на украсата и формите, които не се срещат в предходния хоризонт.

“Дори да са принасяли там жертви заради това, че е горяло или по други причини, тези жертви са принасяни доста дълго време Това е времето, когато са си боядисвали съдовете в червено и от двете страни - явно не само за украса. Това ме кара да продължавам да мисля, че мястото е било превърнато в обредно по някакви причини”, предполага археоложката.