Д-р Сашка Бизеранова за числата в погребалния обред във Видинско и тяхното значение

Сашка Бизеранова, доктор по етнография и уредник в Регионалния исторически музей във Видин, представи доклад "Значението на числата в погребалната и поменалната обредност (по материали от Видинско)" в Четвъртата международна конференция "Модернизационни тенденции в стопанския и културния живот на Видинско и Тимошко XVIII - XX век". Коференцията бе организирана от Държавен архив - Видин.

Ето част от изследването за числото едно:

Животът е един, смъртта също. Хората обикновено казват "Две смърти няма". Вярва се, че човек умира сам, независимо от изискванията до него да има близки, които да запалят свещ, за да има светлина по пътя към отвъдното.

Покойникът е един, изключително редки са случаите на двама от едно семейство, на трима или на масова смърт.

Един умира. За него е предназначена една свещ, която ще му свети по пътя към отвъдното. Ковчегът е един. Кръстът и гробът също. На умрелия се връзва на дясната ръка една пара, с която да потропа на Божията врата, за да влезе в Божия дом.

При раждане на дете се дава един повой, който определя дължината на човешкия живот, а при смърт негов заместител е поясът, който улеснява достъпа към отвъдното и в същото време поясът е тъканта, която играе ролята на път, на мост между световете. Покойникът задължително трябва да има един пояс, независимо от възрастта и пола му.

В ковчега задължително се слага една тояга, един хляб, брашно, един нож...

Против вампирясването на човешкото тяло се пробожда една дупка - тази дупка е смъртта. Целта е да бъде нарушена целостта на човешката кожа.

В ковчега се слага една торбичка, в редки случаи - две, с прибори за хранене един брой, дамски или мъжки принадлежности, напоследък даже химикали, вестници и т.н.

В Акациево се слага хляб, чиния, лъжица, чаша. В Ново село едно шише вино.

Допустимо е да се слагат и по два предмета, когато се приема, че единият предмет е предназначен за по-рано починал близък.

В Сланотрън има изискване предметите в торбичката да са девет на брой. При власите в Антимово в торбичката се слагат 9 камъчета."

Изследването съдържа иинтересни наблюдение за числата девет, три, седем, четиридесет и за по-рядко използваните две, четири и пет в погребалните и поменалните обреди във Видинско. Авторката прави задълбочен анализ на символиката им и съпоставя употребата им във Видинско с употребата им в други части на страната, в Румъния и Сърбия.

Докладът ще бъде публикуван в сборник, в който ще бъдат включени всички направените научни съобщения по време на конференцията.