Безсмъртният марш на 3-ти пехотен Бдински полк навършва 100 години

Агенция "Фокус" издири рождената дата на бойния марш на 3-ти пехотен Бдински полк и химн на Видин - "Бдинци". Това е 25 март 1917 г. Ной е написан в хан Мраморица, между селата Суходол и Стругово, на пътя Битоля-Крушево, където ротите са били разквартирувани, след боевете при Кота 1248.

До момента се смяташе, че стихотворението "На Бдинци" е писано след сраженията за освобождаването на Битоля през есента на 1915 г., както и че неговия автор видинския учител Некола Попов е починал в Битоля. Приемаше се, също, че капелмайсторът Боню Кирчев е написал през 1916 г. музика по стихотворението на поета.

В действителност историята се оказва малко по-различна.
Всъщност стихотворението "На Бдинци" е написано на 25 март 1917 г., непосредствено след осемдневните сражения, които полкът води за отбраната на стратегическата височина Кота 1248, разположена северозападно от Битоля. Това се доказва с писмо от Никола Попов, изпратено до командира на 3-ти пехотен Бдински полк подполковник Минчо Сотиров и входирано с Вх. № 2590 от 29 март 1917 г. Писмото носи датата на написването 25 март 1917 г.

В писмото си Никола Попов обяснява , че "считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осемдневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя Вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт."

Към писмото е приложено и самото стихотворение "На Бдинци", на което четем следното посвещение: " Господину Подполковнику М. Сотирову(По случай непосредственото му участие в отблъсването на атаките след осемдневния барабанен артилерийски бой на висотата 1248)". Това стихотворение носи датата 25 март 1917 г. Хан Мраморица, по шосето Битоля-Крушево.

Най-вероятно това е и датата на последната редакция на стихотворението, превърнало се в последствие в марш на 3-ти пехотен Бдински полк и химн на град Видин.

Подобна датировка е обективна и с оглед непознатите до скоро куплети на стихотворението, които разказват за осемдневните боеве по време на мартенската съглашенска офанзива северно от Битоля.

Боевете за Кота 1248 започват на 10 и завършват на 19 март 1917 г. в тези боеве 3-ти пехотен Бдински полк губи почти половината от личния си състав в убити ранени. Чудовищният героизъм, проявен от Бдинци и лично от техния командир подполковник Сотиров е отразен в специална заповед по 1-ва Бдинска бригада, подписана от бригадния началник полковник Асен Николов от 19 март 1917 г.

По същото време капелмайсторът на 3-ти пехотен Бдински полк Боню Иванов Кирчев създава и музиката на марша "Бдинци". Надпис върху оригиналната партитура показва, че това е станало в същия хан Мраморица, разположен между селата Суходол и Стругово, където ротите са били разположени на почивка след боевете. Най-вероятно маршът е изпълняван по време на самата война и при награждаването на героите от полка от главнокомандващия генерал Никола Жеков, през пролетта на 1917 г.
За първи път стихотворението "На Бдинци" е публикувано в списание "Отечество", книжка 14 от 15 април 1918 г.

За авторът на текста Никола Попов се знае твърде малко - в един период от живота си той е сред многобройните видински учители, извървял достойно пътищата на войните за национално освобождение, като обикновен войник от първата линия на сраженията. С едно уточнение - по това време Видин е особено важен културен и образователен център, през който преминават като учители едни от най-известните български писатели и общественици. Според изследването на д-р Николай Русев, Никола Попов работи в Катедралния хор в Пловдив, заедно с композиторите Георги Байданов, Емануил Манолов и Ангел Букурещлиев, както и с Димо Бойчев и неговата "Детска музикална китка". Едновременно с това Никола Попов е талантлив поет и се нарежда сред най - добрите артисти в зараждащия се пловдивски самодеен театър. През 1909 г. поетът пише либретото за първата детска българска оперета "Деца и птички" на Панайот Пипков. През 1911 г. маестро Никола Атанасов му възлага написването и на либретото на операта "Борислав". В навечерието на войните за национално обединение работи като уредник Оперната библиотека в столицата. По време на Балканските войни / 1912-1913 г./ и в началото на Първата световна война през 1915 г. е мобилизиран в състава на 3-ти пехотен Бдински полк.

Капелмайсторът Боню Кирчев е роден в Стара Загора през 1868 г. в семейството на дребен търговец. Едва осемгодишен Боню става свидетел на гибелта на баща си под ятаганите на башибозуците при разоряването на Стара Загора след изтеглянето на руските войски и опълченските дружини по посока на планината. Семейството на Иван Кирчев тръгва да спасява четирите си деца когато градът вече е в пламъци. Въпреки смъртта на мъжа си, Христина Кирчева успява да спаси челядта си и да я приюти в бедните балкански селца, където преживява през лютата зима на 1877-78 г. След Освобождението на България вдовицата слиза в полето и търси покровителството на свещеника в Чирпан. Домът на семейството в Стара Загора е опожарен и разграбен. През 1894 г. Боню Кирчев заминава за Одеса, където се записва в Музикалната консерватория. завръща се в България през 1898 г. и постъпва в армията. През 1900 г. е назначен за капелмайстор на 3-ти пехотен Бдински полк. Във Видин преминава целия му по-нататъшен живот и творческата му дейност, с която превръща военния духов оркестър в истинска обществена институция, очаквана и обичана от гражданството. Боню Кирчев служи като капелмайстор четвърт век - до пенсионирането си през 1925 г., след което става учител по музика във Видинската гимназия. Непосредствено преди смъртта си старият капелмайстор предава за съхранение в щаба на полка целия си творчески архив, който за съжаление изчезва в бурните години след Втората световна война и вероятно е изгубен. Маестро Боню Кирчев умира във Видин през септември 1941 г.

Подполковник Минчо Сотиров, на когото е посветено стихотворението "На Бдинци" е легендарния командир на 3-ти пехотен Бдински полк по времето на Първата световна война. той води полка в паметните боеве в Сърбия през есента на 1915 г., както и в сраженията на Македонския фронт в района на Битоля през 1916-1918 г. След подписването на Солунското примирие в края на септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Именно командирът и знаменосецът старши подофицер Ангел Петров спасяват полковото знаме от плен. Те свалят плата от дървената дръжка и го скриват. Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето с калъфа се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. е било наградено тържествено пред очите на видинското гражданство и запасното войнство със сребърна гривна за спасяването му от плен.

Полковник Асен Николов е командир на 1-ва Бдинска бригада по време на първата световна война. През 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.