Чумната пандемия през ХIV в. и падането на България под османско робство

Чумната пандемия от XIV век е втората в световната история след така наречената юстинианова чума, която се разразила по времето на византийския император Юстиниан I и продължила с прекъсване почти век и половина - от 542. г., когато се появила в египетския град Пелусий, до 683 г., когато било последното ѝ проявление в Англия.

През XIV век Черната смърт се завърнала отново на световната сцена. Този път тръгнала от Китай през 30-те години на XIV век и по търговски пътища достигнала до генуезката търговска колония в Кафа на Кримския полуостров през 1347 г. В края на годината четири галери от Кафа пристигнали в Месина в Североизточна Сицилия и от тях пламнала цяла Европа. Една от първите засегнати държави била Византия. Според император Йоан Кантакузин (1347-1354), чийто най-малък син Андроник станал жертва на Черната смърт, чумата преминала през черноморските византийски брегове, Тракия и Македония и навлязла в българските земи. В годините след 1350-та чумата се връщала на няколко вълни и в края на XIV век населението на Европа намаляло наполовина.

Предполага се, че първите заразени територии били българските черноморски и дунавски пристанища. Това се дължи на оживените търговски връзки на България с Генуезката република и Венеция, която присъствала трайно в Несебър, Варна и някои от дунавските пристанища.

Археологически екип, който проучва средновековния Дръстър, публикува преди време статия, в която се посочват две необичайни погребения чрез кремация - гробове №190 и №192. По това време мъртвите са погребвани по християнски обичай (както и до днес) с трупополагане с глава на дапад. Археолозите обясняват кремацията на потребаните в тези два гроба индивиди като хигиенна мярка по време на третата вълна на чумната пандемия, която избухнала през 1369 година и върлувала почти осем години.
Археологът Мария Долмова-Лукановска опделеля откритите в началото на 90-те г. масови гробове при разкопките на хълма Трапезица като масови погребения на жертви от чумната епидемия, върлувала през 1348 г.
Измирането на голям процент от населението съвпада с османската инвазия и става една от косвените причини, улеснили завладяването на български земи, редом с дълбокия упадък, политическия разпад на Българското царство и настъпилите в резултат на климатични промени суша и глад.

И нещо любопитно:
Избиването на котките в католическия свят е допълнителен фактор за разпространението на чумата в Западна Европа. През XIV те стават почти изчезващ вид, тъй като са обявени за дяволски изчадия и започва избиването им. Причината е обявенията от папа Григорий IX поход срещу албигойската ерес, а нейният ритуал включвал целуването на котка. Като се има предвид, че чумата се пренасяла основно от гризачи, ясно е, че отсъствието на техния естествен биологичен враг – котката, благоприятства разсрастването на популацията им и съответно – разпространението на чумата. Преносител на чумната бактерия е вид бълха Xenopsilla cheopis, която паразитира върху полски гризачи и върху хора. Чрез тази бълха се извършва и пренасянето на заразата между гризачите и от гризачите към човека.

На снимката: „Триумфът на смъртта“, Питер Брьогел Стария