ДУНАВСКИ МАРШРУТИ: Умберто Еко описа бенедиктинското абатство Мелк в "Името на розата"

Бенедиктинският манастир в австрийското градче Мелк не е много популярен за българските туристи, но той отдавна е спечелил световна слава и признание и се смята за топ дестинацията на Долна Австрия.

През 2000 г. е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от долината Вахау, която е разположена по протежението на Дунав между Мелк и Кремс. През 2007 г. австрийското правителство избира изображение на Мелкското абатство за отсичането на юбилейна евро монета. Година по-късно, през 2008 г., то е обявено за най-добра туристическа дестинация на National Geographic Traveler magazin.

Ако това не е достатъчно основание човек да пожелае да види с очите си абатството, то любопитството му не може да не бъде провокирано от романа на Умберто Еко "Името на розата". Най-малкото, за да си отговори на въпроса защо един от главните герои - бенедиктинецът Адсон, е наречен Адсон от Мелк. Още на първата страница авторът разказва за ръкопис от XIV век, намерен в Мелкската обител и пише: "Така стигнахме до Мелк, където на един завой на реката се извисява прекрасният манастир, реставриран неведнъж в течение на вековете." 

Да се стигне до Мелк никак не е трудно, защото градчето се намира до автомагистрала А1 между Виена и Залцбург и величествената сграда на манастира грабва погледа още от шосето. Дори абатството да не е крайната цел на пътуването, отклонението от пътя си заслужава, защото само така може да се разбере как в Мелк призивът на св.Бенедикт "Слушай" отстъпва място на "Гледай". А гледката наистина е внушителна, защото манастирът е един от най-големите и красиви барокови ансамбли в Европа с пищна архитектура и украса. 

Абатство е разположено на възвишение на десния бряг на Дунав и е западна врата към долината Вахау, която продължава на 30 км на север по течението на реката до град Кремс. В подножието на възвишението на  юг и изток се намира градчето Мелк, в което живеят 5 300 души. 

Манастирът е основан през 1089 г. в замък, дарен на бенедиктинските монаси от австрийския маркграф Леополд II. Съществува без прекъсване почти 10 века и е действащ и до днес. 

Успява да оцелее и в най-трудни моменти, когато император Йозеф II провежда кампания по закриване на манастирите през 1780-1790 г. Спасява го славата му на научно и културно средище. Абатството прежвява без особени щети и времето на Наполеоновите войни. 

След Аншлус Остеррайхс през 1938 г., когато Австрия е присъединена към "Голяма Германия" и е установено националсоциалистическо управление, голяма част от абатството и училището му са национализирани. След края на Втората световна война собствеността им е върната.
В сегашния си вид с декоративно офермени фасади и пищен интериор е построен в началото на 18 в., като в разрез с практиката на бароковите манастири, църквата има доминиращо място. Тя представлява кръстокуполна базилика с две кули над притвора, които оформят западната й фасада. 

От двете страни на църквата започват външни крила, като южното крило е дълго 240 метра, а северното следва неправилната форма на скалното възвишение. Във вътрешността има по-малки крила, а източно от църквата е разположен голям вътрешен двор. На запад крилата се сливат в открита тераса с великолепна гледка към градчето и над цялата местност и Дунав.

Още в средните векове библиотеката му се прославя с колекцията си от ръкописи, а скрипториумът му става  средище за творчество. През 15 в. абатството става център на Мелкската реформа, предизвикала оживяване на монашеския живот в южните части на Централна Европа.

За разглеждането на Мелкското абатство са необходими около 2,5 часа, а за посещението на манастирската градина трябват още около 45 минути. Абатството е отворено за туристи целогодишно, но през зимата (от ноември зо март) няма свободно посещение, а са възможни само обиколки с екскурзовод. 

Обиколката включва посещение на музея "Пътуване от миналото към днешния ден", който е разположен в 11 стаи, на Мраморната зала, терасата, библиотеката, църквата и малкия вътрешен двор на св.Коломан.

В музейната експозиция са показани част от манастирските съкровища, сред които ценни ръкописи, църковни реликви като мощите на св.Коломан и парченце от светия кръст, златна утвар със скъпоценни камъни, икони, богослужебни дрехи, произведения на изкуството.

Най-голямата манастирска библиотка в Европа съхранява над 100 хил. тома в 12 зали, но за туристи са достъпни само две от тях. Сред богатството й са 1 888 ръкописа, 750 издания отпечатани до края на 15 в., 1 700 произведения от 16 в., 4 500 - от 17 в., 18 000 - от 18 в., които се съхраняват при специални условия.

В първата зала, която е отворена за посетители, се съхраняват около 16 хил. тома, като подребдата им следва тематична линия - на първия ред са издания на  Библията, най-старото от които е от 11 в. Следват шест рафта с теологическа литература, един рафт с юридически трудове, следващ с книги по география и астрономия, пет рафта с исторически книги и последният, шестнадесети - с барокови енциклопедии.

Самата зала е своеобразно произведение на изкуството с фреската на тавана от Паул Трогер с  изображение на вярата като жена,  заобиколена от четири групи от ангели - мъдрост, справедливост, сила на духа и умереност. На двата срещуположни входа на залата има четири скулптури, символи на четирите факултета: Теология, Философия, Медицина и Право.

Следващата по-малка зала съдържа исторически творби от 19-ти век насам, а от нея по спираловидно стълбище в стил Рококо се стига до останалите помещения на библиотеката, които не са отворени за обществено ползване. 

Разточително пищната църква с позлатени скулптури и орнаменти е една от най-красивите барокови църкви в света, в която са творили изтъкнати майстори в областта на дизайна, стенописите, олтарните картини и скулптурите.

Паркът на абатството е съществена част от целия манастирски ансамбъл. Той е проектиран като бароков парк през 1750 г. и е забележителен с 250-годишните си липи. През 1822 г. по-голямата част е преаранжирана като английска градина. 

Монасите произвеждат мед, вино и няколко различни вида ликьори с билкови добавки по уникални старинни рецепти, от които всеки турист може да си закупи.

Още от Дунавски маршрути: За Вишеград, където живеят рицари