Борис Попиванов: Уж потъвал корабът, а кандидат-капитани колкото щеш

В криза или в оздравяване, в упадък или във възход – безспорен факт е, че БСП полага усилия да си върне доверието на хората.

Във връщането към левите начала и основни сегашното ръководство вижда изход от сегашното положение – някои го определят като по-тежко, но дали е така...

Странно е как критици и противници виждат във водения от екипа на Михаил Миков курс главната причина за състоянието на партията – та нали загубата на левия профил бе дежурно обвинение, а проблемите, които изпитва БСП започнаха далеч преди олевяването й. Всъщност, завръщането вляво вече даде важен резултат – съживи БСП! Вместо вяла, казионна, тривиална, апаратна, скрита, предконгресната битка се оказа доста шумна, цветна и най-вече – ожесточена. Да, не става въпрос за фиктивна конкуренция и предрешена надпревара за лидерския пост, за ръководните органи, а за сблъсък на явни и ясно заявени политически амбиции, с послания, с изяви, с намерения...

С други думи – сблъсък на мнения и виждания, в общи линии демократичен.

Борбата, макар вътрешна в този случай и на този етап, е проява на инстинкт за оцеляване, означава желание за живот! Не просто баланс на интереси, а сблъсък на идеи Ако има нещо, с което БСП изненадва, това е, че вече поднася изненади... По навик възприемаме партията през призмата на онова, което бе в основата на стратегията й за оцеляване дълги години – балансирането между интересите, често разнородни, не рядко и противоположни, на различни партийни групи и техните лидери. Сложните съюзи между тях влияеха на избора на председател, а неговата грижа за техните интереси осигуряваше нужната му подкрепа и му позволяваше да пази равновесие на поста, в пряк и в преносен смисъл.

Именно способността на лидера да убеди колкото се може повече от тези групи, че е в техен интерес да го подкрепят, осигуряваше тяхната подкрепа за него. Това водеше до слабо и мудно приспособяване на партията към резките промени на политическата сцена, до забавени реакции на внезапно появяващите се предизвикателства, създаваше трудности във формулирането на ясна политика, проблеми в нейното отстояване и неубедителност в искането за кредит на доверие. Това бяха жертви в името на образа на единна и монолитна политическа сила. Отчетно-изборната кампания в подготовка на 49-я Конгрес на БСП показа още един белег на жизненост. Сблъсъкът вече не е онзи познатият, скучният – между крила, групи, течения, лица. Той не е просто спор за властта. Вече представлява и идеологическа конфронтация!

Да, лагери има, но те са в голяма степен очертани на идейна основа. Различните мнения поставят всички – от партийните ръководители до обикновените членове на БСП – или в групата на социалистите или в групата на социаллибералите. Техният сблъсък вече е съвсем естествен и присъщ на повечето леви партии. Той е сблъсък, резултатът от който определя както тяхната идентичност, така и интересите, които защитават приоритетно.

Левият курс на различната партия

Привържениците на левия, социалистическия курс на БСП се консолидират около председателя на партията Михаил Миков. До него застават дори хора, които не принадлежат към тясното му обкръжение, дори остри негови опоненти от миналото. Те обаче одобряват линията, която той смята за важна и е последователно прокарва. Лидерът на социалистите държи БСП да има облик и профил, които съответстват на нагласите на симпатизантите й. Той иска БСП да се утвърди като „различната партия”, с която трябва да се съобразяват, а не да бъде една от многото партии, които могат да се завъртят във всяка посока.

Миков има още една амбиция – да обърне процеса на изместване на БСП вдясно.

Преди този процес й носеше критики. Колко странно изглежда, че днес опитът в обратната посока – също. Критикуват и този, който е поел отговорност да откликне на очакваната, да направи желаната промяна, от която днес някои се страхуват – самият Михаил Миков. Обвиняват го най-вече за това, че неговият курс крие рискове от самозатваряне на партията, от изолирането й в традиционен електорат, което би понижило подкрепата за нея. Необходимостта от отваряне на БСП към активните прослойки, гражданските организации, младите, към потенциалните партньори, е обективна.

Много от опонентите на Миков виждат обаче решението само в отказ от лявата реторика и в подбора на послания, които ще бъдат разбрани и оценени от по-широка публика. Сред кандидатите с амбиция за лидерския пост на такава вълна са Корнелия Нинова и Красимир Янков. Идеологическите им различия с Миков са несъмнени, както по въпроса за оценката на предишните периоди и корените на кризата в партията, така и за отношението към партньорството с т.нар. „нови леви проекти” – от Първанов през Дончева до Кадиев. Сред подкрепящите ги се споделя мнение, че с тях трябва да се сътрудничи, за да се засили лявото. Председателят на БСП и неговите съмишленици смятат тези политически проекти за патерици на десницата, които с действията си разочароват левия избирател. Те виждат в сближаването с лидерите им ново морално и идейно крушение.

Източник: БГНЕС

Снимка: БСП