Посланикът на Русия Анатолий Макаров: Влюбен съм в България

Руският посланик Анатолий Макаров в интервю на Цоня Събчева за Радио "Фокус"

След година посланически мандат, какви са впечатленията ви от работата в България, Анатолий Анатолиевич?

За мен това беше много интересен период. Това беше моята първа година в България, запознавах се и с политическия живот на страната. За мен това беше също и първо идване в България. Преди не съм бил тук. Затова исках да видя всичко, да се запозная с всички и да разбера, какво е това България. И сега мога да ви кажа, че съм влюбен във вашата страна. Аз имах възможност за този период да се запозная с различни градове из България, посетих почти всички областни центрове, срещнах много хора. Исках да видя млади политици, които попадат от провинцията в София и бих искал да се запозная с обикновени българи, за да разбера как те живеят, какви настроения имат, как се отнасят към Русия. Мога да ви кажа откровено, с пълна отговорност, че такова радушно отношение към мен като към посланик, а разбирам и това към цяла Русия, никъде не съм срещал. Така че мога да ви кажа, че когато неотдавна прочетох информацията в медиите, че след проведено обществено допитване повече от 80% българи смятат себе си за русофили, не беше учуден, защото това, което аз видях и усещах със своето сърце, беше повече от потвърждение за това, че Русия и България, нашите народи са били и ще бъдат заедно. Така че това е най-важният резултат. С огромно удоволствие работя в България и съм много щастлив, че съдбата и ръководството на Русия ме изпратиха във вашата прекрасна държава.дио 

Как бихте коментирали неотдавнашната полемика за спасяването на българските евреи през Втората световна война?

Никой не оспорва, че вие сте спасили своите евреи. Знаете ли, когато тази история се появи, аз започнах да чета различна информация, за да разбера. Това, което сте направили, което българският народ е направил за своите евреи, е най-важното – че вие сте спасили тези хора. Така научих и за усилията, положени от духовните лица, от пловдивския, от софийския митрополит, дори цар Борис Трети – всички те са го направили, за да запазят живота на тези хора. Не мисля, че трябва да има някакви съмнения по този въпрос. Струва ми се, че хората забелязаха само това изречение, може би то е било преведено невярно. Доколкото аз разбрах, Мария Захарова е говорила за политическия контекст, в който са преминавали тези събития. Това беше 1943-та година – преломна година, войната, Сталинградската битка и тя тъкмо за това е говорели – че това беше един от сюжетите, който е помогнал да се решат тези въпроси не само в България, но и в цяла Европа. Така че наистина прелом е настъпил във Втората световна. Но това, че вие сте спасили своите евреи, разбира се, е факт. Вие сте го направили и много тачим това. Нямам никакви съмнения. Русия и Съветската армия не са били тук през този период – в 1943-та година – това е  елементарна логика – това е вашият подвиг, подвиг на вашия народ и на вашите политически и религиозни дейци, които са застанали да защитят тези хора. Може би понякога се създава впечатление, че има хора, които не искат нашите отношения да се подобряват и започват да търсят някакви неща, за да покажат, че Русия е еди коя си. Дори някъде прочетох, че това било отмъщение от нас, поради някои изявления, направени преди това. Ние наистина искаме да изградим конструктивен и позитивен диалог с вас. Не искаме нито да дразним, нито да създаваме някакви проблеми в нашите отношения, специално с братска България. Като посланик с цялата отговорност го казвам. Така че повярвайте ми, затова съм пристигнал в България.

А как определяте политическото сътрудничество между двете държави?

Как мога да го определя? Като не лесно, мога да кажа. То може да бъде e и по-хубаво. Винаги съм казвал на вашето ръководство, че имаме големи възможности да вървим напред по-бързо. Можете ли да си представите, че последното посещение на президента на Русия в България е през януари 2008-а година, а днес е 23 ноември 2017 година. Така че нека да поживеем още малко и ще видим 10 години от миналата визита. Смятам, че това не е правилно. И най-важното, усещам, че ръководството на България има разбиране, че трябва да направим нещо заедно. Такъв тип паузи в диалога занапред да няма. Имаме много още да вървим напред заедно. И разбира се, предстоящото посещение на президента на Русия, който е поканен от президента Радев догодина, ще даде тласък на нашето взаимодействие – вярвам в това искрено. Знам настроенията и на президента Радев, и на премиера Борисов, аз общувам с тях като посланик, съобщавам това в Москва и знам, че и посланикът на България в Русия Бойко Коцев също върши съответна работа, за да решаваме тези въпроси заедно и за да получат нашите отношения нов импулс, да се развиват. Това е най-важната, една от най-важните ми задачи като посланик.

Кои тенденции в отношенията между двете държави отговарят на взаимния им интерес и как трябва да бъдат затвърдени?

Виждате, че сега върви търговско-икономически диалог и мога да кажа, че имаме голям потенциал тук за съвместна работа. Активно се развива културно-хуманитарното взаимодействие и мисля, че тук можем смело да работим. Работата е в това, така често се случва, че търговско-икономическото сътрудничество се развива по-бързо от политическото. Сами можете да разберете, че е сложно, когато двете неща се развиват успоредно. Понякога ни трябва политически тласък, който да придаде динамика на икономическото сътрудничество. Така че, когато няма диалог на най-високо ниво, това не създава благоприятни условия, които бихме искали да виждаме. Но имаме все пак добри възможности. Сигурен съм, че настроението на българското ръководство е такова, че очевидно те искат да направят конкретни стъпки в рамките и в полза на подобряване на отношенията ни.

Реализиран ли е напълно потенциалът на отношенията между България и Русия, и ако не, какво пречи?

Виждате ли, най-важната задача сега, както аз разбирам, е да подновим работата на Междуправителствената комисия по търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Нямаше такива заседания от почти пет години насам, а тази комисия е един от инструментите, които ни дават възможност да си взаимодействаме в различни отрасли на икономиката – търговия, наука, техника. Така че от пет години нямаше такова нещо. И това е лошо. През януари 2016-та, миналата година, накрая организирахме заседание на Междуправителствената комисия – МПК, след това през септември организирахме между сесионната среща на съпредседателите на тази комисия. А след това, така се случи, че когато пристигнах, аз видях изборите за президент. След това премиерът след втория тур на изборите подаде оставка – Бойко Борисов. Така че и правителство си замина. И след това възникна пауза. А ние се бяхме уговорили, че през същата година ще насрочим още едно заседание на комисията. Трябваше да има заседание в Москва през септември, но дълго нямахте правителство в България, след това то се появи, след това беше назначен съпредседател Теменужка Петкова, което е добре, министърът на енергетиката – много активна и симпатична жена, с която работя. Енергетиката е един от най-активните въпроси в момента. След това ние си имахме промяна на съпредседателя. Така че се случват и такива неща. И аз се опитвам да направя работата по-активна, но неочаквано се появяват такива моменти, когато ни се налага да чакаме. Сега имаме най-после съпредседател от руската страна – министърът на промишлеността господин Мантуров. Така че бих искал, не само аз, мисля, че това би било хубаво за двете стани, да проведем заседание на комисията до края на годината вече в Москва. Защото това е много важно. Защо казвам, че е важно? Ако ние говорим за възможната визита на президента на Русия в България, както казах, поканата си я има, но сроковете ще се определят. Знаете, че ни очакват президентски избори и би било странно, ако можем да потвърдим визитата на президента, който не е избран още. Така че има лека интрига. По-важното е, че тази визита най-вероятно ще я има през следващата година – ние разглеждаме следващата година като юбилейна, свързана със 140-годишнината от освобождението на България от Османското робство. И щом смятаме, че от 1-ви януари до 31-ви декември 2018-та цялата година е юбилейна, президентът би могъл да дойде във всеки период, който ще бъде съгласуван от двамата президенти. Но за това трябва да имаме не само някаква площадка, откъдето да бъдат погледнати историческите събития, да се посети Плевен или Шипка, или да се открие някакъв паметник. Трябва да има и съдържанието. Това не трябва да бъде само туристическо посещение или културно посещение на президента на Русия. Трябва да бъде сериозно подготвена визита, поне аз така я виждам, с резултати, които ще имат сериозно значение за по-нататъшното развитие на нашите отношения. Да бъдат подписани някакви договори, да бъдат взети някакви решения. Ние не можем да работим по друг начин, винаги сме били заедно. И мисля, че и сега трябва да вървим заедно. Въпросът наистина стои на дневния ми ред. И всеки от нас, сигурен съм, че дори и вие, седейки срещу мен, не по-малко сте заинтересувана от сърдечни, топли, братски отношения, които са били и които ще бъдат. Нали съм прав?

Прав сте. А какви са предпоставките и възможностите за развитието на взаимноизгодните икономически отношения между двете държави?

Имаме много предпоставки. Трябва да разбираме само задачите, които си поставяме. Знам, че много добри възможности имаме в областта на енергетиката, примерно, туризма. Активно работи бизнесът на двете страни. Неотдавна бях на Руско-българския инвестиционен форум, който беше организиран в София. Там беше президентът на Българската търговско-промишлена палата. Бизнесмените са много по-мъдри, те разбират, че бизнесът си е бизнес, защото това е важно, това са пари, това са дивиденти и доходи. Това е възможност да се развива както българският бизнес в Русия, така и руският бизнес в България. Предпоставките са най-добри. За туризма вече не казвам, това е отделен разговор. Предпоставките са наистина големи, готови сме да взаимодействаме, отворени сме за това и нека заедно да мислим как да го реализираме. Най-важното е да се организира заседанието на Междуправителствената комисия – задача номер едно е това.

Остава ли приоритет в отношенията енергийният диалог и в каква посока той трябва да се развива, според вас?

Що се отнася до приоритети, вие казахте, наистина енергийният диалог е много сериозен.

Той работи ли? Водещ ли е?

Мисля, че ако говорим в рамките на взаимодействието, да. Може би най-важен е. Поне докато следя тази ситуация през годината, най-активната работа върви тъкмо тук, в тази насока. Знам, че и вашият министър-председател активно се занимава с тези въпроси. Става дума както за транспортиране на газ през България, вашият министър-председател много карти има, винаги с удоволствие ми показва тези маршрути как могат да минат през територията на България. И на мен винаги ми е интересно да ги гледам. Знам, че на 3-ти юни вашият енергиен министър беше в Санкт Петербург и имаше среща с ръководителя на „Газпром“ господин Милер. Те подписаха пътна карта за взаимодействие между Русия и България и по използване на газотранспортната мрежа на България за транспортиране евентуално на руския газ към страните от Европа. Активно работим по въпроса за „Козлодуй“. Знаете, че през октомври се завърши работата по удължаване срока за експлоатация на пети блок на АЕЦ за 30 години. Сега в плановете ни е шести блок. Що се отнася до подновяване на работата по АЕЦ „Белене“, там също до края на годината трябва да имаме пълен комплект на това, което трябва да бъде направено по този проект. Тоест ръководството на България като цяло трябва да реши какво да се прави по-нататък – дали искате да работите върху това. Мисля, че желанието го има, и Петкова говори за него. И ако съответната работа бъде продължена, и нашите специализирани организации ще бъдат готови да се включат като един от инвеститорите или изпълнител на проекта.

Да съфинансират? Като съфинансиращи АЕЦ „Белене“?

Да. Още един важен елемент. Знаем, че  искат да ни включат в газовия хъб „Балкан“

Има ли развитие на руската позиция по този газоразпределителен център?

Първо ние помолихме да ни покажат техническа обосновка на целия проект. Сега разбирам, че работите върху това. Второ, трябва да разберем с какво ще попълвате този хъб – с чий газ?

Ще взимаме от различни източници.

Разбирам вашата логика. Имаме един важен въпрос – ако е ясно, че руският газ трябва да участва, тогава, разбира се, ще има интерес от наша страна към проекта. Но за това трябва първо да имаме ясно разбиране, че България иска да осъществява това взаимодействие, става дума, както казват нашите български партньори, за постъпване на газ на територията на България в този газоразпределителен хъб. Но за това, както ви е известно, ни трябват стоманено-бетонни гаранции от Европейската комисия, за да не ни кажат в един момент, че не им трябва този газ. Не бихме искали да правим същата грешка, да настъпваме същата мотика. Но да, готови сме да взаимодействаме. И нашият президент, изказвайки се на пресконференция в Унгария, каза, че сме готови да взаимодействаме също така и с България, дори вземайки предвид всички тези сюжети, които сме имали. Готови сме, но искаме твърди гаранции, че ще работим заедно и че имаме перспектива.

Анатолий Анатолиевич, от началото на годината до края на юни се отбелязва положителна тенденция на увеличаване на стокообмена между Русия и България с 35% до почти два милиарда долара. Какви са перспективите за неговото разрастване? Защото два милиарда не са малко, но не са и много. Има ли пречки пред тях?

Виждате ли, казваме за два милиарда, но миналата година, за разлика от по-миналата, стокообменът се е покачил почти с 35% – до два милиарда. Това наистина отначало изглежда като голяма цифра, но през 2013-та имахме 7 милиарда. Имаме голямо намаление. Така че задачата сега е да се завърнем към тези 7 милиарда и след това да вървим по-нататък. Имаме тук един проблем, доста очевиден – че имаме дисбаланс в полза на изнасяне на суровини от Русия към България към 80%. Получава се голяма цифра, говорим за петрол. Но все пак задачата според мен е важна – да намалим този дисбаланс и да можем да произвеждаме съвместни стоки. Тоест да имаме по-качествена и по-високотехнологична продукция. Това мисля, че е много важно.

Каква е динамиката на руските инвестиции в България?

Натрупаният обем на инвестициите, доколкото аз знам, от 2007 до 2015-та, е 3,3 милиарда долара. През 2016 година – 41 милиона. Но, както разбирате, най-големите инвестиции са правени на българското Черноморие. Нашите хора имат голям интерес към недвижимите имоти по крайбрежието и всички искат да си почиват на българското Черноморие. Смятам това за нормално. Имате хубава държава, хубави плажове, топло море – какво още му трябва на човек?

Гостоприемни хора?

За хората изобщо не говоря. Те са специални в България. Това са наистина хора, които ни разбират и които ние разбираме. За Русия България винаги е била нещо близко. Защото хората наистина пристигаха и заминаваха с най-топли впечатления. И сега също е така. Така че инвестицията в недвижими имоти е добър фактор. Хората не се страхуват да идват тук, те се чувстват комфортно тук и искат да бъдат тук.

Русия е сред основните генериращи пазари за българската туристическа промишленост и от българското Министерство на туризма активно работят за устойчиво привличане на повече туристи от федерацията. С министър Николина Ангелкова направихте немалко съвместни обиколки из България и многократно обсъждахте възможностите за разработване за руския пазар на различни видове маршрути – поклонически, културни, исторически, рекреативни за отдих. Как оценявате направеното досега и къде виждате потенциал за задълбочаване на отношенията?

Първо искам да кажа, че активно работим с Министерството на туризма и с министър Ангелкова, защото наистина Русия е голям потенциален пазар за България. Само през последната година броят на туристите от Русия се е увеличил до 600 000, тоест с 20%, които пристигат тук със своите пари и ви дават възможност да се чувствате по-комфортно, нали така? Както прочетох в прогнозите, през следващата година още с 10% очакваме да се увеличи това число. Самият аз станах пропагандатор на почивките в България. Всичките ми познати, деца и роднини пристигат тук, за да си почиват. Знам за балнеоложкия туризъм – в Сандански, или във Велинград, или в Сапарева баня. Или за поклонническия туризъм също можем да говорим, да вземем Рилския манастир, Троянския, Бачковския. Много мога да говоря. Всичко видях със собствените си очи. Знаете ли с какво сега активно се занимавам? Това е само процес. Сега почти не пътуваме с коли до България. Искаме да отворим фериботна връзка между Бургас, най-вероятно Бургас, имате там млад кмет – Димитър Николов, много активен е, и Новоросийск, за да могат хората с кола да се качат на ферибота и след два дни да бъдат вече в България. И цялата България е пред теб. Ако искаш, можеш да лежиш на плажа, след това като придобиеш тен, можеш да се качиш в колата и да заминеш до близките градове, да ги разгледаш.

Кога ще реализирате тази идея?

Ние сега работим върху тази идея, активно работим. Знаем, че и в Бургас това се проучва активно. Очаквам Междуправителствената комисия, защото трябва тласък. Но идеята живее в мен. Това ще бъде наистина голям импулс за туристите да идват тук. Знаете, че хората напоследък често посещават Атон в Гърция. И те примерно могат като отпочинат в България, след това да посетят и Атон. Би било хубаво, според мен. Различни варианти има. Смятам, че туризмът има големи възможности, да не говорим за зимния туризъм. Не карам ски, но поне искам някъде до „Боровец“, до Банско да се отбия. Знам, че вашите цени са конкурентни и много привлекателни като цена-качество. Така че имаме големи възможности.

Какви са възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете държави в образованието и в културата?

Това е традиционният отрасъл на сътрудничество, що се отнася до културно-хуманитарните отношения. Те са на много добро равнище. Това е свързано и с историческите корени, с цивилизационните и с духовните връзки. Много тясно сме свързани, започвайки от Кирил и Методий, разбирам за какво намеквам тук, така че наистина сме свързани. Но мога да кажа само едно, моят син се казва Кирил, нали говори нещо този факт? Той също много обича България. Така че основата за взаимодействие тук е много добра. От юни до октомври тази година проведохме Дни на духовната култура на Русия в България. Много добре мина това мероприятие. Гостуваха театрални колективи и изложби, имаше различни семинари, артисти пристигнаха. Така че смятам това за много важно. Сега, идната година България се подготвя да проведе Дни на българската култура в Русия през май догодина. Знам, че вашият Софийски театър за опера и балет ще има гастрол на сцената на Большой театър. Живи и здрави, надявам се, че и Националната изложба на България ще се случи в Русия през следващата година. Активно посещавам различни учебни заведения, отварям кабинети на руски език в различни градове на България. Знам, че руският е втори след английския в българските учебни заведения. Знам също така, че много българи биха искали да следват в Русия на бюджетна основа, примерно. Тази година 221 човека ще следват в Русия за сметка на бюджета на Русия. Имаме активно взаимодействие в научно-техническата сфера. Неотдавна посетих Пловдивския технически панаир. Имахме 18 научни института, които представиха свои проучвания, които могат да бъдат използвани тук и получиха 14 златни медала. Бях там лично, видях всичко и мисля, че и тук също имаме големи възможности. И посолството се старае да провежда подобни мероприятия. Например, през септември поканихме български ученици и организирахме видеовръзка с Международната космическа станция. Беше директна връзка. Т.е. работим, искаме да се включим в този процес. Много добри перспективи тук имаме.

Какви са вашите впечатления за регионалното сътрудничество и отношенията между градовете побратими? Вие доста пътувате из България, както вече разбрах от нашия разговор.

Аз го наричам народна дипломация.

И как върви народната дипломация?

Има такива дипломати като Макаров, професионални дипломати, а има и народни дипломати, които искат да поддържат приятелски връзки, да развиват икономически, културни връзки с руските региони. Хората трябва да се срещат, разбира се. Те трябва да си говорят. Тъкмо тогава ще имаме възможност да се разберем един друг. Ако мълчим, няма да се разберем. Така че пътувам из градовете. Знам, че и тази година четири или пет града са подписали партньорски договори, ние казваме побратимени. Харесвам тази дума побратимени, в нея има думата братя. Виждате, че и вие имате братя, и ние също. Знам, че имаме дори 10 предложения да се установят и нови побратимени отношения. Много градове съм посетил тази година и задължително се срещам с кметовете, с областните управители и ги питам – какви въпроси имате, имате ли проблеми, които можем да решим. Защото има такова понятие малък и среден бизнес, който може активно да работи на регионално ниво. И тъкмо тук те имат нужда от подкрепа. И посолството може да бъде полезно тук, може да посредничи в този процес. Защото контактът е установен между бизнеса, двете страни са установили контакт и ние можем да им предложим да осъществят обмен с хората. Примерно да вземем Карлово и Владимир. Защо Владимир? Това е родината на ген. Столетов, който ръководи Българското опълчение по време на Руско-турската война. Така че може да започнем от това, от обмен на делегации, на хора. Нека хората и туристите да пристигат и така се осъществява човешки контакт. Аз така виждам народната дипломация.

Сега обаче от народната да минем към голямата дипломация. В своя реч пред Международния дискусионен клуб „Валдай“ в Сочи, президентът Владимир Путин обвини Европа в прилагането на двойни стандарти и заяви, че най-голямата грешка на Русия вече е друга – че се е доверила на Европейския съюз. Кои са източниците на разочарованието на президента и как ще се развиват отношенията между Русия и Европейския съюз?

Знаете, че четири години аз оглавявах представителството на Русия към Европейския съюз в Брюксел и когато бях аз, тогава започваше и това взаимодействие, беше подписано споразумение за сътрудничеството между Русия и ЕС. Така че аз познавам цялата история на нашите отношения. Разбира се, бих искал тези отношения да бъдат по-конструктивни. Но виждате, така се получава, че и вие сте влезли в ЕС, а Русия не я канят там. Но нищо, ние си живеем абсолютно нормално, нямаме никакви проблеми с това, но не бих искал тези проблеми, които с отделни страни пристигат в ЕС, да се отразяват върху отношенията между Русия и Съюза. Мога да кажа, че когато Балтийските страни влязоха в ЕС, тяхната политика, искате или не, стана част от политиката на ЕС. За съжаление, знаете че имахме много проблеми с тях и тези проблеми сега са с част от ЕС. Влизайки в ЕС държавата поема  ангажименти да изпълнява така нареченото acquis communautaire и да бъде част от ЕС. България също влезе и сега така се получава, че в съответствие със своите права, разбира се, изпълнявате и тези задачи, които се определят в Брюксел. И външната политика също. Вие също трябва да вземате участие в нея и да приемате съответни решения. Така че, може би това, което по-рано не представляваше някакви неблагоприятни ситуации, сега вече е, защото целият Съюз взема решение и България трябва да се присъедини към него. Няма друг начин. Това се нарича Обща външна политика и политика в областта на отбраната. Знам това. На мен ми се иска ние да търсим не само точките на конфронтация, а допирните точки. Защото политиката на двойни стандарти не мисля че е разумна политика от наша гледна точка.

Какво разбирате под политика на двоен стандарт?

Сами разбирате, жив пример е Косово и Крим. По-отчетлив пример не мога да ви дам. Не ми се искаше тези двойни стандарти да имат място. Нека да търсим допирните точки. Нещо повече, сега знаете, че България ще е председател на Съвета на ЕС и тук също, мисля че имаме възможността да определим конкретни решения, които могат да доведат до позитивни стъпки.

Как ще продължат отношенията между Русия и НАТО? Възможно ли е страната да се оттегли от Съвета Русия-НАТО заради възникналото напоследък напрежение?

Навремето ние започнахме активно да взаимодействаме  с НАТО. Сега за съжаление отношенията са далеч от това. НАТО продължава бавно да се разширява. Навремето ние се оттеглихме и от Източна Европа, знаете през 90-те години, но ситуацията беше такава. Що се отнася до Съвета Русия-НАТО, този съвет де факто сега е само една празна обвивка без конкретни решения вътре. Но засега не става дума за излизане от Съвета Русия-НАТО, няма да излизаме, защото смятам това за неправилно. Поне ще работим и ще търсим допирни точки. Мисля че Съветът беше създаден не за конфронтация, а тъкмо за координация, за съвместни усилия в борбата срещу общи предизвикателства и заплахи, които има. Мисля, че рано или късно ще се върнем към нормалното взаимодействие. Много бих искал да постигнем това.

Може би в контекста на това, което казахте, след Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина заявяват намеренията си за членство в НАТО. Промени ли се отрицателното отношение на Русия към разширяването на Алианса на Западните Балкани? Знаете, България е много чувствителна на тема Западни Балкани?

Кажете ми, кой ги заплашва? Не знам, може би някой наистина ги заплашва, кой примерно заплашва Черна гора?

Членството в НАТО като заплаха ли го възприемате?

За кого, пак повтарям? Не. Ние нищо не искаме от Черна гора. И от Македония също. Когато казват за заплаха, това е според мен нещо измислено, изкуствено понятие. Не знам какви заплахи има, но това е решение на ръководството на тези страни. Нали, това е тяхното решение и те го вземат. Само питам, къде тук има заплаха и от кого, най-важното? Но със сигурност няма заплаха от наша страна, повярвайте ми.

Понеже казахте, че имате очаквания към българското европредседателство, какво значение отдавате на него и какви са очакванията?

За вас това е голямо предизвикателство, според мен. Това е първият ви евромандат, когато вие поемате ръководството на ЕС. Мисля, че наистина е голяма отговорност и голямо предизвикателство. Виждам това в настроението на ръководството на България, от това как вие се подготвяте за това председателство. С интерес, наистина, следя това, защото и аз искам да разбера, какво ще има по-нататък. България е специална държава за Русия, естествено. Интересно ми е как България може да помогне да се подобрят отношенията между ЕС и Русия. Това е нормално, според мен, защото аз като виждам възможност да се проведат междуведомствени консултации между Русия и България – защо не? Интересно е също как ще се организира председателството на България в ЕС. Чух примерно, че и министър-председателят и вашият президент казваха, че по време на Европейското председателство България ще постави въпроса за намаляване на санкциите срещу Русия. Ако това е така, ако тези намерения се потвърдят, това ще бъде хубава стъпка в правилна посока и ще можем да мислим за по-нататъшното развитие на отношенията. Разбира се, пожелавам на България успех в това, знам че то не е лесно. Но все пак, какво да направим, това е задачата, която трябва да решите и сигурен съм, че ще решите тази задача на добро ниво.

Ваше Превъзходителство, как посолството на Русия в България ще участва в тържествата по повод 140-та годишнина от Освобождението на България от турско робство? И да ви помоля, говорихте вече, но малко по-конкретно, може ли да се каже кога вашият президент ще дойде в България? Очакваме Владимир Путин, а кой ще бъде следващият избран – ще го поканим и него.

Това е правилен въпрос, наистина. Ще започна с посолството – от това, за което аз отговарям. Ние много правим за това да отбележим заедно тази годишнина от освобождението на България от османско робство. Вие създадохте организационен комитет под патронажа на вашия президент. Аз участвах в работата на този организационен комитет, активно се включихме от наша страна в него, защото това трябва да бъде наш общ празник – и на българския, и на руския народ, това е очевидно. Започнах от това, че през април проведохме презентация на книгата „Дневник на Царя Освободител по време на пребиваването му в Дунавската армия“. Това е второ препечатано издание, първото беше през 1901 г. От него започна нашата програма по празнуването на годишнината. Що се отнася до мен лично, взех участие във всички важни мероприятия, свързани с освобождението на България. Бях в Свищов, след това на Шипка, в Стара Загора, когато беше юбилей от предаването на Самарското знаме на българските опълченци. Сега планирам да посетя Плевен на 10-ти декември. Вчера не успях да дойда, за съжаление, но беше представянето на валидиране на пощенски плик и пощенска картичка, посветени на Плевенската епопея. Ще бъда задължително там на 10-ти декември, имам покана от кмета на града Георги Спартански. Там също има организационен комитет. Знам, че в бъдеще имаме и други важни събития. На 4-ти януари е годишнина от освобождението от София, 140 г. След това на 13-ти освобождението на Стара Загора, на 16-ти януари Пловдив. А накрая на 3-ти март подписването на Санстефанския мирен договор. Аз също ще взема активно участие в това, знам че много делегации се очакват, също така и от Русия.

То съвпада с Българското председателство.

Да, разбира се. Това ще бъде за вас сериозно и важно. Но все пак бих искал да отбележим това достойно. Що се отнася до президента, вече казах, че президентът е поканен, поканата е приета. Но, както разбирате, беше казано благоразумно, че президентът на Русия може да дойде само, когато изборите на 18-ти март минат. След това вече можем да говорим за конкретна дата, на която новият президент ще дойде.

А Владимир Путин?

Какво за Владимир Путин?

Той кога ще дойде?

Не зная. Той все още не е обявил своята кандидатура. Знам само за Жириновски, засега.

Не, не – не питам за кандидатура за президент. Владимир Путин кога ще дойде в България? Това е нещо, което се пита в цялата българска преса, вие го знаете.

Медиите могат да казват каквото си искат. Но ние сме хора на служба, така че мога да казвам само това, върху което имам пълномощие. А засега, за съжаление, не мога и нямам такива пълномощия да кажа, че президентът ще дойде. Има си покана, съгласието си има. И сега става дума да дочакаме изборите, трябва да ги дочакаме и след това да съгласуваме конкретни срокове. Президентът ще дойде. Виждам, че сега се усмихвате, аз също мога да се усмихна. Много ми е приятно да общувам с вас. Но нека да дочакаме официалните кандидатури, след това да продължим нашия разговор. Това ще бъде логично. Все пак съм държавен човек. Ако бях политолог или политик, може би бих могъл да разсъждавам за кандидати. Но аз съм официално лице и представител на Русия, така че разбирате, че имам съответни ограничения и нося съответно отговорност за това, което казвам. Ще се върнем към този въпрос, когато имаме съответни решения. Тогава вече ще можем да си поговорим за възможни варианти.

Какви са вашите задачи и вашата програма като посланик за следващата година? Освен участията в тържествата.

Вече ви казах. Разбирате ли, това е цялата ми програма, която аз вече казах. И всичко това, което аз вече казах, живее в моето сърце, в моята душа и аз трябва да го решавам. Но нека да повторим – първо, трябва да обогатим нивото на политическия диалог, да организираме визити на високо ниво, на парламентарно ниво. Надявам се, казвам че сме длъжни. Мисля че тази дума е наистина необходима в случая и за двете страни. Длъжни сме да направим по-високо ниво на политическите контакти. Що се отнася до бизнеса, тук също сме длъжни. Повтарям: усещам, че сме заедно и че не можем да бъдем отделно. Трябва да рестартираме работата на междуправителствената комисия, защото тъкмо тя дава старт за взаимодействие по различни направления. Трябва да покажем подкрепа както на българските бизнесмени в Русия, така и на руските в България, активно да им помагаме в тази работа и мисля, че това е една от моите задачи. Що се отнася до културно-хуманитарното взаимодействие, вече казахме, че и тук можем много да направим. Имаме големи възможности, така че нека заедно да работим и всичко ще бъде наред. Що се отнася до човешкото измерение за следващата година, на мен ми е интересно, първо, сега идва зима, искам да посетя Банско. Но не знам, никога не съм карал ски, но много ми се иска. Искам да покарам ски или поне шейна. Не знам имате ли тук шейни, по поне имам една мечта с шейни да се поразходя. И другото интересно е да видя Рилските езера. Казват, че е нещо уникално. Така че много ми се иска да имам тази човешка възможност и по-нататък да се запознавам с вашата прекрасна, хубава страна. Много съм пътувал, в много страни съм бил, но България е много красива. Често карам из България кола, нямам възможност пеша да ходя, но все пак дори така е много хубава и искам по-нататък да се запознавам със страната, с хората, с природата. Ще ви кажа едно – усещам се много комфортно тук. Много ми провървя с това.