Италианското градче Болгери и следите от прабългарите в Италия (снимки)

Когато емблематичните  градове на Италия - Рим, Венеция, Флоренция, Пиза..., са станали до болка познати, за българския пътешественик остава едно друго предизвикателство на Ботуша, което е извън туристическите маршрути - да открие древните български следи на полуострова. А те никак не са малко - десетки градчета, местности, реки и дори планина, носят в имената си следите от тези, които са им ги дали преди векове.
Булгарогроссо (провинция Комо), Болгери (Ливорно), Болгаре (Бергамо), Боргаро Торинезе (Торино), Болгарелло (Павия), Булгериа (Чезена), река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия (южна Италия)...

Да намериш не само познато име, но и нашенската селска идилия в Италия, се оказва не дотам трудно. Дори и това да не е целта на пътуването, ако стигнете до Пиза (а кулата й е една от задължителните туристически дестинации), трябва да се отдели само половин ден, за да се види малкото градче Болгери.

То е на 60 км от Пиза, на брега на Тиренско море, и по магистралата се стига за половин час. Сред типичния пейзаж на Тоскана, на хълм, потънал в зеленина, в Болгери сякаш времето е спряло. До него се стига по отбивка от магистралата, от двете страни на която има огромни кипариси и затова шосето носи точно това име "Пътят на кипарисите".

В стария град не може да се влиза с коли, но домакините са се погрижили - на около 200 метра от градската порта има паркинг, а да се извърви това разстояние пеша е задължително, защото могат да се разгледат крепостната стена и замъкът отвън.

Старият средновековен град е запазил оригиналната си структура, а тишината, спокойствието и бавните обороти, с които тече животът на обитателите му, е като в нашите балкански градчета. И заниманията на жителите му не са по-различни - основният поминък са лозарството и винопроизводството, а от местните изби излизат познати в цяла Италия вина.

Затова, макар че градчето е малко, в него има няколко енотеки, които предлагат всевъзможни вина, но стопаните ще ви подканят да опитате някое от тукашните изби или поне да си тръгнете с бутилка от местното производство. 

Трудно обаче може да се намери някой от жителите на градчето, който да обясни откъде идва името му. Единствено в магазинчетата с туристически сувенири с готовност разказват каква е етимологията на Болгери (но трябва да знаеш италиански, защото е цял късмет да попаднеш на някой, който говори английски). 

Хипотезите върху произхода на Болгери и върху неговото население са много - някои го свързват с един хипотетичен "граф Болгарио", а други с известен българин, съдебен заседател и защитник на човешките права от средновековието. 

Версията за граф Болгарио е по-популярна, може би защото такава връзка е по-приемлива, свързвайки го с далечен родоначалник Болгарио, а това е разновидност на "Булгаро", име вече документирано през VIII век в латински форми като Булгарус, Булгарелус, Булгаринус.

"Такива дълбоки разклонения се обясняват с факта, че много българи навлизат в Италия като съюзници и помощници на Лангобардите още през 568 г. с Албоино, крал на хората с "дълги бради", търсейки хубавата страна за заселване и осъществяват това с Гримоалдо и други крале и дукове на лангобардите", обясняват в Болгери. 

Факт е, че съществуват и други населени места със същия произход и всички те са в районите на разселване на лангобардите: Булгарогроссо (провинция Комо), Болгаре (Бергамо), Боргаро Торинезе (Торино), Болгарелло (Павия, столицата на Лангобардското кралство).

Според историческите данни, през VI в. българи се появяват в Италия, когато те нахлуват на полуострова с лангобардите. За това пише в историята на Лангобардия Паоло Варнефридо, които посочва, че са дошли в 568 г. в съюз и под началството на лангобардския крал Албоин.  Специалистите цитират и бележка на папа Григорий Велики, в която е записано, че "блаженният Пиетро Булгаро, свещенник българин от латински ритуал, умрял в 605 г. като кардинал в Рим, е бил роден в 560 г."

Освен заселилите се с лангобардите българи, по-късно в Италия идва нова вълна с най-малкия кубратов син Алцек, който се установява в Беневентското херцогство, основно в областта Молизе, североизточно от Неапол. 

Изследователите признават, че трудно може да се определи кои селища са свързани с българите пристигнали с Албоин и с дошлите по-късно с Алцек. Факт е, че те оставили името си не само в десетките географски наименования, но и на италиански фамилии.

Италианецът д-р Винченце Д'Амико, който през 1942 г. публикува труда си "Българите, живеещи в Италия през късното средновековие" пише в заключението си: "От една обща сметка можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме всичко 1 400 000. Но като вземем в предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000." 

Автор на пътеписа: Ваня СТАВРЕВА