Била ли е феминистка царица Ана? Отговорът е в Бдинския сборник

Бдински сборник е средновековен български хартиен ръкопис в университетската библиотека на град Гент. Не е известно кога и как той е стигнал до Белгия. Бележка в края му сочи, че е преписан през 1360 година в Бдин за цар Иван-Срацимир (владетел на Видинското царство) и съпругата му Анна. Възможно е обаче тази бележка просто да повтаря изчезнал първообраз, а пазеният в Гент ръкопис да датира, съдейки по водните знаци на хартията му, от XV в.

Сборникът изглежда е бил предназначен за четиво на царицата, понеже се състои от жития само на жени-светици (16 на брой). В него се намира и най-ранният досега познат текст на поклонническия пътепис "Слово за Светите места в Ерусалим". Пътеписът е свързан както с латинската традиция, така и с византийски поклоннически описания от XII-XIII в. По съдържанието му личи, че неговият автор не е бил добре запознат с палестинскитезабележителности. Превелият го на френски Иван Мартинов и Боню Ангелов подчертават самостоятелния му характер. Немският славист Клаус-Дитер Земан допринася за изясняване на неговите източници, а Светла Гюрова го превежда на новобългарски език.

Видинското четвероевангелие е Среднобългарски ръкопис,създаден във Видин при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство.Известно е и като "Четвероевангелие на митрополит Данаил" или като Кързъново евангелие.

Евангелието е писано на пергамент с търновски уставен почерк. Преписвачът се придържа към езиковите норми на Търновската книжовна школа. Съдържа евангелиятана Матей, Марко, Лука и Йоан. Смята се, че за разлика от Четвероевангелието на цар Иван Александър ("Лондонското четвероевангелие") Видинското евангелие е книга за редовна богослужебна употреба, защото рисуваната му украса не е така богата. В него е запазена ценна приписка:

"...с изволение и съдействието на света Троица бе наченато свето и божествено дело - книгата, наречана на гръцки тетраевангеле - с голям труд и внимание за силата на моята бедност по времето, когато носеше на главата венеца на царството и държеше в ръката скиптъра благочестивият и велик цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а църковният стълб управляваше патриархът господин Теодосий. Писано бе прочее това свето дело във великия и многолюден град Бдин по повеля и желание на великия всеосвещен митрополит господин Даниил. А аз, недостойния и груб, се боях да начена това дело в Христа, надминаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече, свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Поради това моля ви вас, които четете и преписвате, не злословете, но по-скоро благославяйте, та и вие да се сдобиете от Оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и благославя годините на праведните."

Евангелието съдържа списък с датите на Великден за поредица години. Първата от тях е 1354 и вероятно отговаря на годината, когато то е било преписано. През 1837 година монасите от гръцкия манастир "Свети Павел" на Света гора подаряват на английския пътешественик Робърт Кързън два ръкописа: Четвероевангелието на цар Иван Александър и Видинското четвероевангелие.Сега последното се пази в Британската библиотека в Лондон под сигнатура Add. MS 39628.

Видинската книжовна школа от втората половина на XIV в. се развива с обособяването и укрепването на Видинското царство със столица Видин при цар Иван Срацимир.

Най-силно влияние върху школата оказва Търновската книжовна школа, доколкото Видинското царство е отделено от Търновското царство, а неговият цар Иван Срацимир е син на търновския цар Иван Александър и с него съцар за кратко на Търновското царство.

В края на века с града и книжовната школа се свързва името на Йоасаф Бдински, който по молба на видинския цар е ръкоположен в Константинопол за видински митрополит през 1392 г. Той е автор на "Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин", в което дава ценни исторически сведения за положението на българския народ в края на XIV в. - падането на Търново и първите години на турско владичество.