Паметникът на безсмъртните във Видин

„Дали е имал смисъл техният подвиг през тези две страшни войни, които те водиха, ние оставяме на историята. Тя ще отсъди водачите и политиците. Но това, което се поиска от Бдинци в името на родната земя, те го дадоха. Дадоха го с готовност, с твърда воля, с устрем, с нечуван стоицизъм и геройство.

Затова върху пиедестала на величавия им паметник, наред с издълбания надпис, ние мислено разчитаме максимата на героичните римляни:  Invictis victim victuri  - „На непобедените от победените, които ще победят!”

Да, на непобедените и непобедими Бдинци се издига този паметник от онези техни другари и потомци, които бяха победени на зелената маса от коравите победители.”

Това е част от редакционна статия във в.”Просвета” от април 1944 г., посветена на откриването на паметника на загиналите офицери, подофицери и войници от Трети пехотен Бдински полк. Той се издига на едноименния площад "Бдинци" във Видин, за да напомня на поколенията за смелостта на онези обикновени хора от Видин и областта, които нарамват пушка и оставят костите си върху бойните полета, за да защитята родината и народа си. 

В първите дни на март т.г. се навършват 75 г. от официалното откриване на монумента и това бе повод уредникът в отдел „Нова история” в Регионалния исторически музей - Видин, Христина Кирилова да изнесе лекция пред десетокласници от Гимназията с преподаване на чужди езици.

Тя разказа, че инициативата за издигането на паметника е подета от оцелелите след тежките битки 73 бдинци, които искат паметта за подвига на загиналите им другари да бъде увековечена. Минават години докато желанието им бъде изпълнено и малцина от тях доживяват, за да видят величествения паметник, изобразяващ устрема на бдинци. Паметникът, който мнозина наричат Паметник на безсмъртните.

На 2 март 1944 г. е отслужена панихида за загиналите и е извършена вечерна заря, която е описана в същия брой на в. „Просвета”:

„Присъства и хилядно множество граждани. Всичко бе се сляло в една душа и сърцата биеха в едно време. Всичко се обърна слух, дихание и тих вопъл, когато пред панихидата като низ от скъпа огърлица отлитаха подобно бисерни зърна имената на борците, паднали за родината, а от висините чрез устата на най-младите бдинци долиташе завета на героите-светци:

1. Полковник Танев Георги

Обаждам се от височините край Езетин, Чаталджанско. Превърна Бог любовта ми към Цар и Родина в подвиг. Светлината на подвига грее в очите ви, братя мои, и крепи вярата ми в България.

2. Майор Чуков Кирил

Помнете, мили братя, че всички се прекланят  пред подвига на смелите и никога не забравяйте, че редом с храбростта върви и победата.

3. Капитан Боянов Кирил

Не с думи, а с дела и жертви се засвидетелства обичта към Цар и родина. Венец на тази обич е смъртта за тях.

4. Поручик Никола Савов

При Люле-Бургаз в бран за обединение на племето ни, превърнаха костите си в незрим надгробен кръст. Над него сияе устремът ви да изпълните вековни завети.

...

10. Редник Милан Стойков Попов

Жив е духът на дедите ми, мои братя. Чуйте шепота му, който вятърът отронва от чукарите при Връшка чука и се закълнете да му бъдете верни, както му бях верен и аз.

11. Канд. подоф.  Сава Каменов Генчев

В бран за Цар, народ и свидна българска земя, изпълних при Кубадин скъп завет на дедите ни. Който в бран за Родината умре, той вечно ще живее.

12. Редник Георги Пунчев

С другари верни паднах при Тутракан. Любете падналите за Цар и Родина, защото чрез любовта си ще превърнете завета им в дело.

13. Редн. Ангел С. Николов

Над незнайни гробове край Чаталджа броди сянката на Симеон Велики, кърши едър стан и гали потомците си с лъх от своята храброст. Сплотете душата си в неговия лъх, свидни мой братя.

14. Редник Никола Йончев

Виждате ли вечер как трепти над Каймакчалан Божията звездица. Но, брята мои – това е живият дух на ония, които оросиха, като мен, с кръвта си родната земя, за да изпълним завета на дедите ни.

Тъй продължи поменчето на загиналите, а техните близки, обляни в горди сълзи, намирава утеха в почитта, която млади и стари, учени и прости, еднакво отдаваха дан на признателност към ония, които умряха, за да живее България.”

Официалното откриване на паметника на загиналите от Трети пехотен Бдински полк е извършено на следващия ден, 3 март 1944 г.

75 години по-късно и повече от 100 години след войните през 1912-1913 и 1915-1918 г., в които десетки бдинци загиват, Христина Кирилова припомни моменти от героичния им път, разказа за спасеното знаме на полка, за участта на оцелелите, които без да имат и една загубена битка, се озовават заложници в лагерите край Солун, за съдбата на стотиците сираци и как държава, община и граждани са се погрижили за тяхното отглеждане.