Метеорит с тегло 3,6 кг е паднал край с. Върба, Белоградчишко през 1874 г.

[И]мам честта да представя на Академията парче от метеорит, паднал на 20 май 1874 г. в Турция, в село Върба до Видин [Belgradjek; Belgrade Djik:Белоградчик]. Парчето ми беше изпратено от Негово превъзходителствоСафвет паша, министър на образованието.Както обикновено, падането е било съпроводено от силен шум. Тялото,чието тегло е само 3.600 кг, е проникнало в почвата на дълбочина 1 метър.То е покрито изцяло с черна матова кора ... (Daubrée, 1874).

Това сведение, публикувано във френско научно списание през 1874 г. от един от първите изследователи на падналия край с. Върба, Белоградчишко метеорит - Ж.-А. Добре.

Белоградчишкият метеорит, най-често появяващ се в метеоритните каталози подимето „Virbа“, e най-добре изучен и документиран, вероятно поради това, че веднагае бил изнесен вън от страната и e попаднал в сигурни ръце. 

В документацията на метеоритната колекция на Унгарския музей за естественаистория в Будапеща се намират следните сведения за метеорита от Белоградчик: M.60.039; 3060 г.; 185 x 90 x 80 mm – хондрит: удължен с призматична форма, образецът е покрит с кора, единият ъгъл липсва.
Три малки къса от Белоградчишкия метеорит се пазят в Британския музей. 

Метеорити в България

„В България също има паднали метеорити – има данни за такива през 18-и, 19-и и 20-и век. Метеорити е имало около Свищов, Белоградчик, Гумошник, но те са малки, от няколко килограма и не са представлявали опасност за природно бедствие“, разказа пред bTV проф. Пимпирев днес.

Първият метеорит у нас, за който има исторически сведения, е от края на 19-и век. Той е паднал в района на Разград, когато все още сме под турско робство и е измерен в оки. Доста неясни са тежината и големината му, но е бил сравнително голям.

Вторият метеорит, за който има писмени сведения, е паднал в Белоградчишко. Той е тежал 3,5 кг и е подарен от турските власти на австрийски естествоизпитател и пътешественик, който го занася в Австро-унгарската империя и се съхранява в музей в Будапеща.

През следващите години също са регистрирани няколко падания на метеорити.

През 1966 г. три паднали къса са намерени при Полски тръмбеш, Великотърновска област. Те обаче са били в малки размери и имат само научна стойност.

"Смята се, че това е последният паднал метерорит на нашите територии", потвърди проф. Пимпирев.

Носят данни за произхода на живота

„Метеоритите са изключително ценни, защото те са част от Слънчевата система. В някои метеорити са намерени аминокиселини, които са градивните частици на живата материя. Особено застъпени в момента са експедициите за търсене на метеорити на Антарктида. У нас те падат в гористи местности, в планини, където трудно могат да се намерят. На Антарктида обаче е лед, и дори в малки размери метеоритите лесно могат да бъдат намерени“, обясни още полярният изследовател проф. Пимпирев.

"Не са безобидни в историята": Изчезването на динозаврите

„Не може да се страхуваме, че може да ни сполети метеорит, въпреки че не е невъзможно – това все пак се счита, че е една от основните причини за измирането на динозаврите, растителни и много животински видове в края на Мезозойската ера. Тогава в района на Мексиканския залив огромен метеорит предизвиква голям облак от прашни частици, токсичност на водата, глад и невъзможна фотосинтеза. Така изчезва една господстваща организмова група по това време. Метеоритите съвсем не са безобидни в геоложката история“, обясни още ученият.

Между Юпитер и Марс

„Метеоритите са най-разпространени в един метеоритен пояс – между Юпитер и Марс. Смята се, че тези скални късове, които са железни, железно-каменни или само каменни и се движат в облак, идват от разрушена ембрионална планета, която не е могла да се превърне в планета. Привлечени от притеглянето на Земята, много от тези късове напускат облака и тръгват в космическото пространство. Попадат в атмосферата и ако са по-малки, изгарят – виждаме светещата им следа, наблюдаваме и метеорни дъждове. По-големите падат на Земята и образуват и кратери. Могат да бъдат опасни, когато са с големи размери. Тунгуският метеорит в Сибир, например, е бил огромен. Той изгаря, преди да стигне до Земята, но предизвиква сеизмични явления“, разказа проф. Пимприрев.

Той посочи, че метеоритите не могат да се предвидят и за тях не могат да бъдат взети мерки.

(1) Daubrée, G.-A. (1874). Note sur une meteorite tombée, le 20 mai 1874, en Turquie, àVirba prés Vidin. Comptes Rendus Acad. Sci. Paris, 79, 276-277.

Снимката на Белоградчишкия метеорит е публикувана от Борислав Тошев:  https://www.researchgate.net/publication/280558294_METEORITT_OT_BELOGRADCIK