Маргарита Радулова, РИМ – Видин: В зората на Българското Възраждане Софроний Врачански се опитва да подготви бъдещия политически елит

В зората на Българското Възраждане Софроний Врачански се опитва да подготви бъдещия политически елит за избора на най-доброто от човешкия опит, каза за Радио „Фокус“ – Видин Маргарита Радулова, уредник в Регионалния исторически музей във Видин. Тя посочи, че на 11 март Българската провославна църква почита паметта на Свети Софроний Врачански. „Във Видин Софроний Врачански се установява в периода между 1800 и 1803 година . Тук той ползва богатата вакъфска (обществена ) библиотека на Осман Пазвантоглу. Софроний получава възможност да се запознае с ръкописи и преводни (гръцки, руски, румънски и др.) книги, което стимулира творческото начало у него“, казва Радулова.

Тя допълва, че той превежда и компилира от съчинения на гръцки, руски и царковно-славянски  своите два Видински сборника, които се съхраняват в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“. „По своя характер сборниците наподобяват разпространените през 18 в. дамаскити(сборници със смесено съдържание).  Първият сборник е със заглавие „ Поучене и словосказания на праздников Господних и на Богородничнъих и на богоугоднъих Светъих“ – 79 религиозно-морализаторски слова и пропоповеди по календарни дати на византийската година: от август до септември. Този сборних е завършен на 28 май 1802 година. Той е заимстван от различни руски образци, но основно от „Собрания разнъих поучительнъих слов“ на Гедеон Криновски, придворен духовник на Екатерина II Велика“, казва Маргарита Радулова. Тя обяснява, че вторият сборник е писан почти едновременно с първия и е озаглавен „Разкази и разсуждения“, завършен е на 6 юни 1802 г. В него Софроний включва кратки нравоучителни повести. Прави частичен предвод на „Театрон Политикон“ на Амброзий Марлиан . От гръцко издание на Йоанис Аврамиос  за пръв път в България превежда през гръцки език части от източния арабски сборник на „Хиляда и една нощ“, прави и първия превод на Езоповите басни от новогръцки на български по изданието на Йоанис Патусас – Веденция, 1766 г.

„Вторият сборник има изключително нравствено-поучителен характер. От текста на „Театрон политикон“ българите по онова време научават къкви типове държави има“, допълва Маргарита Радулова.