От Астана до Видин - една история за кръвта, която вода не става

Есенгелдин Кайржан – гражданин на Казахстан, сержант от Трети украински фронт на Съветска армия, участвал в боевете в сръбския град Зайчар през месец октомври 1944 г. и по-късно починал от раните си в град Кула, днес официално влезе в армията на безсмъртните. Негова паметна плоча бе открита в Руското военно гробище във Видин днес, след като преди 2 години внучката му и правнучката му успяха да намерят лобното място на своя дядо. Това им беше коствало 4-годишно издирване, за което "Фактограф" разказа през 2017 г.:

На фронтовете на Втората световна война воюват 1 милион и 200 хиляди казахстанци (25% от населението на Казахстан, или всеки четвърти).

За бойните подвизи 528 казахстанци са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, от тях четирима - два пъти Герои на Съветския съюз.

110 хиляди казахстанци са наградени с ордена на Славата, от тях повече от 100 души са удостоени с всички степени на ордена на Славата.

Във войната са загинали или безследно изчезнали повече от 600 хиляди казахстанци.

Един от тях е Есенгелдин Кайржан от с.Амбай, Астрахански район.

Началото на войната го заварва директор на Машинно-тракторната станция в с.Новочеркаское. По това време той е женен и със съпругата си Кабиден имат три дъщери – Шамшия, Макен и Куляш.

Призован е от Новочеркаската районна военна комисия и оставя семейството си, за да се включи в Съветската армия. Става командир на отделение в 32-ри стрелкови червеноармейски полк на 16 стрелкова дивизия.

Раняван е два пъти – на 8 май 1942 г. и на 3 юни 1942 г. в боевете на Калининския фронт.

На 17 юли 1944 г. е награден с медал „За смелост”. В основанието за награждаването му освен че са описани раняванията му, е посочено, че е „дисциплиниран, има голям опит в атаките, като увлича подчинените си”.

Със своята част се сражава в Украйна, Молдова и преминавайки през Румъния, достига до Северозападна България, в района на град Кула и сръбския град Зайчар. Тук се водят тежки боеве между Трети Украински фронт и отстъпващата 7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“.

Есенгелдин Кайржан е тежко ранен от бомба и бил настанен във военния лазарет в град Кула, където умира на 7 октомври 1944 г. Погребан е в братската могила край града.

Десетилетия по-късно една от правнучките му – 25-годишната Сания, решила да потърси гроба му и заедно с майка си Индира се впуснали в 4-годишно издирване.

„Всичките ми дядовци са безследно изчезнали или загинали във войната и за никой от тях не знаехме къде е станало това и къде почиват костите им”, сподели младата казахстанка пред „Фактограф”.

Есенгелдин Кайржан, един от прадядовците й по майчина линия, също се водел безследно изчезнал, но тя започнала упорито проучване на съдбата му.

Помогнали й архивите на Червената армия и на военноморския флот за периода на Великата отечествена война 1941-1944 г. , които били разсекретени с Указ на Министерство на отбраната на Руската федерация от 8 май 2007 г. и с измененията му от 30 май 2009 г.

Там тя намира документи за призоваването на дядо й, участието му във военни действия, намира и указът за награждаването му с медала „За смелост”, но най-важен се оказва поименният списък на починалите от раните си на фронта войници и офицери от 19-та стрелкова дивизия.

След запитвания, получава и справка от военния комисар на казахстанската столица Астана, в която е посочено, че е погребан в град Кула, Врачанска област, както и изрезка от стар вестник, в който е разказан подвигът на дядо й.

Така, 72 години по-късно Сания успя да издири гроба на дядо си, за което в България й помогнаха посланикът на Казахстан у нас Темиртай Избастин, Михаил Миков и членовете на инициативния комитет за честване на 9 май в Кула д-р Марко Петров и Лалко Лалов.

Намирането на гроба на казахстанския червеноармеец също се оказва нелека задача. Името му не е сред погребаните в руското военно гробище във Видин, нито върху паметника на Съветската армия в центъра на Кула. С помощта на Михаил Миков, д-р Марко Петров и Лалко Лалов е установено, че той е положен в могила в парка извън Кула, недалеч от някогашния военен лазарет.

На 19 април 2017 г. посланик Избастин и Михаил Миков лично заведоха на това място Сания и майка й Индира, които пропътуваха 5 000 километра, за да положат върху гроба на геройски загиналия си дядо пръст от родното му място.

Две години по-късно, посланикът на Република Казахстан у нас Темиртай Избастин и кметът на Видин Огнян Ценков откриха паметна плоча на героя.

Огнян Ценков се обърна към всички присъстващи на събитието: “Събрали сме се днес тук, за да почетем паметта на сержант Есенгельдин Кайыржан. Община Видин се отзова на желанието на близките на загиналия и на посолството на Казахстан, именно на това място да бъде поставена паметна плоча. По този начин ние заявяваме своята съпричастност към казахстанския воин, намерил  смъртта си далеч от своята родина.“

Негово превъзходителство заяви: “Събитието, заради което сме се събрали, не може да остави равнодушен нито един казахстанец. Откриването на паметната плоча се случва 70 години след трагичната смърт на нашия казахстански герой. Искам да отбележа, че това е първият наш войник, който е погребан в България, според архивни документи на Министерството на отбраната на бившия Съветския съюз. Използвам случая да изразя благодарността си към Община Видин, лично към нейния кмет г-н Огнян Ценков и към всички, които помогнаха на посолството да увековечи паметта на героя“.

Пред възпоменателната плоча бе прочетена молитва от имам Самет, след което бяха поднесени венци и цветя. В знак на почит към сержант Есенгельдин Кайыржан, членове на патриотичен клуб „Бдинци“ изстреляха тържествен залп.