Институт „Иван Хаджийски”: Първанов вижда своя шанс в опонентите на Миков

Миков е с по-големи шансове. Предстоящият конгрес на БСП ще определи курса на партията - ляв или компромисен 

Михаил Миков е с по-големи шансове. Опонентите му не смеят да се обявят открито срещу „завръщането към лявото“ и бягат от идеологията, като си поставят целта да превърнат в централен въпроса за властта, се казва в анализа на Института по социология „Иван Хаджийски” за политическия март.

Ето какво пише в частта за процесите в БСП:

„Социалистите навлизат в действително ожесточен предконгресен сблъсък. Регистрирани досега са 17 кандидати за председателския пост. По-важното обаче е, че залог и катализатор на борбата е идеологическата и политическата линия на партията. Двубоят Станишев–Първанов беше остър, но подчертано личен, без идеен подтекст.  Сега Михаил Миков, застанал на капитанския мостик, обяви „Ляво на борд!” Курсът беше илюстриран от активността на парламентарната група.

В сравнително кратък срок бяха подготвени и внесени социални законопроекти, които защитават интересите на българските производители (срещу големите търговски вериги), на данъкоплатците с ниски и средни доходи, на майките, на участниците в съпротивата и ветераните от войните, на дребните собственици на земя, на работниците при фалит на работодатели и др.

От друга страна, за разлика от Ноемврийския пленум след изборното поражение през м.г., когато опонентите на Михаил Миков бяха вътрешно силно разделени, сега в значителна степен е тръгнала консолидация около Корнелия Нинова като изразител на социаллибералната линия. Миков успя да наложи като запазена марка на своето лидерство връщането към левия фундамент и социалистическите политики, да го облече идеологически – и се стреми да търси именно идеологически спор.

Опонентите му не смеят да се обявят открито срещу „завръщането към лявото“ и бягат от идеологията,

като си поставят целта да превърнат в централен въпроса за властта – с обвиненията, че Миков е довел партията до самозатваряне, до изолиране от партньори, с които би могла да управлява, и я е направил беззъба опозиция. Оттук неизбежно следва и тяхната кампания с остро критикуване на Борисов. Миков им противопоставя тезата (неизразена лично от него, но внушавана чрез приближени фигури и медии), че те искат да направят БСП „удобна“ партия, отворена предимно към пазарно договаряне и либерализъм, един от онези многобройни политически проекти, които се ползват за всякакви комбинации. Но и самият той е принуден рязко да засили говоренето срещу Борисов, и това на практика става общият знаменател на двете тенденции.

Резултатът от състезанието изглежда „на кантар“ за аутсайдерите, но с

по-големи шансове за Миков

за инсайдерите. Конкуренцията до голяма степен протича в медиите, за разлика от традиционната вътрешнопартийна практика. Обяснението е ясно. И двете тенденции имат за цел да постигнат хегемония в публичното пространство. Води се борба за колебаещите се, конформистки делегати на конгреса, които се ориентират по силата и по общественото мнение.

АБВ, оставайки с надежди за бъдещо сътрудничество с ГЕРБ, напрегнато следи процесите в БСП.

Първанов вижда своя шанс в опонентите на Миков. Тяхната кауза (борба срещу действащия председател и неговия апарат) конкретизира по нов начин традиционната Първанова теза, че враждува с „Позитано“, а не с партията, която всъщност го подкрепя. Ето защо

АБВ в последните седмици подлага Миков всекидневно на отрицание

и „убождания“ и зове за широко разбирателство, което би довело до победа. Първанов е безспорно най-активният от всички политически играчи във възпроизвеждането на темата кой и какъв да бъде бъдещият президент. Той последователно транслира внимание и апетити в тази посока, за да влезе дискусията в неговия коловоз – което значи да тръгне след него, защото той засега държи инициативата.