Д-р Мими Виткова: Разкриването на нови и нови болници е пътят на подмяна на обществената здравна система с частната

Д-р Мими Виткова, министър на здравеопазването в периода 1995-1997 г., председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, в интервю за Агенция „Фокус“

Проблемът, възникнал с издължаването към чужди здравни каси и представен от управителя на българската проф. Камен Плочев като аргумент за актуализация на бюджета, предизвика скандал, довел до заседание на управляващите коалиционни партньори за развръзката му. От няколко дни управител и ресорен министър се обясняват в телевизионни студия кой крив, кой прав, като взаимно се обвиняват в серии от лъжи. Трудно е да преценим отстрани каква е действителната причина за напрежението в работата между министър Кирил Ананиев и проф. Камен Плочев, но факт е, че разминаването между тях занимава държавата и със сигурност влияе и върху работата в здравеопазването, и върху реформите.

Д-р Виткова, какъв е проблемът между здравното министерство и  здравноосигурителната каса – политически, финансов или проблем на здравеопазването?

По начина, по който този проблем беше представен на обществото, е много трудно човек да отсее дали той е еднопосочен, от посоките, които вие изброихте, или е съчетание от много такива. Мисля си, че не беше това начинът да се реши този проблем и смятам, че медиите трябва да му отделят по-малко внимание, защото в здравеопазването има толкова големи проблеми, на които тези двама държавни мъже би трябвало да посветят усилията си вместо да се обикалят студията и да се обясняват. Това обяснение могат да направят двамата за много кратко време и да се види какво ще е решението на проблема, защото той не е от вчера. Задълженията на Касата към чуждестранните каси са от години, от години са неплащанията в рамките на сроковете, които са определени. Сега да изясняваме проблема как е възникнал, защо е възникнал – всички са били информирани. Надзорният съвет на Касата отдавна знае за този проблем. За мен е важно от конкретния проблем има ли вече откази от страна на европейски болници да лекуват български граждани, заради непогасените задължения. Това е важно. И даже не знам по степен дали на второ място да поставим другия проблем – защо българските граждани, става дума за планово лечение, не за спешно, не могат да намерят лечение за своите заболявания в България, а напускат страната и отиват навън? Т.е. българската медицина ли е некомпетентна или технологично несъоръжена достатъчно добре, за да търсят българите решение на своите здравни проблеми в чужбина? Това също е проблем, който тези двама мъже би трябвало да разнищят и да кажат защо се случват нещата по този начин?

Доколко е вярно и това подозрение, че български лекари, отишли на работа в големи европейски клиники всъщност изтеглят пациентите, за да увеличават хонорарите си?

Не бих се изненадала, ако има и такъв елемент и той е според мен от подозрение може да премине и към директни доказателства, защото това са конкретни клиники и Касата би трябвало да има информация за тази пътека, която видно някои колеги е възможно да отъпкват. И съответно да се намери реакция, защото не може българските пари да изтичат само с този мотив. Аз затова казвам, че за всеки конкретен случай би трябвало да имаме яснота защо пациентът трябва да се лекува извън България, къде е проблемът? Настроихме толкова много нови болници и апаратура се накупи достатъчно добра. Какъв е проблемът? Нашите лекари са некомпетентни да решат конкретния казус ли? Защото за всяко излизане извън България има подписи на български специалисти, че проблемът не може да бъде решен тук. Каква е причината да не може да бъде решен? Може ли една държава да не създаде условия, защото вие виждате, че ние говорим за едни милиони, а от създаването на Касата досега има и изплатени суми. Т.е. тези милиони са много повече. В един период, в който бях в Министерство на здравеопазването и когато нямаше никакви скандали, ние сме изпращали и тогава българи в чужбина да се лекуват, но не беше такава епидемия, защото това, което в момента наблюдаваме е някаква епидемия. Като това е само пътеката към европейските страни. А ако погледнем съседна Турция колко българи отиват да се лекуват там? Какво се случва с българското здравеопазване? Това са големите проблеми. Системата е заредена с толкова много проблеми, които ние буквално подминаваме – лимити, какво прави един здравноосигурен, когато в болницата „Х“ лимитът е изчерпан? Той се нуждае от неотложна помощ, не може да бъде отлагана. Обикаля болниците, за да намери там, където не е изчерпан лимитът ли? Или плаща, болницата предпочита да плати. Не можете да си представите какви договори има сключени между лекари от кабинети, които водят пациенти в болниците, примерно за раждане, родилката ражда, лекарят който от кабинета е завел родилката, заплаща на болницата, затова че е участвал в раждането и прибира парите от пациентката. И държавата в лицето на Агенция „Медицински одит“ отговаря, че щом лекарят от кабинета е сложил такава цена в ценоразписа си, значи това е законосъобразно, което е пълен абсурд. Нека да погледнем двата доклада от 2014 г. на Световната банка и от 2017 г. на ЕК. И двата доклада говорят красноречиво за неефективността на българското здравеопазване, а вторият доклад говори за лишаване от достъп на българските граждани по много причини. Най-вече организационни. Финансовият проблем на българското здравеопазване е на второ място. Организационният управленски хаос са водещите във всичко това и ние задълбочаваме този управленски хаос с подобни скандали, на които сме свидетели в последните дни. Знаете ли, срамувам се, че говорим за тези неща.

Д-р Виткова, дали обаче този хаос не е нужната хранителна среда за колективното източване на Касата? И разбира се обиране на пациентите, изнудване на пациентите, което е още по-страшно?

Разбира се. Категорично. В един специализиран вестник наскоро излезе едно интервю на дама, която е представител на търговска фирма. Тя потвърждава това, което аз многократно казвам – за източването на здравната система, на обществените средства, за комисионните за медицински изделия при закупуване на апаратура. И контрол няма. Контрол просто няма. Може ли аспиринът в една държавна болница да е 1 лв., в друга държавна болница да е 1,50 лв. Защо държавата допуска, не говоря за частните, защо държавата допуска това? Няма механизъм да снабдява своите болници? Не може да си направи едно търговско дружество, всъщност тя имаше и ликвидира. И сме оставили да се правят търгове, които се обжалват, това води до дефицити. Вие не можете да си представите какво творчество на мениджмънта, най-вече в частния сектор, защото там виждате, че дефицити няма такива големи, но там парите се прибират от пациента, за да няма дефицити. И контрол никакъв. Така че този хаос устройва много хора в системата. Не устройва пациента  и не устройва почтения лекар, защото такива има и на тях се крепи системата.

Д-р Виткова, наскоро нашумя проблемът за болниците, но сега става ясно, че и областните болници са в сериозна криза?

Аз това казвам, проблемът пълзи. Ние общинските болници вече сме ги отписали, както се казва. Много е груб изразът, който използвам, но наскоро чух, че управленските виждания към момента за така нареченото преструктуриране на болничната помощ се състоят в това, че областните болници щели да се оздравяват и преструктурират единствено и само със съкращаване на персонал и на легла. А общинските болници щели да бъдат превърнати в ДКЦ-та и медицински центрове. И аз попитах и в Козлодуй ли болницата ще затворим? Как така всички ще ги сложим на тезгяха и да ги превръщаме в ДКЦ-та? Това е абсурдно. Болница има там, където има потребност и не е толкова трудно да се изчисли потребността от болнични легла и от видове специалисти, защото това всяка държава го е направила, по региони. Не може да се взимат такива решения. В областните болници като съкращаваме персонал и легла, особено персонал, се влиза в порочния кръг да отпадат клинични пътеки, поради липса на персонал, т.е. още по-зле да става  финансовото състояние. В същото време така наречените постоянни разходи – ток, парно, и всичко останало си остават постоянни разходи. Как ще бъдат покривани? Това ли единствено се реши, панацеята е да съкращаваме персонал? Вече следвоенна България е създала тези болници. Подготвила е лекари даже за всяко село бих казала. Но европейска България днес намира единственото решение на проблема в съкращаване, закриване, ликвидиране и то на обществени лечебни заведения. Няма европейска държава, която да е решила, че частният сектор ще поеме отговорността на държавата по отношение здравето на нейните граждани. Пък и в нашата Конституция има такъв текст, че държавата е отговорна. Как държавата ще носи тази отговорност, когато нейните лечебни заведения са в окаяно състояние?

Кой ще се грижи за здравето на българите?

Не знам. В конституцията пише, че трябва да е държавата, но виждате държавните мъже с какво се занимават. Затова ви казвам, че е обидно човек да коментира този скандал. Поне за мен е така. Надявам се, че не само за мен, но и за много български граждани е така. Вместо да се заемат с решаването на толкова тежките проблеми, те намериха панацеята – съкращаваме, ликвидираме, закриваме и се разправяме помежду си по медиите. Но наистина би било любопитно и за вас, журналистите, да видите от Касата има ли откази за лечение на български граждани и защо българските граждани отиват да се лекуват в Европа?

Да, може би трябва да бъде сезирана и прокуратурата в този случай, за да се види по кои клинични пътеки към кои болници отиват най-много пациенти.

Разбира се. Тези неща могат да бъдат проверявани, разбира се, че е така. Но както виждате, и мисленето ни не надхвърля скандалите, защото другото едно такова разследване би дало възможност да се види наистина дали става дума за реални потребности хората да бъдат лекувани извън граница или става дума за това, което говорихме с вас – за изтичане на пари в нечии интереси.

Наскоро в интервю за предаването ваш колега проф. Младен Григоров – сигурно го познавате, известен кардиолог – той съобщи, че според негови източници три общински болници в България получават 11% от отпуснатите средства, за всички останали от НЗОК. Има ли контрол при разпределението на тези средства? Знае ли се? Като за София – болница „Токуда“.

Вижте, слушайки този скандал, включително и бившият подуправител на Касата, оставам с впечатление, че е допустимо да се вземат такива еднолични решения. Тоест, ако няма методика и ако няма принципи, по които да се разпределят тези средства, видно и това е възможно да се случва. Няма да бъда изненадана, ако това, което проф. Григоров е съобщил, е факт, и то също е доказуемо. И Касата трябва да направи публични разпределенията на средствата, които прави по лечебните заведения, все пак тя е обществена институция – гражданите, всички, които си плащаме вноските, би трябвало да знаем как се изразходват средствата. При това преди години имаше прецедент – една болница преди да бъде открита, й бяха заделени милиони левове, софийска болница. Така че е много трудно да предположим какви са принципите, по които се разпределят средствата. Много, много е тъжно това, което се случва. Най-страшно е за пациентите. Представяте ли си, че вече има областни болници от т.нар. „преструктуриране“, където примерно пациентите отиват в съседната област да се лекуват. И ние сменяме непрекъснато директори, защото се смята, че това са единствените решения за лечебни заведения, а в същото време, един анализ правих наскоро, се оказа, че двете болници във Враца и в Ловеч по брой на легла тези две области са над средното за страната. Тоест, там има частни болници, по брой на легла те са презадоволени и в същото време виждате, че пациентите няма къде да се лекуват, и че загива областната болница. Обратно, приходите от скъпо платените клинични пътеки отиват в частните структури. Кой го разреши това? Кой го допусна? Държавата чрез други държавни мъже, седящи на съответните постове разрешиха тези частни болници в държавната или до нея, или срещу нея. Защо се прави това? България по брой на болнични легла е над средното за Европа. Докога ще разкриваме все нови и нови болници? Всъщност, това разкриване, според мен, е пътят на подмяна на обществената здравна система с частната. Ако този път е верен, някой трябва да ни покаже такъв аналог в Европа, където цялата обществена система е оставена да вегетира, и да избуява частната система. И тогава държава как ще накара един частник да разкрие инфекциозна болница и да я поддържа, защото 2 месеца в годината ще има епидемии? Ами няма такъв частник, който да носи тези държавни ангажименти.

Аз ви благодаря за времето, което ни отделихте. Този разговор е с продължение.

Труден, тежък и за съжаление без решение на този етап.

Кой трябва да го направи? Кой трябва да вземе решение? Кой трябва да обяви какво е състоянието реалното?

Тези, които сядат, защото реформата, която започнахме с тази свръхпазарност, някой каза ли ни каква е целта на тази реформа, какво трябваше да получим? По принцип, по-добро здравеопазване. Е, след 20 години какъв е изводът? По-добро ли е нашето здравеопазване за пациентите, за част от работещите в системата, където медицинските сестри също отиват на запад, защото с минимална работна заплата не могат да живеят, а системата всъщност я оскъпихме в пъти – минимум 5 пъти са се увеличили разходите за здравеопазване от смяната на модела на финансиране. Е, тогава тази реформа за какво я предприехме? По пътя се правят и анализи и оценки, и се коригират грешните решения. Ние на това не сме се научили.