Нинова опитва да се скрие под полата на Манолова

На 31 август 2019 г. председателката на БСП Корнелия Нинова казва в Русе, че целта ѝ в национален мащаб е да увеличи броя на кметове в сравнение с предишните местни избори през 2015 г. И съобщава конкретни цифри: в навечерието на изборите БСП има 30 кметове, плюс още 44 от коалиции или независими, подкрепени от партията, т.е. 74 кметове на общини.

На 4 ноември 2019 г. Корнелия Нинова отчита, че е изпълнила поставените задачи: сега БСП има 61 кметове. Но колко от тях са кметове на БСП, колко са независими и колко са от общи коалиции - и дума не обелва. Защото така е удобно - изведнъж да бъдат забравени онези 44-ма, за да излязат сметките и да бъде отчетен удвоен резултат. 

Ако на "Позитано" мерят с един и същ аршин, както мерят резултата от 2015 г., то от четиримата избрани в областни градове, само един е кмет на БСП - Станислав Владимиров в Перник. В Благоевград и Разград са независими, а в Русе Пенчо Милков е избран от коалиция с още три партии. 

Ако на "Позитано" мерят с един и същ аршин, както мерят резултата от 2015 г.,  то днес БСП има 27 кметове, останалите 34 са или от общи коалиции, или независими. 

По логиката на позитанци, които не броят като свои независимите кметове, подкрепени от БСП през 2015 г., сега защо броят цитираните вече кметове на Благоевград и Разград, плюс тези на Банско, Етрополе, Летница, Сухиндол и на още няколко общини? 

Както и избраните от коалиции?

А вглеждането в коалициите за тези избори показва голяма доза политическа нечистоплътност - нещо, което през 2015 г. го нямаше. Сега, например, претендиращата за опозиция БСП е подкрепила независим кандидат в Свищов, който е подкрепен и от ГЕРБ, и от ДПС. В коалиция с управляващата ВМРО са избрани кметовете на Антон и Пирдоп, в коалиция с управляващата НФСБ е избран кметът на Чавдар. В няколко общини коалициите са с ДПС. На този фон най-естествени са коалициите с АБВ, ПД "Социалдемократи" и "Българската пролет". 

Да, несъмнен успех е, че левицата си върна четири областни града, но това не може да скрие факта, че резултатите не дават никакъв повод за оптимизъм.

Нинова отчете увеличение на гласовете зе червените кандидати за кметове със 100 хил. на пърия тур, но това не е нищо друго, освен опит да се скрие под полата на Манолова. Защото тази разлика я бележи Мая Манолова в сравнение с гласовете на кандидата на БСП в столицата през 2015 г. Михаил Мирчев. 

При чисто партийния вот за общински съветници, който е единственият относително обективен измерител на местни избори, ръстът е с едва 13 %, а не е удвоен, както се внушава. През 2015 г. БСП има 384 хил. гласа за листите си, а през 2019 г. - 433 хил. Удвоен резултат би означавало 768 хил. гласа. Реалният ръст е с 49 хил. гласа, като 35 хил. от тях са в София и се дължат преди всичко отново на кампанията на Мая Манолова и на столичната организация.

Ако се сравнят гласовете за листите на БСП с резултата от евроизборите, когато партията получи 474 хил. гласа, се вижда, че за 5 месеца БСП е загубила 40 хил. гласа.

Сривът в сравнение с 2017 г., когато вълната Радев донесе на БСП 955 хил. гласа, е чудовищен - намалението е два пъти.

Тези сравнения никак не са удобни, защото показват, че през последните две години партията отново върви надолу и то със страшни темпове.

Неудобни се оказват и сравненията с 2015 г., защото лъсва неприятната истина.

Тогава изборите бяха след злощаството гласуване за Пеевски за шеф на ДАНС, след 13-месечни протести срещу правителството на Орешарски и след предсрочни избори, които върнаха Борисов на бял кон и ГЕРБ бе във възход и мачкаше наред.

Сега ГЕРБ са износени от управлението, през последните две години има перманентни протести срещу властта им, проядени са от скандали, вървят към естествения си политически заник, а Борисов е изгубил харизмата си на спасител. 

И въпреки тези оптимални условия, резултатите на БСП са съотносими към резултатите, които бяха постигнати при тежките условия на 2015 г.

Въпреки Корнелия Нинова.

Или точно заради нея.