Кой от елита участваше в първите виенски балове във Видин 2003-2004 г.(снимки)

Първият виенски бал извън София събра елита на Видин в градската художествена галерия "Никола Петров" в началото на юни 2003 г.

Виенски балове са правени ежегодно във Видин до 1947 г. и сега традицията се възстановява. Според организаторите от Съюза на юристите и Община Видин, това е първият такъв бал в страната през последните години и той се прави само три години след възстановяването на Виенските балове в София.

Консултант по церемонията на откриването на първия бал във Видин е проф. Владко Мурдаров - дългогодишен директор на Дом "Витгенщайн" във Виена.

Балът бе благотворителен, поканата струваше 20 лв., а парите отидоха за ремонт на художествената галерия.

На втория бал през 2004 г. гости бяха главният прокурор Иван Татарчев, софийският районен прокурор Славчо Кържев, експремиерът Димитър Попов,

25 съдии от Върховния съд на Сърбия и от Окръжния съд в Зайчар, гости от Регенсбург, наши върховни съдии, Михаил Миков, който тогава е зам.-председател на правната комисия в НС, кметът на Видин д-р Иван Ценов, юристи.

Средствата от виенския бал бяха предоставени за техническо оборудване на регионална библиотека "Михалаки Георгиев".

Виенските балове се провеждаха в галерията, която преди това е била Военен клуб. Сградата е построена през 1892 г. със средства на военните. Автор вероятно е арх. Тома Върхота.

Военният клуб има два обема. Първият е главната едноетажна част, а вторият зад нея - двуетажна постройка. Сградата е построена на изкуствено издигнати две тераси от земя и заема около 630 м2.

В разпределението доминират приемният салон от 136 м2, който осъществява връзка с другите помещения, и танцувалният салон от 175 м2.

В танцувалния салон има ложи, украсени с дърворезба, достъпни чрез вита стълба и големи стенни огледала в рамки. Край стените - червени тапицирани канапета.

След извършеното преустройство на клуба, което се отразява на фасадата, ложите са премахнати, огледалата, канапетата и другите мебели са продадени.

Главната фасада на постройката е ориентирана към река Дунав. Тя е едноетажна и симетрична. Решена е с централен ризалит, който доминира и във височина. Този централен ризалит е двустъпален и вертикално разделен с йонийски пиластри на три оси. Крайните пиластри са гладки, а средните - канелирани. Пиластрите имитират голям ред. Отворите са арковидни и над тях има слепени ниши, които наподобяват прозорци. Арковидните отвори имат полукръгла арка върху импости, ключов камък в диамантена рустика, а псевдопрозорците- каменни рамки с уши.

Класическият йонийски ред е проведен до главния корниз. Последният е със зъборед, фризът е гладък, украсен с две кръгли плоски розети. Над главния корниз следва атика с балюстради, акцентирана в средата със сложен фронтон, а в края - с декоративна пирамида и сфера. Встрани от ризалита има по един правоъгълен прозорец с профилирана рамка и ключов камък, увенчан с плосък сегментен фронтон. Страничните фасади са решени по-опростено.

Сградата е обявена за паметник на културата. Държавен вестник, №84, 31 октомври 1975 г.