БСП и синдромът на сварената жаба

Помните ли книгата на Оливие Клер "Жабата, която не знаеше, че е сварена и други житейски уроци“?

Дори и да не сте я чели, сигурна съм, че сте чували за "синдрома на сварената жаба", който френският писател и философ описва. Жаба пусната в гореща вода незабавно реагира и изскача, но ако бъде поставена в съд с хладка вода и водата започне да се загрява бавно, жабата постепенно се адаптира към по-високата температура и не реагира, докато в един момент започне да се сварява, без да има възможност да излезе.

От шест години БСП е в ролята на жабата, която не разбира, че я варят.

Днес критичната точка вече е премината и няма връщане назад, а поредното заседание на партийния конгрес дори няма да направи опит да извади БСП от тенджерата.

Аплодисментите на "сварените на бавен огън" партийни другари* по повод разправата с журналистите Велислава Дърева, Велиана Христова и Георги Георгиев го доказват.

Но в крайна сметка това е вътрешнопартиен проблем на БСП, който ме интересува дотолкова, доколкото може да разреши проблема на лявото в България и на освободения политически терен то да намери автентичния си изразител.

* За "другарството" в БСП, което напоследък беше пречупено през "култа към личността" и "врага с партиен билет", идеално приляга стихотворението на Мартин Нимьолер "Когато те дойдоха...". Но за това съм писала и през 2017 г., и през 2018 г.

Сега вече няма никакъв смисъл.

Ваня Ставрева във Фейсбук