Петър Курумбашев: Няма безусловна капитулация на плана „Макрон“, но няма безусловна капитулация и на нашите интереси

Петър Курумбашев, евродепутат, член на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и на Комисията по транспорт в него, в интервю на Цоня Събчева за Радио „Фокус“ 

Как завърши гласуването ва Европейския парламент по мобилен пакет 1 и 2, очакваме информация от евродепутата Петър Курумбашев, член на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и на Комисията по транспорт в него.

Е, много е рано да се говори за Мобилен пакет 2. Аз там съм докладчик по съвсем друго законодателно предложение, което е свързано пък с развитието на пазара на автобуси в Европейския съюз. Но то още дори не е влязло в Транспортната комисия, камо ли да отиде в пленарна зала. А за транспортен пакет 1 това, което вълнува българските превозвачи, като изключим победата, безусловната капитулация на Макрон, която беше обявена от един колега и която виси като прани гащи, да кажем като дефиниция, в българското медийно пространство: няма безусловна капитулация на плана „Макрон“, но няма безусловна капитулация и на нашите интереси. Това, което се случи в сряда, е, че парламентът гласува и трите законодателни предложения да  бъдат върнати обратно на Транспортна комисия. Ако може да се изразим на футболен език, резултатът от 5 на 4 в 89-та минута, беше обявен за 0 на 0 и започва мач сега отново от първата минута. Тоест отново всички предложения трябва да се гледат в Транспортна комисия и евентуално в пленарна зала. Това се случи, защото от една страна, едната страна не получи подкрепа за много от своите предложения, да кажем така – Западноевропейската страна; от друга страна, страната на Централна и Източна Европа не получи подкрепа пък за нейни предложения. И накрая двете страни се обединиха по това, че този пакет трябва да бъде върнат за разглеждане от кота нула в парламента. Хайде да го кажем по-така, за да ме разберат хората, които ползват компютри: в сряда беше натиснато с това решение копчето „Рисет“ в компютъра и всичко, което е било гласувано и приемано досега, се анулира, и започват отново дискусиите от Транспортна комисия.

Господин Курумбашев, шансовете за българските превозвачи засега като че ли са добри. Какво трябва да направят евродепутатите?

Шансовете действително станаха по-добри след това гласуване, тъй като, честно казано, ние не възлагахме много големи надежди, че можем да спечелим вота в зала, но фактически, тъй като не е прието ново законодателство, до приемането му действа старото. Старото е нещо, което ни устройва като положение. А кога ще бъде прието новото законодателство, е въпрос може би не само към сегашните български евродепутати, а аз бих казал, че е въпрос и към бъдещите български евродепутати, тъй като знаейки с каква скорост работи Европейският парламент, е много вероятно до решение в този парламент да не се стигне и да се окаже, че този мобилен пакет 1 ще бъде гледан и в началото на следващия Европейски парламент.

Каква е ролята за отлагането на българските евродепутати?

Българските евродепутати гласуваха за това отлагане и в крайна сметка спечелихме това гласуване. Имахме единна позиция, ако има предложение за отлагане и за връщане към комисиите, да ги подкрепим. Ние имахме обща листа, българска, за гласуване, която беше съвместно изработена от различните офиси на българските евродепутати от различни политически групи. И ние бяхме в групата на тези, които казаха, че е по-добре това предложение да се върне на кота нула и да се започне разговорът отново. Разбира се, българските евродепутати, сегашните до края на този мандат и следващите български евродепутати, които ще бъдат избрани в следващия Европейски парламент, ще имат един и същи ангажимент – да продължават да отстояват тази българска национална кауза и да подкрепят този сектор в България. Мисля, че и чрез това гласуване в Европейския парламент и цялата тази тема, която се обсъжда вече повече от година в България, българите пък и разбраха, какво работят българските евродепутати. А от друга страна, мисля, че и всички български граждани осъзнаха, колко е важно европейското законодателство и колко пряко влияние то може да има върху конкретни сектори в България.

Господин Курумбашев, ще се наложи ли да се правят нови предложения, да се изработват нови позиции, да се търсят нови коалиции?

Със сигурност. Особено това се отнася за българското правителство, тъй като ако кажем, че въпросът сега е занулен или върнат на кота нула в Европейския парламент, тази дискусия тепърва и точно сега ще се води в Съвета на Европейския съюз, който България председателства доскоро. И там, разбира се, България трябва да търси свои съюзници. Има много държави, които са да кажем в географската периферия, някой да не си помисли, че говоря за политическа периферия. Например държави като Финландия, трите прибалтийски държави, България, Румъния, Хърватска, Гърция, Вишеградската четворка, Португалия, Ирландия, Испания, Италия с една доста разколебана позиция, ние трябва да търсим съюзници сред тези държави в Съвета на Европа, за да можем и там да организираме това, което се случи в сряда в европарламента, а именно, ако не може нашето мнение да надделее, поне да можем да блокираме другото мнение или пък това да бъде покана за разговор за търсене на компромис, тъй като това гласуване поне показа, че силовата позиция и изявленията – ние сме мнозинството и ще стане това, което ние искаме, не върви. Например, едно от важните гласувания го загубихме с един глас – 333 на 332 гласа, това беше за изваждането на шофьорите, които се занимават с международен транспорт, от обхвата на директивата за командировани работници. При такова близко гласуване никой не може да каже – нашата страна е с правилната позиция, когато то минава с един глас. И очевидно, че е по-добре да се търси компромис. От друга страна, аз не съм голям оптимист, че компромис може да бъде търсен преди изборите, тъй като виждам, че преди изборите рационалността в политиците намалява. Всеки политик, тук говоря за всяка една държава, има желание да се представи пред своите избиратели като голям победител и възможността за постигане на компромис намалява. Затова аз съм по-голям оптимист, че подобно нещо може да се случи по-скоро в началото на работата на следващия парламент, отколкото в края на работата на този парламент.

В следващия парламент може да дойде силна група от партията на Макрон и със сигурност Марин Льо Пен ще има също силно присъствие, така че не бива да разчитаме особено.

Така е, но трябва да ви кажа, че от която и партия да дойдат от Франция, аз не съм видял различия във френската позиция. Те от която и партия да са гласуват за френската национална позиция. А дали са от Макрон, дали са от дясно, дали са от ляво, дали са от крайно дясно или от крайно ляво, те гласуват по един и същи начин. Те не гласуват идеологически, те гласуват национално. Така се случи и в сряда и с нашата делегация. Никой не е гласувал от нашата делегация с предложенията на своята политическа група, а всички просто си изработихме българска национална позиция и си гласувахме с нея. Това беше и това е опасността в този пакет като цяло, защото тук дебатът не беше на ниво левица срещу десница, а дебатът беше буквално национален дебат, което е много опасно, тъй като когато разговорът се води на национално ниво, се изострят противоречия на национално ниво – нещо, което е по принцип опасно за Европейския съюз.

Е, къде отиде ангажиментът например на ЕНП да подкрепи българската позиция, след като се гласува национално? Политическите семейства май в такива ситуации се размиват като влияние.

Разбира се, да. Без да правя анализи, но част от ЕНП е подкрепила нашата позиция, част от ЕНП е била срещу нашата позиция. Същото мога да кажа и за част от социалистите, същото мога да кажа за част от либералите. Никъде нямаше единно и монолитно гласуване – една политическа група, която да гласува по един и същи начин. Беше по-скоро чисто национално гласуване. Затова и не беше редно, никой не може да обяви чистата позиция на ЕНП или пък например на социалистите и да кажат – нашата позиция примерно подкрепя позицията на България или е срещу нея. Гласуването, пак ви казвам, можете да погледнете листовете за гласуване и ще видите, че много по-скоро е чисто национално, а не политическо.

На фона на това национално отстояване на позициите по въпроса, как българските евродепутати ще работят с българското правителство по него?

По отношение на пакета за мобилност аз не виждам никаква разлика или никакви сериозни различия между българските евродепутати като цяло и българското правителство. Лично аз имам коментари, за да избегна възможността да говоря от името на всички български евродепутати, мога да кажа просто моя лична позиция, че България пропусна шанса като председател на Европейския съюз да предложи подходящ компромис в Съвета на Европейския съюз. От друга страна разбирам, че правителството пък не искаше да прави компромиси по този пакет, с риск да не бъде обвинено, че е отстъпило от определени национални позиции. Но това не означава, че оттук нататък българското правителство не трябва да работи изключително активно за това да създаде коалиция от държави, с които има сходна позиция, защото отсрещната страна от една година е създала т.нар. пътен алианс, и честно казано този пътен алианс действа много целенасочено. От другата страна подобен пътен алианс при нас не е създаден, а ние спокойно можем да съберем в този пътен алианс поне 14, ако не и 15 държави от всичките 28. Да, може би не са от най-големите държави, но 14 или 15 държави в Европейския съюз винаги означават много.