По време на Учредителното събрание във Велико Търново се провежда първото в България модно ревю

Учредителното събрание в Търново заседава от 10 февруари 1879 до 16 април 1879 година. То е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Създадено е на основание Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. Интересни факти около Учредителното събрание в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разказа Тодорка Недева, уредник отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей.

На 10 февруари 1879 година се събира Учредителното събрание във Велико Търново. С какво се свързва неговата дейност?

От 10 февруари до 16 април 1879 година във Велико Търново се провело Учредителното народното събрание. След бурни и оживени дебати била приета първата българска конституция, известна в българската ни история под името Търновска. На 17 април същата година в град Велико Търново се открило и Първото Велико Народно събрание, което избрало Александър I Батенберг за български княз. Така старата столица станала център на първите най-значителни държавни политически събития у нас след Освобождението. Всъщност във Велико Търново по време на Учредителното сърбаните се поставят на практика и основите на съвременната модерна българска държавност чрез приемането на Конституцията.

Какви са по-любопитните факти около Учредителното събрание?

Малцина обаче знаят, че в тези важни за историята ни дни нашите съграждани станали свидетели и на други събития, част от които непознати, а някой дори и чужди на тогавашните ни патриархални нрави и бит. Вниманието на старостоличани, на присъстващи в града политически елит от всички български краища, на чуждестранните дипломати, кореспонденти и фотографи, на много гости от близки и далечни селища било приковани от бляскавата и пищна зрелищност на първата по нашите земи модно ревю, по-точно изложба на моди, но може да се приеме и като своего рода първото за страната ни ревю. То било организирано от предприемчивата русенска Евдокия Антонова, което е дъщеря на Антон Зарков Златев – известен търговец на платове, лихвар и чифликчия. Когато прочутият в Букурещ Театър „Виктория“ разпродава старите си сценични костюми, находчивата дама ги купува и натоварва на кораб в Гюргево, откъдето добре опакованите “труфила” пристигат на пристанището в родния й град. Оценявайки възможността, която предлага столицата на оцелелите, Евдокия Антонова наела каруци и докарала “модите” именно във Велико Търново. Пред  смаяните погледи на старостоличани и техните високи гости представя пищните одежди. Може да се смята, че в действителност по същество това било първото ревю в България, което запознало предшествениците ни с костюми от различни епохи, и ако не в истинския смисъл ревю, то поне било първата изложба на костюми.  “Гиздилата” били експонирани върху манекени стойки, тъй като моралът все още не допускал демонстрирането на живо. За информация на любопитните върху всяка дреха бил поставен етикет от рода на: “Модна рокля на испанска баронеса”, “Модна рокля на английската кралица Виктория”, “Лятна дворцова дреха на краля слънце Людовик ХIV“, “Ловният костюм на крал Людовик XIV”… Срещу един златен франк, тъй като левът все още не бил приет за национална парична единица,  целият град се струпва на ревюто.  Особено впечатление били красивите и суетни болярки. Дългите до земята елегантни рокли, декорирани с набори и воали, богато надиплените ръкавите, душовете, дантелите, щраусовите пера, разноцветните ветрила, красивите шапки със загадъчни воалетки, стилните ръкавици и безброй още прелестни аксесоари грабнали вниманието на великотърновки, голяма част от които все още се придържали към народната традиция в облеклото. На фона на това европейско модно великолепие още повече се откроявали всевъзможните носии, в които били пременени много от нашите народни представители тогава. Облеклото на други пък, с малки изключения, представлявало пъстра смесица от традиционни костюми, гарнирани с някой модни допълнения тип „алафранга“.  Липсата на единен стил и изисканост в облеклото на тогавашните народни представили съвсем не попречило на достойните мъже да станат строители на съвременна България, приемайки една от най-модерните за времето си конституции.

Както споменахте в началото на 1879 година във Велико Търново пристига политическия елит на цяла България, както и чуждестранни дипломати. Спомага ли това за развитието на културния живот в града?

По време на Учредителното събрание старостоличани стават свидетели не само на красивото “явление” ревю, но и на друго, при това значимо и за по-нататъшния цялостен живот на града, събитие. На 27 март 1879 година по нареждане на княз Дондуков-Корсаков във Велико Търново пристигнали двадесет чешки музиканти, придружени от известния капелмайстор Йосиф Хохола. Те сформирали първата по нашите земи военна духова музика, която участва във военния парад, проведен в града на 16 април по повод приемането на Търновската конституция. Болярите останали удивени от майсторството на чехите, но най-вече били впечатлени от факта, че тяхното изпълнение предало по-голяма внушителност и тържественост на важното събитие. Още тогава търновци прозрели необходимостта от създаването на наша военна духова музика, която да съпътства не само празничния, но и делничния живот на старата столица. В първите месеци на 1879 година не било забравено и театралното изкуство, което има дълбоки корени в нашия град. На горния етаж на бившия конак, където заседава Учредителното събрание, в присъствието на автора Васил Друмев, специално за делегатите и гостите била представена драмата “Иванко“. Главната роля изпълнява Сава Пъчов. За огромна радост на бележития шуменец, ръкоположен по-късно, през 1884 година, за търновски митрополит, пиесата била играна няколко пъти. Поради проявения към нея интерес и от страна на търновските граждани за отбрана част от тях също е дадено представление. Така непосредствено след Освобождението и по време на самото Учредително народно събрание Търново станало център не само на българската държавност, но и символ на модерния културен живот в следосвобожденска България.