Принципното ляво срещу „милионерите“ в БСП, които искат да консумират власт чрез договаряне с ГЕРБ
Вотът на недоверие за здравеопазването изведе социалистите в активната роля на опозиция, която атакува властта и държи инициативата, роля, която не им беше признавана, се казва в анализа за политическия февруари на Института по социология „Иван Хаджийски”.
БСП не можа да отиграе оптимално ситуацията най-вече поради медийното затъмнение, но показа енергия. Цикълът отчетно-изборни събрания закономерно ще фокусира все повече вниманието на партийните елити. На този етап битката за конгреса стартира сред опитите да се наложат три разделителни линии: (1) модерното ляво (ново, европейско, лишено от предразсъдъци или комплекси за вина) срещу затъването в остарели русофилски или носталгични схеми на поведение и послания; (2) отварянето към партийните низини, гражданите и потенциални партньори срещу самозатварянето на ръководството в тесни непрозрачни механизми на вземане на решения; и (3) принципното и автентично ляво срещу „олигархията“ и „милионерите“ в партията, които просто искат да консумират власт, вкл. чрез договаряне с ГЕРБ. Директно заявените и дискретно подготвяните кандидатури за лидер следва да се четат през призмата на тези сюжети.
За управляващите
Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респ. Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.
Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013 г., или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.
В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем). Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“. На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.
Партийни маневри
Предизвикателството, отправено от екслидера Лютви Местан, продължава да бъде централно за политическото поведение на ДПС. Постигнати са няколко важни успеха. Първо, да се затвърди (в след-местановска фаза) неофициалното сътрудничество с ГЕРБ, демонстрирано включително по теми като защитата на българското небе и избора на Кунева за министър. Второ, да се излезе за първи път с политическа активност, отиваща отвъд вътрешнопартийните проблеми (вота на недоверие). Трето, да не се допусне по-нататъшен разпад на ПГ и на местните структури, особено след доста грубите действия от страна на Турция. Етикетът „протурска партия“, ефективно залепен върху новия проект на Местан, ДОСТ, не може да бъде махнат и неизменно ще го държи както в режим на обяснение дали е „български“ политик, така и под силното подозрение на българското общество и медии.
