Борисов - от "нашия човек" до "политик като другите"

Текстът на политолога СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е публикуван във Фейсбук страницата му. Написан е преди една година, а днес се оказва пророчески

Събитията от последните седмици са поредното доказателство, че българският управляващ елит агонизира.

В последните години тази агония донякъде се компенсираше от ефектното и ефективно властване на Борисов. Той поддържаше санитарен минимум на живот на българския политически процес благодарение на три основни фактора.

1. Благоприятна геополитическа среда, чиито баланси позволяваха на Борисов да бъде едновременно „приятел“ с Дейвид ( Камерън), Меркел, Ердоган, Джим ( пардон Джон) Кери и Путин. Борисов успя да приложи и доразвие външнополититическата доктрина на „снишаване и изпълняване“, характерна за късния Живков, внимавайки да не обиди някой от ключовите за българския политически процес посолства.

2. Способността да приобщава политически противници. По време на първия си мандат Борисов формулира проста държавническа концепция – усвояване на европейски средства, и успя да приобщи към нея бизнес среди, традиционно гравитиращи около БСП и ДПС. За втория мандат той добави малко морален патос, за да приласкае т.нар. стара или традиционна десница. Борисов и неговите политически предложения бяха толкова омайни, че в продължение на повече от една година интелектуалния и политически елит на реформаторския блок се надпреварваха да словославят „новият“, „различният“, „европейският“ и т.н. премиер.

3. Харизмата. Харизмата на Борисов в съчетание с ниските критерии на масовата политическа култура, и добрите взаимоотношения със собственици на медии, редактори и журналисти го превърнаха във всеобщ любимец. Самият Борисов пък успя да превърне българският политически процес в медиен спектакъл, в който на добрия герой може да му бъде простено всичко, стига публиката да преживява политиката като борба между доброто и злото.

Към днешна дата политическия контекст обаче изглежда доста променен, а като че лиБорисов не успява да реагира ефективно на променящата се ситуация.

1. Изострянето на Сирийската криза промени доста балансите в международен план.Напрежението по оста Вашингтон – Анкара – Москва прави невъзможно едновременно приятелство със всички. В същото време колебливата позиция на ЕС и липсата на общ политически план за реакция спрямо международните предизвикателства, създава допълнителна несигурност у премиера. Борисов беше свикнал „големите да решават вместо нас“ и това го разтоварваше от отговорност. В ситуацията на криза обаче обществото във все по – голяма степен очаква от своя премиер да поеме отговорност, да заяви категорична позиция и да предложи план на действие.

2. Липсата на политически противници и концентрацията на власт у ГЕРБ фокусират цялото внимание на обществото върху управляващата партия и нейния лидер и за Борисов става все по – трудно да влиза в така характерния за него оправдателен режим. Борисов с помощта на Цветанов почти успяха да слеят партията с държавата и заличавайки политическите различия създадоха една все по – изискваща клиентела. Тази клиентела (икономическа в основната си част) започва все повече да се еманципира и при липсата на каквато и да е политическа или идеологическа спойка, няма да е далеч времето, когато новият икономически елит ще си потърси нов политически фаворит.

3. Ситуацията в ДПС също е фактор, който силно ще влияе върху политическата динамика. Едва ли настоящото положение в Народното Събрание устройва Доган. Не е трудно да предположим, че „новото“ ръководство на ДПС нямат нищо против вместо Местан и неговите приближени на депутатските банки да стоят свои хора. А това може да стане с предсрочни парламентарни избори. От друга страна с наближаването на президентските избори стратегическата подкрепа на ДПС става все по–важна. В този смисъл при партнирането си с ДПС на Борисов ще му се налага да бъде все по – сговорчив, а това едва ли ще се хареса както на част от партньорите в правителството, така и на широката публика.

4. Харизмата на Борисов е на път да се изчерпи. Премиерът сякаш като по чудо успя да излезе сух от поредица от скандали – като започнем от Мишо Бирата, минем през няколко комични публични изяви и стигнем да разговорите между „двете каки“. Макар от всичко това да не последваха никакви формални санкции, тези скандали като китайска капка изтезават съзнанието дори и на тази част публиката, която няма високи демократични критерии. Мъжкарско и харизматично е да си промискуитетен, но когато превърнеш мъжеството си в инструмент за уреждане на властови отношения и зрителите разберат за това, образът на „борецът за правда“ сериозно се пропуква.

5. Развалянето на отношенията с Радан Кънев и т. нар. „протестърски“ кръгове отварят още един фронт за атака по публичният образ на Борисов. Тези общности могат и да нямат сериозна политическа тежест, но са в състояние да влияят върху мнението на „градската интелигенция“, която е доста шумна и активна в социалните мрежи. Да не забравяме, че именно те бяха основният агент на реабилитация на Борисов и легитимация на втория му кабинет.

6. Дискусиите около „османското владичество“ показаха, че българското общество е толкова разбито и разкъсано, че може да се скара дори и за националната си памет. Наличието на няколко паралелни, взаимоизключващи се социални светове и задълбочаващото се недоверие между тях прави актьорската задача на премиера все по - трудна. Просто, за се хареса на всички ще му се наложи да влиза в конфликтуващи една със друга роли. Да се буди като патриот, а да заспива като либерал, на обяд да вдига тост за Русия, а на вечеря да се кълне в евроатлантическите ценности. Борисов ще трябва да избере някоя от тези роли, ако иска да спре политическото си олекване.

Борисов е тръгнал надолу и това няма как да не започне да оказва влияние върху българското политическо блато. Тезата за „стабилността“ и производния от нея аргумент, че критиците на властта дестабилизират държавата, само издават безсилие и липса на идеи как властовата позиция да произведе ефективно политическо лидерство. И тъй като губи обществено доверие и подкрепа за Борисов става все по-важно да си гарантира подкрепата сред политическите и икономическите агенти.

Започнал е бавно, но сигурно да се превръща от „нашия човек“ в „политик като другите“и да действа все по–консервативно, в зависимост от изискванията на статуквото. На Борисов ще му бъде все по–трудно да бъде припознат като агент на промяната, което допълнително ще ограничава обществената подкрепа за него.

Със слаб Борисов и липсващата смислена и автентична политическата алтернатива политическата агония ще продължи.