И все пак... Има нещо, което ме тревожи повече от случая с момичето от Стара Загора

И все пак... Има нещо, което ме тревожи повече от случая с момичето от Стара Загора. А то е, че жертвите на насилие са толкова много, но никой не протестира в тяхна защита.

Насилието не е само "домашно", както го наричат. Няма масови протести за пребитите, убитите, ограбени старци по селата. Не са така масови протестите срещу убийците на пътя. Да сте чули пък за протест срещу дилърите на дрога? Срещу насилието върху животни? Кой протестира срещу това, че родители на болни деца са принудени да събират пари за лечението им с есемеси? Или липсата на средства за лечение не е насилие? Да сте чули за протест срещу това, че над половин милион българи са работещи бедни? Или бедността също не се счита за насилие?

Някой протестира ли срещу съдържанието с насилие, което от сутрин до вечер се излъчва по телевизиите - екшъни, убийства, гонки, ужасяващо просташко и елементарно съдържание, с което вече над 30 години растат децата?

Някой протестира ли срещу простащините и боклуците, които вървят по кината с пуканките и които децата и младежите възприемат като пример за поведение?

Някой протестира ли срещу това уродливо подобие на музика, наречено чалга? Някой протестира ли срещу просташките тв шоута, в които идеалът за жена се състои от филъри и силикон?

Насилието, мили хора, има много лица и различни жертви. Но за да се преборим с него, необходимо е да намерим и унищожим корените му. В противен случай ще ходим от протест на протест, докато България не се обезлюди от отчаянието ни.

Лидия ДЕЛИРАДЕВА, Фейсбук