Доц.Кандиларов: Все повече българи искат диктатура и това може да се случи

„Напоследък в разговори с мои студенти по история влизам в дебати, в които те горещо защитават тезата, че България би била много по-успешна държава, ако бъдат забранени партиите и се управлява от военна диктатура”, казва в интервю за в.”Труд” доц.д-р Евгений Кандиларов.

Според него, подобна тенденция предполага, че най-вероятно това ще ни се случи, щом толкова го искаме.

„И това се вижда не само при младите българи, а и както споменахте, при по-възрастните, примерно техните родители. Пример ще дам с „референдума на Слави Трифонов“, който се превърна в израз на най-високите демократични ценности.

Едновременно с това бяха обезличени всички политически идеологии – в името на неразбирането на демокрацията. С подобни ходове идеите за реформиране на политическата система не просто буксуват, а практически се връщат назад.

Ограничаване на броя на депутатите в Народното събрание – в името на това да отразяват по-добре нуждите на обществото – е откровено абсурдно. Както и идеите за президентска република. Воденето на „бакалски дебат“ за политическите бъднини на България само отслабва позициите на всички.”

Специалистът по съвременна българска история е категоричен, че „това, което видяхме в резултатите от вота, категорично показа, че политиката в България не се води върху идеологии, а върху личности.”

„Тези избори затвърдиха две тревожни тенденции в българското общество. От една страна е неспособността му единно да промени по какъвто и да е начин установеното политическо статукво. Можем да кажем, че в България битува една своеобразна „невъзможност за промяна“. Може би дори самоналожена.

От друга страна, последните два вота показаха, че българите търсят „промяната“ – по някакъв начин; има енергия тя да се осъществи. Но търсеното не е ясно дефинирано. Пример – гласовете, които събра на изборите президентът Радев, бяха в голямата си част протестен вот. Обратното видяхме на парламентарните избори. И тук не става въпрос за разбирането на политическите послания, а разликата в търсенето на „идеологии“ и „лидери“, от страна на избирателите.”