История на болничното дело във Видин - от Кримската война до днес

Болничното дело във Видин води своето начало след Кримската война /1853-1856 г./. За нуждите на турския гарнизон в града е построена двуетажна каменна сграда за болница в "Калето" /при днешната Художествена галерия, бившият Военен клуб/. В нея работят дипломирани гръцки, арменски, италиански и от други народности лекари. Видинската военна болница е една от седемте военни болници в Дунавския вилает.

За чужденците в града турската власт разкрива болница в частна къща.

Друга болница функционира при държавния затвор /до Кръстатата казарма /.

При „Еничар капия” в крепостта, за заселените татари и черкези и бедни селяни в околията е открита болница с 40-50 легла.

След Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. руската военна администрация се заема да организира медицинската мрежа и медицинската помощ на населението в освободените райони. За видински губернски лекар е назначен д-р Димитър Моллов. Той изготвя „Временни правила за устройството на медицинската част в България", одобрени на 01.02.1879 г. Започва изграждането на болничната мрежа в Княжество България.

На снимката: Д-р Димитър Моллов

На губернаторите в София, Велико Търново, Варна, Русе и Видин е разпоредено да открият болници.

За старши врач на Видинската държавна първоразрядна болница е определен д-р Младен Желязков от Лозенград /18.05.1879 г./ Разкрити са 75 легла в четири отделения: вътрешно, хирургическо, инфекциозно и кожно-венерологическо.

На снимката: Д-р Младен Желязков

Първоначално болницата е настанена в бившите турски кавалерийски казарми до „Еничар капия”, в 12 помещения. След 5-6 месец те изгорели и болните са преместени в стара паянтова сграда, срещу Кръстатата казарма, която е служела за работилница на затвора в турско време.

Доктор Петър Ораховац – околийски и военен лекар във Видин, описва болницата като четвъртито пространство, обградено със зидове. Отвътре към тях са прилепени помещения. На четирите ъгли има наблюдателни кулички.

Видинската болница разполагала с 9 стаи: операционна и приемна /амбулатория/ с цветна градина отпред и аптечна сграда. Персоналът се състои от Д-р Младен Желязков – ст. врач, Д-р Павел Станковиц – ординатор, двама фелдшери и Д.Константинов – надзирател. В лечебно-диагностичната дейност най-напред се развива терапията и малката хирургия.

През 1885 г. министърът на вътрешните работи Петко Каравелов – бивш вицегубернатор във Видин, изпраща на окръжните лекари обявление на болницата за реда, посещенията и лекуването на болните, с препоръка то да се ползва като образец в дейността им и да се разгласи сред хората.

Същата година започва Сръбско-българската война. Болницата е превърната в лазарет и въпреки тежките условия на работа и малкото помещения, тя приема на лечение ранени бойци. Софица Х.Цанова – милосърдна сестра и Ефросиния Златкович – акушерка са напрадени със сребърния войнишки кръст „ За храброст”.

До войните Видин е средище на медицинска култура. Издадени са 27 книги и списания по въпроси на здравеопазването, наша и преводна литература.

Едно от първите и най-авторитетно медицинско списания в България е „Медицинска беседа” на д-р Теодосий Витанов. В него сътрудничат д-р Петър Ораховац, д-р Иван Кесяков, д-р П.Цончев и др.

Излиза сп.”Здравие” с редактор Д-р Васил Иванов Ненов – градски лекар във Видин, със сътрудници д-р С.Вател, Б.Меров и др.

Д-р Бърни Бончев издава брошура за необходимостта от учредяване на Министерство на народното здраве и публикува статии за санитарното състояние на града и окръга. Оглавява борбата с маларията и водоснабдяването на Видин.

До 1908 г. Видинската болница се помещава в турската работилница в крепостта "Калето". Условията за работа в нея са ужасяващи. Д-р Иван Кесяков нейн управител през 1906 г., излиза с голяма критична статия по този проблем в сп.”Български лекар”. За нова сграда се застъпва и д-р Ораховац при своите проверки.

След обявяване Независимостта на България /1908/ болницата се настанява в нова сграда извън крерпостта /днешната стара болница/, която приема името на Цар Фердинанд.

На снимката: Първата операционна зала на Видинската болница, 1908 г.

По време на Балканските войни Видинската болница ръководи д-р Венедикт Жданов от Екатеринослав, Русия. Идват и две медицински сестри. Жданов е лекуващ лекар и в двете разкрити от БЧК болници в града през Междусъюзническата война 1913 г. За лекуване на ранените войници е разширен болничният леглови фонд. В болницата се провеждат курсове за санитари. 

От 11 септември 1915 г. Видинската държавна болница е трансформирана във военна болница с 300 легла. Началник е Теодосий Витанов и аптекар Ал.Шварц.

От 1 май 1919 г. Видинската военна болница е демобилизирана. След абдикацията на цар Фердинанд от престола, тя приема името „Цар Борис ІІІ”.

Видинската санитарна околия се покрива с административната околия. Тя се обслужва от 26 лекари, от които 6 в селата. Частнопрактикуващи са 11 лекари. Във Видин на 703 жители се пада 1 лекар, а в селата на 11 400 души . В болничната амбулатория са направени 10 867 посещения. За селяните от околията се падат по 90 амбулаторни прегледа на 1 000 души. Здравната просвета е недостатъчна. Лекарите и фелдшерите са изнесли 28 здравни беседи в околията.

През годините на Втората световна война /1939-1945/ условията за живот и опазване здравето на хората отново силно се влошават. 
Болницата полага големи усилия, за да оцелее. Лекарите и санитарите са мобилизирани в „нови земи”. Снабдяването с храна и продукти, вода и еленергия е затруднено. Липсват медикаменти и превързочни материали. Наводнението през март 1942 г. влошава още повече и без това влошеното положение.

През войната Видинската болница има пет отделения: вътрешни болести, хирургия, АГО, инфекциозно, кожно-венерологично. Построен е нов павилион на два етажа за гръдноболни. Разполага се с 248 легла, 6 лекари, 2 акушерки, 9 мед. сестри, аптекар, 15 болногледачки и др. персонал всичко 60 души /1943 г./.

Към Видинската болница има Станция по кръвопреливане. На лекарски съвети се изнасят реферати, правят се демонстрации с болни, организират се самарянски курсове и др.

След 1944 г. болницата получава частната клиника на Ив. Доганов за поликлиника и старческият приют /днешното ХЕИ/ за нови отделения и рентген. Построени са кухня и пералня. 

През 1944 г. Видинската болница разполага с 6 отделения и 185 легла, 7 лекари и обслужва район от Видинска, Кулска, Белоградчишка и Ломска околия, с общо 305 000 население. През този период леглата нарастват на 306 и се откриват УНГ, Очно, Детско отделение, Рентген, Лаборатория, Електролечение /физиотерапия/ и зъболечение.

През 1948 г. в болницата работят 138 души, от които 25 лекари, 1 управител на аптека, 21 мед. сестри и самарянки, 2 акушерки, 22 болногледачки, 19 санитари и друг персонал.

През 1966 г. е построена нова сграда – днешната нова болница, на пет етажа, нова поликлиника, ХЕИ и др. Лечебното строително дело е съпроводено с промени в организацията и структурата на болницата. Тя става важно звено в социалната здравна мрежа.

Персоналът във Видинската болница през 1989 г. е от 1 381 души:

Висш медицински персонал - 253
Стоматолози - 12
Среден медицински персонал - 632
Обслужващ персонал - 484

Болницата и поликлиниката са снабдени с нова модерна медицинска апаратура.

За провеждане на постоянна здравна просвета, във видинската болница действува общоболничен съвет, който работи във взаимодействие с дружества, организации и институти. Изнасят се лекции и беседи, публикуват се статии, използува се радиопропагандата, организиратя се викторини, изложби, разпространяват се хиляди листовки.

За следдипломната квалификация на лекарите се работи по съвместна програма с МНЗ. След 1964 г., за средните медицински кадри се създава Център за усъвършенствуване и специализация.

От съществено значение е лечебно-консултативната дейност и организационно-методичната помощ на републиканските специалисти. Работи се по съвместни задачи.

В лечебната работа видинските лекари използуват най-новите средства и открития. Въвеждат се фиброгастроскопията, микрометър за хемокултура при деца с бронхопневмония, мониторно наблюдение на новородени, сондиране и контролно изследване на слюнчевата жлеза и др.
Успешно се използуват в процеса на лечение: лапароскопията, операция на Хал при диафрагменна херния, резекция на стомаха по Маки, транквиална анестезия, иглотерапия при алопециареа. 
В АГО са въведени психопрофилактика на бременноста и раждането по Вельовски.
Работи се с апарата ЕЕГ.

От лекарските редици във Видинската болница произлизат изявени медици и общественици като:

Д-р Радослав Гайдарски – проф. „Лекар на България”, Министър на здравеопазването, депутат, почетен гражданин на Видин;
Д-р Мими Виткова – депутат и министър на здравеопазването;
Д-р Юлия Андреева – управител на болницата, к.м.н.;
Д-р Стоян Пешев – зав. Отделение, к.м.н.;
Д-р Антим Николов – к.м.н.;
Д-р Кръсто Иванов – к.м.н.;
Д-р Иван Ценов Николов - кмет на община Видин

и много други лекари отличени с почетния знак „Български лекар”, „Заслужил лекар”, „Отличник на МНЗ”, народни представители, с научни степени.

При честване 100-годишнината на Видинската болница в организираната научно-практическа конференция са изнесени 56 доклади и съобщения.

В поликлиниките действуват 40 разни кабинети, снабдени с медицинска апаратура. Здравните участъци в града са 11 на брой.

В болницата е имало 35 отделения, центрове и аптека.

От 1999 г. Обединена Районна Болница гр. Видин приема името „Св.Петка”. От нея се отделя окръжната поликлиника, а работническата поликлиника „Мико Нинов” преустановява своята дейност.

През 2000 г. със заповед на Министъра на здравеопазването и съгласно Закона за лечебните заведения, Обединена Районна Болница гр. Видин се преобразува в Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Св.Петка” АД гр. Видин, регистрирана в окръжния съд като акционерно търговско дружество.

Автор: Ненчо Нешев

Снимки: Видин онлайн