Георги Пирински припомня за бруталната машина за умъртвяване Бухенвалд с "медицинските й експерименти" и изтънчени мъчения

Датата 11 април 1945 г. бележи деня, на който е освободен концентрационният лагер Бухенвалд. След края на войната тя се чества като Международния ден на освобождението на затворниците от фашистките концентрационни лагери. У нас става известен като Международния ден на концлагеристите, политзатворниците и пострадалите от фашизма и войните, припомня преди месец евродепутатът Георги Пирински. Публикуваме текста му сега, защото това връщане към историята се оказва особено необходимо, за да си направи всеки сам изводите за "шегите" на хора отправителството от последните дни.

Концлагерът Бухенвалд е създаден на 16 юли 1937 г. - четири години и половина след идването на нацистите на власт. За по-малко от осемгодишното си съществуване той се превръща в ужасяваща квинтесенция не само на хилядите концлагери, с които покриват цяла окупирана Европа, но и на самия хитлерофашизъм.

Тук нацистите очевидно си поставят за цел да демонстрират базисния си постулат 

за чистата раса господстващи арийци

за превъзходството на германската култура и нуждата тя да бъде непрекъснато "чистена" от "замърсители". Политически вредните, низшите расово, непълноценните физически или умствено следва не само да бъдат изолирани - не, те следва да бъдат смазани духовно, да бъдат докарани до състоянието на животинско съществуване, преди да бъдат ликвидирани.

Лагерът бил установен непосредствено до Ваймар - градът на Гьоте и Шилер, на Бах и Лист, на Мартин Лутер; мястото, дало името на демократичната републиканска конституция от 1919 г., призвана да отрече имперския райх на кайзерова Германия. Буквално осем километра делили Националния театър в центъра на града от лагерния плац - сцената на безконечен низ от нечовешки издевателства. Самият Химлер измислил името Бухенвалд, т.е. "букова гора" - циничен реверанс към пасторалната красота на дъбовите и буковите гори, покриващи прилежащия склон Етерсберг. На портала изписали "Всекиму заслуженото"...

Именно на това място първи били докарани 149 политически противници на нацистите - главно известни германски комунисти, заедно с криминални престъпници. Последвала втора партида от още 2561 политически - представители на "юдео-болшевишко-масонската напаст". Към тях последователно през годините се прибавяли и другите категории "неарийци", нямащи място в "немската общност" - несъгласни с нацизма свещеници и представители на различни религии и секти, евреи и роми, хомосексуалисти, както и военнопленници - през 1939 г. поляци, а по-късно десетки хиляди червеноармейци, известен брой американци и англичани. В лагера

били затворени и видни личности

като френските премиери Леон Блум и Даладие, италианската принцеса Мафалда. Тук през август 1944 г. е умъртвен ръководителят на Комунистическата партия на Германия Ернст Телман.

Бухенвалд не бил от така наречените лагери на смъртта, като Аушвиц и Треблинка - "индустрията" за "окончателното решение" на "еврейския въпрос". Но Бухенвалд се разраснал в система от 136 звена, в която намерили приложение целият набор "научно разработени" процедури и практики на нацистката "воля за господство" - от методичното масово изтребление чрез непосилен труд и системно недохранване, побоищата до смърт, всевъзможните най-изтънчени унижения и смъртоносни мъчения, "медицинските експерименти" по линия на т. нар. Отдел за изследвания на тифа и вирусите към Института по хигиената на Вафен СС, до систематичното избиване на 8483 съветски военнопленници с изстрел в тила при "медицински преглед"... През Бухенвалд преминали общо 238 980 човешки същества от 50 националности; тленните останки на част от 56-те хиляди загинали "отлетели" в дима на крематориумите, другите останали като незабравимо нямо свидетелство за нацисткото варварство.

Но Бухенвалд става и ярък пример за тържеството на човешкия дух над мракобесието, на волята за живот над възможно 

най-бруталната машина за умъртвяване

Още от първите дни на съществуването на лагера затворените в него немски антифашисти слагат началото на организирана съпротива, която сантиметър по сантиметър започва да отвоюва лагерна територия извън контрола на СС. С течение на времето германските комунисти със забележителна смелост и изключителни конспиративни умения съумяват да изградят невидима мрежа от клетки от по 3 до 5 души. Постепенно те успяват да изтласкат предпочитаните от нацистите криминални затворници като разпоредители по бараки и обекти, в които лагерната охрана избягвала да навлиза, да обособят своя вътрешна територия на съпротивата. Така например благодарение на нея, рискувайки живота си или с цената на него, комунистите Валтер Кремер, Вили Блайхер, Вилхелм Хаман, Валтер Зонтаг, почетени като праведни в мемориала Яд Вашем, успяват да спасят от унищожение не едно еврейско дете. 

С идването на политически затворници от други страни - чехи, поляци, австрийци, французи, югославяни, българи, както и евреи от окупираните страни, брънките на съпротивата се разпростират и сред тях. През 1943 г. се създава Интернационален лагерен комитет, в който водеща роля играят комунистите чехът Кветослав Иннеман и немецът Валтер Бартел. Тази нелегална организация съумява да спаси от смърт десетки заплашени от унищожение лагерници, да организира саботажа на оръжейни производства, в които безжалостно бил експлоатиран до смърт робският труд на лагерниците, като това на ракетите Фау, както и капка по капка да започнат да си набавят оръжие. И забележете - дори да организира един вид училища за затворените в лагера деца, чийто брой общо достигнал близо хиляда, където не само да усвояват елементарни знания, но и да мислят за бъдещите си професии след Освобождението!

Първите съветски военнопленници

са докарани в лагера в средата на септември 1941 г. и незабавно са разстреляни. Впоследствие нови хиляди офицери и войници от Червената армия са затворени в него при най-тежките условия, "запазени" за обречените на бавна смърт евреи и други "низши" същества. В техните среди също не след дълго се заражда и разраства съпротива, която с течение на времето се превръща в боеспособна въоръжена сила. Първоначално съществуват няколко отделни организации, които през 1943 г. се обединяват в Нелегален военнополитически център, ръководен от подполковника от Съветската армия Иван Иванович Смирнов. В аналите на съпротивата записват имената си със своята смелост и непримиримост в борбата срещу хитлеристите червеноармейците Николай Семьонович Симаков, Сергей Дмитриевич Котов, Николай Фьодорович Кнюг, Степан Михайлович Бакланов, както и десетки и стотици други. 

С решителното настъпление на Съветската армия в Полша в началото на 1945 г. започва и подготовката на бухенвалдци за последната битка на живот и смърт с нацистките палачи. По това време в лагера се създава обединена Интернационална военна организация, включваща 178 бойни групи от всички националности, наброяващи общо към 2 хиляди души. Настъпват драматичните дни на април 45-а, когато лагерната съпротива успява да осуети извеждането от лагера на голяма част от намиращите се в него към момента затворници и да саботира разпорежданията на нацистката охрана. В първите часове на 11-и те успяват да предадат СОС съобщение до щаба на настъпващата 3-та американска армия с предавател, който съумели сами да сглобят. Получавайки отговор, че нейни поделения се устремяват към лагера, ръководството на съпротивата дава команда за решителен щурм за освобождение на лагера от СС-овската охрана. Към средата на деня Бухенвалд е в ръцете на лагерниците. Макар и измъчени до краен предел, бухенвалдци посрещат пристигащите в ранния следобед американски части като извоювали свободата си хора. От смърт са спасени 21 хиляди останали в лагера затворници.

Главнокомандващият съюзническите сили генерал Айзенхауер сам посещава лагера скоро след това и заявява: "Онова, което видях, не се поддава на описание... Съзнателно дойдох, за да мога лично да свидетелствам от първа ръка за извършеното тук в случай, че някога в бъдеще се зароди тенденция то да бъде представяно едва ли не като "пропаганда".

Но нека никога не забравяме

- без разгрома на елитната Шеста германска армия при Сталинград, капитулирала в първите дни на февруари 1943 г. пред безпримерния героизъм и непреклонната воля за победа на съветските войници и офицери, пред стратегическото и тактическото превъзходство на съветските генерали и маршали, без решаващия принос на Червената армия за окончателния разгром на хитлеристкия Вермахт не би се стигнало до онзи 11 април 1945-а, който днес честваме като деня на Освобождението от лагерите на нацисткото мракобесие.

Нека помним и отекналия широко по света призив на починалия преди няколко години ветеран от френската съпротива, убедения защитник на правата и достойнството на човека Стефан Хесел - онзи, който с брошурката си "Възмутете се!", отпечатана в над 4 милиона екземпляра на десетки езици, запали искрата на протеста и вдъхнови  милионите млади и стари в Европа и по света, подели движението "Окупирай". Зарядът, заложен от него в призива му, черпи силата си именно от патриотизма и програмата на френската съпротива.

Днес сме длъжни да събудим съзнанието на хората у нас за неотложната необходимост от коренна промяна в съдбините на страната ни, да постигнем нужното обединение в името на достоен живот и обещаващо бъдеще тук, в България. Нека паметта за победата на съюзените народи, на световната антифашистка коалиция, свое място в която заслужи със саможертвата си и българската съпротива, ни бъде неувяхващ морален ориентир за докрай и с чест изпълнен човешки и граждански дълг, за да възтържествуват свободата, справедливостта и солидарността!

Източник: "Дума"

На снимката: Надписът на входа на Бухенвалд "Всекиму своето"

Заглавието е на "Фактограф"