Борис Попиванов: Политиката е по-лесна, когато е поляризирана, не трябва много да се разсъждава

Политологът Борис Попиванов в интервю за leaderstoday.eu

Г-н Попиванов, кои са събитията, които, според Вас маркират 2017 г.?

Годината, преди всичко, беше неспокойна и тревожна, а напрежението и несигурността по света осезаемо нараснаха. Водещите събития затвърждават тази тенденция. Например, встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп, след което последва една тежка година на дълбока вътрешнополитическа криза в страната- глобален лидер, и то криза с ожесточено институционално блокиране и активизиране на расови конфликти. Като последица в много части на света наблюдаваме не една, а две американски външни политики. Ключово събитие, макар и без ясна дата, е постепенното приключване на войната в Сирия, от което произтича належащият проблем за следвоенното преобразуване на целия близкоизточен регион, с всички бъдещи кризи, сътресения и дори прекроявания на граници. Бих откроил и речта на китайския президент Си Дзинпин в Давос, в която той се обяви за свободна търговия срещу протекционизма и уплътни новата заявка на Китай за сериозна глобална роля. Ако се ограничим до нашия полуостров, централни събития с далечен последващ ефект са смяната на властта в Македония, новата де факто конституционна криза в Босна и Херцеговина и призивът на САЩ към Сърбия директно да се определи със Запада или с Русия е. Така Балканите станаха най-бурно променящото се място на континента, напрежението се вдигна до нива невиждани от последните югославски войни, а междудържавният диалог стигна безпрецедентна наситеност. И ако завърша с България,

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ МАРТ НИ СЕРВИРАХА ТРЕТИ КАБИНЕТ НА БОРИСОВ, С КОЕТО МОЖЕ БИ УВЕЛИЧИХА ПРЕДСКАЗУЕМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ, НО ДРАСТИЧНО НАМАЛИХА ШАНСОВЕТЕ ЗА СКОРОШНО ИЗЛИЗАНЕ ОТ СОЦИАЛНАТА, ИКОНОМИЧЕСКА, КУЛТУРНА И ПОЛИТИЧЕСКА БЕЗПЪТИЦА.

Споделяте ли оценката, че 2017 г бе годината, в която отново се върнаха политическите полюси в българското общество?

Политиката изглежда по-лесна, когато е поляризирана. Това ни позволява да разсъждаваме в категориите „приятел“ – „враг“ и по-малко да мислим за съдържанието на политическия и управленския процес. През тази година БСП отново доказа, че слуховете за политическата й смърт са силно преувеличени.

Аз откакто се помня, БСП все я погребват, а тя не ще и не ще да умира. Партията се утвърди като алтернатива на властта – в смисъл, че за масовото съзнание, ако ГЕРБ не са на власт, ще е БСП. Изисква се усилие, воля, но и повече въображение да се конкретизира заявката на левицата за алтернатива на модела, за различното, което предлага. Да, БСП е полюс, но вижте какво прави ГЕРБ – държи се като балансьор, който атакува едновременно и левицата, и извънпарламентарната десница, и си дружи и с ДПС, и с Патриотите. Шансът за социалистите би бил, ако развенчаят представата, че цялата българска политика се върти около ГЕРБ и че всички политически и икономически трасета минават през тях. Поговорката казва, че всички пътища водят към Рим – но и Рим падна в един момент, от прекомерна самонадеяност.

Цялото интервю можете да прочетете тук