Интересната история на заселването на ромите на Балканите и защо ги наричали "недосегаемите" (ациганос)

Тръгвайки от Индия в края на ІХ в и началото на Х в., всичките индийски групи принадлежат към една по-голяма група, наречена „Дром“. Мигрирането от Индия не става наведнъж, а на вълни. Всички групи обаче се придвижват по едни и същи пътища. Имайки предвид планинските райони на днешен Пакистан, пътищата, по които е можело да стане тяхното придвижване до Европа, били много ограничени.

Стигайки до Армения, една част от ромите остава там. И досега има роми в Армения, но те не говорят ромския език, който е наложен в Европа. Друга част от същата група се насочват към Централна Азия. Днешен Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Казахстан има роми, които са от групата на арменските роми. Тя се нарича лом или лули/лури.

Втората група се насочва към държавите от Близкия Изток – Иран, Ирак, Сирия, Йордания, Израел. Тази група са нарича дом, домари или домаврен. Днес тази група е много добре организирана – има своя международна организация, която се бори за културните права на ромите в тези държави. Третата група продължава пътуването си и стига през ХІІ в. до Византийската империя. Тук тя престоява близо 150 г. и за първи път получава наименованието „цигани“, което се разпространява в повечето европейски езици.

Названието „циганин“ произлиза от гръцкото „ациганос“, което означава „недосегаемите“, т.е. хора, с които не можеш да влезеш в контакт, а контактът с тази група означава „духовно омърсяване“. Ето защо ромите обикновено живеят в маргиналните части на населените места – в повечето случаи извън тях, явление, което се наблюдава и днес. Счита се, че у нас циганите са дошли именно от Византия, като първите запазени сведения за тях по нашите земи са от ХIII-ХVIвек. Някои автори приемат, че основното им занимание е правенето на магии и гадателство. Заради това някои изследователи свързват споменатите еретици, за които се говори и в Бориловия синодик, с циганите.

Според Константин Иречек циганите по всяка вероятност са се появили в България към средата на ХIVв . Рилската грамота /1378г/ на цар Иван Шишман споменава „Агупови клетки“ /колиби/. Това се свързва с името „агупци“ което 11 се дава у нас на циганите. Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски също разказва за множество „египтяни“ в околността на Драч. Тази подробност, която присъства в гръцкия първообраз на житието, също касае цигани, достигнали през ХIV в. брега на Адриатика.

След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи. Най-ранното такова споменаване е от 1430 г – в тимарския регистър на Никополски санджак. Султан Сюлейман I издава нарочен Закон за циганите във вилаета Румели, според който циганите – както християни, така и мюсюлмани, са длъжни да плащат поголовен данък. Явно нашите земи и толерантността на българите са се харесали на ромския етнос.

Според данните от османските регистри те са били най-много именно в териториите населени с българи. На практика днешните български земи са били главното предмостие за разселването им на Запад.

Така западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег /1562-1618/ там има много цигани, които работят занаятите си на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия.

През 1553 г. Антон Вранчич разказва:

„Когато започнахме да прекосяваме реката Морава, пред нас се изпречиха други турци, между които един цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окаваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събрани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца.“

България е една от страните с най-висок процент на ромското население в Европа. Ромското малцинство в Европа е между 8 и 10 милиона души. Повече от 80% от него живее в Централна и Източна Европа. Страните с най-голямо ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия. С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз ромите станаха най-голямото малцинство в ЕС. 

Днешните роми, живеещи в България, се заселват тук по различно време, идвайки от различни места.

Първата ромска вълна към Балканите е през XII, XIII, XIV в. Поради различните наименования, които са давани на ромите от византийски и други историци, не е ясно откога датират първите сведения за пристигане на цигани на Балканите. Според повечето циганолози за първи път цигани, под наименованието „атцингани“, са описани в „Житие на Свети Георги от Атон“, датирано от 1100 г., разказващо за събития от средата на ХI в. Същото наименование се среща и в по-ранни извори – например, Хронографията на Теофан Изповедник от началота на IХ в., но не е ясно дали споменатите в нея атцингани – привърженици на манихейска секта, занимаващи се с магьосничество и гадателство, са етнически цигани.

Изследването „Циганите в Османската империя“ посочва, че първите сигурни извори за трайни заселвания на цигани в България са едва от ХIII – ХIV в., като са възможни и по-ранни контакти. Ромите остават на Балканите няколко века преди да тръгнат на големи групи към Западна Европа. Поради тази причина мнозина изследователи наричат Балканите „втората родина на циганите“, а езика романес – „балканизиран индийски език“. Постепенно те преминават от чергарски към уседнал начин на живот, към което ги подтиква и политиката на османската власт. С помощта на данъчни облекчения, османската власт успява да накара и голяма част от ромите да приемат исляма и да станат мюсюлмани. Така например, ромите мюсюлмани плащат данъка харач в много помалък размер от ромите християни. Най-често ромите се препитават с дейности, обслужващи останалите групи население – ковачество, производство на кошници, сечива и т.н., и респективно получават съответните имена – кошничари, бургуджии, дръндари и т.н.

Вековете съжителство на ромите с останалите балкански народи, лекотата при преминаване от християнство към ислям и обратно, както и необходимите за начина им на препитание контакти с другите групи население, оказват голямо влияние върху ромския фолклор. В него се вплитат българско-славянски и 13 турско-арабски елементи, които заедно с „изконно ромските“ образуват една колоритна и неповторима цялост. Нови групи роми се заселват с идването на турците и през следващите векове.

През XVII и XVIII в. към тях се присъединяват и роми, бягащи от Влашко и Молдова, където по това време имат статут на роби. Това постепенно променя източника на ромските миграции по българските земи – не от Мала Азия, а от териториите на днешна Румъния. Посоченият процес придобива особен размах през втората половина на ХIХв. Тогава в Румъния бива отменено робството и големи групи роми се заселват първоначално в Трансилвания, а след това – в цяла Европа и на Балканите. Това е т.нар. „голяма келдерарска инвазия“.

Втора вълна от ромски миграции

Голямата келдерарска инвазия предизвиква и втората вълна от ромски миграции към Балканите. Ромите, които се заселват в България през втората половина на ХIХ и началото на ХХ в., се различават по доста неща от живеещите вече векове по българските земи роми. Те говорят по-различен диалект на езика романес (т.нар. „влашки“ диалекти), а част от тях говорят старинен вариант на румънски език и не се самоназовават „роми“. Религията им е източноправославно християнство, като тя играе съществена роля в живота им. Сред някои от тях са запазени старинни форми на традиционна власт като т.нар. „цигански съд“ – мешере.

Материалът е част от "Проучване за клоновете на традиционната ромска култура в област Видин", изготено в рамките на проект "Опознайте съкровищата на ромите" съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния – България.