От 100 г. търсят съкровищeто на разбойника Стънгата

От края на 19 в. иманяри ровят около видинското с.Градец и търсят няколко легендарни съкровища - на прословутия местен разбойник Стънгата, на средновековния видински цар Иван Срацимир, на Алботинския скален манастир и на Махмуд бей. Единствено за имането на турския първенец се предполага, че е било намерено, но прокълнатото злато затрило цял род в съседното с.Динковица. 

Какви богатства в действителност са намерени през годините, никой не може да каже, но е сигурно, че копаенето не е било напразно, защото в района на с.Градец историята буквално блика от земята. 

В района му са открити останките на дузина селища от различни епохи - от енеолита до средновековието, а двете най-големи дарения, които Регионалният исторически музей във Видин е получавал през последните двадесетина години, са с над 25 хил. антични предмети и монети точно от този район.

Първото безвъзмездно дарение е направено през 2007 г. от любителя изследовател на античната история на с.Градец Ваньо Тодоров. Второто също е направено от него като пълномощник на бащата на покойния богослов, историк и краевед Митко Лачев. В колекцията се съдържат златни, сребърни и бронзови монети, предмети и украшения, датиращи от римския, византийския, старобългарския и турския период. Те са събирани в продължение на десетилетия.

Ваньо Тодоров, който е описал в няколко тома намерените около с.Градец и дарени на музея антики, твърди, че там вече няма какво повече да се намери, защото иманяри са обърнали земята вече по няколко пъти. Занимаващите се с незаконни разкопки обаче са убедени, че това са приказки, само за да бъдат спрени набезите им. Хора с металотърсачи, кирки и лопати продължават да се навъртат наоколо, защото вярват, че и за тях е останало нещо, въпреки продължаващото повече от 100 г. търсене на съкровища. 

За златото на Махмуд бей и за богатството на разбойника Стънгата освен легенди, има и песни, а това се приема за безспорно доказателство за достоверност.

"В Градец е имало традиция местни музиканти да свирят и пеят на семейни празници и на селски събори и те са съчинявали песни за всички по-значими случки в живота на хората и общността, които са ги впечатлявали. Това се е практикувало до 60-те години на миналия век", обяснява секретарят на читалището Пролет Борисова. 

За легендата и песента за златото на Махмуд бей е имало и материално доказателство - надгробни плочи на избитото семейство на Иван Станчолов от съседното с.Динковица. Смята се, че родът му е затрит заради прокълнатото злато на бея. 

"Виждал съм снимки на паметниците им, които са били в източното гробище на с.Градец, което навремето се е използвало и от хора от Динковица. Убийството на семейството е отбелязано в криминалната хроника на вестник от 1899 г.".

Историята се е случила на границата на 19 и 20 век, а проклятието е застигнало не само семейстото на Станчолов, но и членовете на така наречената Динковска шайка, която го е изтребила. Тези хора са дали имена на фамилии в няколко околни села, но потомците им платили цената на златото - умирали от неестествена смърт или им се раждали болнави деца. 

Според легендата, Иван Станчолов намерил котела с жълтици на Махмуд бей под круша между селата Динковица и Градец и ги взел. Мястото било посочено от едно от ратайчетата му, което един ден пасяло овцете, седнало под крушата и докато си потропвало с кривака по земята, ударило на кухо. Момчето поискало няколко жълтици, след като чорбаджията му изровил златото, но той отказал. Тогава момчето организирало шайката с младежи от няколко села, за да го ограбят. 

Когато нападнали чифлика на Иван Станчолов, изтезавали семейството му докато не разбрали къде са скрити жълтиците и после изтребили всички до крак. Динковската шайка си поделила парите и се разпуснала, но клетвата преследва наследниците им.

Старите хора твърдят, че имането на Махмуд бей било заречено и когато било изкопано, клетвата не била развалена и не бил даден курбан. Затова нещастия и смърт споходили всички, които са имали допир с него.

Легенда и песен има и за съкровището на Стънгата, за което се смята, че е закопано в района на Дяволския поток, който тече от с.Делейна към с.Градец и в близост на който се намира Алботинския скален манастир. 

Възрастни хора разказват, че на времето, когато Стънгата водел хоро, заставал на едно място и набивайки с крак, пеел на влашки: "Етя ича, етя ша" (Ето тука, ето така) и така показвал къде е закопаното му имане.

Разбойникът върлувал с бандата си в Северозападна България, Тимошка Крайна в Сърбия и във Влашко, а парите си носел и криел край Градец. На един от притоците на Дяволския поток е имало примитивна воденица, известна като воденицата на Стънгата, а близост и пещера със същото име. Тук бандата криела ограбеното, но един ден, докато заравяли поредната плячка, видели момче, което ги наблюдава. Хванали го и преди главатарят да пререже гърлото му, то промълвило: "Майчице, страх ме е". След тази случка Стънгата често чувал тези дума на сън и спрял да убива жертвите си. Според легендата, преместил съкровището си някъде на ската над воденицата.

Пещерата на Стънгата е била взривена от иманяри преди петнайсетина години, а през годините те не веднъж са правили дълбоки изкопи в района на Мечин поток. Освен дупките, който оставят след себе си в цялото землище на Градец, почти всяка година иманяри разбиват чешмата в местността Хайдук чешма, която е по пътя за съседното с.Раброво. "Явно идват нови златотърсачи, защото ако е имало нещо, то е намерено при първото й разбиване и едни и същи хора не биха си правили този труд", казват местните.

До момента не е известно разбойническото имане да е било намерено.

Вероятно то е било една от целите, обладали съзнанието на известния иманяр от 30-те години на миналия век - дядо Герго, който търсел около селото и съкровището на Алботинския манастир. Има предание, че е намерил в близост златни украшения и това го амбицирало да копае. 

На западния скат на Дяволски поток в близост до манастира са запазени два изкопа, има и трети, които и сега носят името "Дядо Гергови дупки". 

Ваньо Тодоров е записал свидетелства за лудия иманяр дядо Герго от негови съвременници. Според спомена на Ванко Пасков, дядо Герго е издълбал само двете дупки на около 200 метра от манастира през 30-те години. Тогава Пасков бил овчарче и го е виждал с очите си да изнася кошница с изкопан скален материал. Третият изкоп, въпреки че също се нарича Дядо Гергова дупка, бил по-стар. Иманярът копал и там, но галерията не е само негово дело. Тя е дълга около 30 м и пред нея имало каменен стол. Съвременните му последователи обаче са го унищожили.