Почти Бермудски триъгълник: пътуване до Курската магнитна аномалия

Защо е лесно да се загубиш в най-голямото находище на желязна руда в света – дори и да имаш компас?

Курската магнитна аномалия е кръстена на необичайното поведение на магнитните компаси в Курска област (530 км югозападно от Москва). Магнитните инструменти тук бъркат юг с изток и север със запад. Това се дължи на огромните запаси от желязна руда, смятани за най-големите в света – 30 млрд. м. тона или почти 4% от световните доказани резерви. Магнитната аномалия в този регион е засечена за първи път от руските географи още през 1770-те години. Първият кладенец за добив на желязна руда обаче е потопен едва през 1923 година.

Минният басейн обхваща териториите на Курска, Белгородска и Орловска област в Югозападна Русия и общата му площ е 160 хил. кв. км. Той е по-голям от държави като Гърция, Северна Корея, България или Куба. Днес на територията на магнитната аномалия работят три минни и преработвателни компании. Една от тях е "Стойленски ГОК", дъщерно дружество на руския металургичен гигант НЛМК.

Основната продукция на предприятието е железен концентрат, синтеровано желязо и пелето, от които се произвежда стомана. Стойленската мина е дълбока 375 м.

Взривните дейности се извършват на равни интервали – около 18 пъти годишно. За експлозив се използва специален гел в комбинация с детонатори. Взривният материал може да тежи до 1000 м. тона.

Преди да бъде осъществена експлозията, геолозите определят къде трябва да бъде взривена скалата. Те копаят дупки с диаметър от 250 мм и дълбочина 16-17 м на разстояние от по 3-4 м една от друга.

Мината от кариерата се доставя в завода на конвейери, специални ЖП вагони и самосвали. "Стойленски ГОК" произвежда и натрошени камъни, които се използват основно в пътното строителство. Камъните и ронливите материали от кариерата, включително пръст, глина, глинеста почва, пясък и варовик се използват в строителството.

Източник: "Руски дневник"