Довиждане (на Ламбо) от Недялко Йорданов

Публикувано от Фактограф на Ср., 12/04/2019 - 20:18

ДОВИЖДАНЕ

на Ламбо

Недялко Йорданов

Сам ли поиска да си отидеш?
Толкова хора... Но как да ги видиш.
И търпеливо всеки очаква...
Някой мълчи си ... Друг пък проплаква.
Мръзнат лицата... Мръзнат ръцете.
Стискат стръкче от бялото цвете.
Нито е митинг... Нито протест е.
Няколко часа... В театъра влезте.
И стъпалата... И фоайето...
Там... Във ковчега... И снимката... Ето..
Как се усмихваш... И сякаш си тука.
Можеше още... Но тръгна... На слука.
Как да попитам сега къде си...
Сцената спусна черни завеси.
Кое е истина? Кое измама?
Дали те има... Или те няма..
Как да узнаем тази загадка
като съдбата е толкова кратка.
И в крайна сметка... Уви, така е
всеки от нас ще я узнае.
Бедни... Богати... Крадци... Политици...
Колко сме глупави... Смешни амбиции.
Миличък... Няма те...Ти ни показа
колко е жалка всяка омраза.
Там... На леглото... как ми шептеше...
Нищо не чувах.... Това ли беше?
„Само любов!“ И последното свиждане...
Махна с ръка... И аз махнах... Довиждане...