Първан Симеонов: Ако скандалите в родната политика продължат, важният евровот ще се превърне в поредния почивен ден за избирателите

След решението БСП да напусне парламента, повод за което станаха промените в Изборния кодекс, коалиционните партньори от ГЕРБ и Обединените патриоти обсъдиха кворума и стана ясно, че такъв все пак ще се осигури. Ще пострада ли обаче парламентарният процес от междупартийните игри и може ли да се води реална политика преди избори. Тези и други въпроси коментира политологvj Първан Симеонов в интервю за Агенция „Фокус“.

Г-н Симеонов, първо някак изненадващо ни се сториха действията на ГЕРБ с отстъпките, които направиха за състава на ЦИК, преференциите, доводът разбира се- всичко е в името на обществения интерес. Как ви се сториха на вас те?

Не бяха изненадващи на фона на поредицата процеси, които наблюдаваме от няколко години насам. Процеси, които най-общо свидетелстват за това, че управлението е изложено на опасността от време на време да загуби реална преценка на обществените управления, малко да се увлече. А от друга страна, краткосрочно погледнато- да бяха изненадващи тези промени, защото явно и това е била тяхната цел – да се случат малко по-внезапно, без възможност за кой знае какъв дебат и някак си обществото да бъде поставено пред свършен факт. Факт е обаче, че тази сметка се оказа грешна.

Усещаме ли разминаване между действията на ПГ на ГЕРБ и действията и намеренията на самият Борисов?

Това не е новина. Новина е, че в нов, много по-видим етап, беше взето много важно стъпало в това отношение, иначе това си е пълзящ процес. Увереността на парламентарната група, понякога е толкова силна, че започва инстинктивно да противоречи на гъвкавостта на Борисов. В парламентарната група, олицетворяваме често г-н Цветанов, винаги е имало действия по устав, праволинейно. В същото врем при Борисов има друг тип политическа логика, доста по-гъвкава. Отдавна не е новина, че Борисов държи да се дистанцира като публичен образ от образа на партията и го видяхме при неговата реч преди месец, с която на практика се откри изборната кампания, тогава той смъмри партията си. Виждали сме го много пъти. Борисов държи да е нещо различно в тази игра, която мнозина определят като тактическа игра на добър и лош. Но напоследък се оказа така, че от тактическа игра може да се получи неразбория и наистина да има противопоставяне, макар и тихо между партията ГЕРБ и лидера и Борисов. С две думи да го кажем така- не е новина, че Борисов като публичен образ се дистанцира от партията си, новина е, че партията повече изглежда като публичен образ различна от него.

Може ли все пак тези ходове на ГЕРБ да ги приемем по скоро като добра новина, един вид корекция на решение, което може би щеше бъде в ущърб на обществото? Коригираме се преди да е станало късно?

Несъмнено тази гъвкавост показва отзивчивост и ще бъде тълкувана позитивно от обществото. Оказва се, че когато си заровен в политическия процес тук в България, когато си ежедневно в него, когато си в занаята, каквито са парламентаристите и администраторите на ГЕРБ, те понякога губят по-широкия погледа отстрани, възможността да погледнат как това би изглеждало в очите на хората. И ми се струва, че Борисов в опита си да бъде извън страната, буквално и преносно, в последните месеци, като че ли е запазил тази възможност да погледне отстрани. В същото време обаче такъв тип управление събужда множество въпроси. Първо за качеството на демокрацията, второ за това колко смислен, колко силен е парламентът, след като може по този начин да се променят негови решени. И не на последно място, ще го кажа съвсем кратко, става въпрос за това има или няма професионализъм в българската политика.

Как можем да тълкуваме действията от страна на другия лагер -  БСП. След като вероятно предстои две от важните условия поставени от тях да бъдат изпълнени, защо бойкотът остава, какви са още надеждите?

Първан Симеонов: Честно казано и аз не знам, при положение, че БСП каза – „ние искаме дебат за машинното гласуване“, не каза „ние искаме машинно гласуване тук и сега“, доколкото си спомням. В този смисъл, малко трудно може да бъде разбрано това тяхно поведение. Всъщност това може да бъде разбрано през едно генерално обяснение, което трябва да дадем задължително за вашите слушатели. Досега обяснявахме как ГЕРБ просто са подценили ситуацията, влизайки в занаятчийски договорки с ДПС или с други. В един ежедневен битов политически пазарлък, ГЕРБ като че ли са подценили обществената възможност за реакция. Генерално ГЕРБ  са склонни на моменти да изпускат обществения пулс, въобразявайки си, че много неща могат да бъдат понесени от предавания за окултизъм в обществени медии до това, например. В общи линии това е белег за подценяване на ситуацията, граничеща със самозабравяне понякога. При БСП има обратния проблем. БСП пък надценява ситуацията, БСП смята, че едва ли не, има някакво извънредно положение в страната и докараният до предела на търпението си народ ще излезе и ще ги помете тези. Нищо подобно няма и рискът, който БСП тук поема е да изпадне в самозатваряне. С изключително крещяща и пренавива позиция, понякога БСП влиза в ситуацията по-скоро да плаши, отколкото да обединява. А тъкмо друга е целта на БСП в момента. Целта на БСП е да създава общи фронтове, да привлича хора, дори опоненти, които обаче не могат да понасят модела ГЕРБ. Целта на БСП в предстоящото състезание с две основни опции – тя да изглежда като по-малкото зло, за да може да привлече и други опозиционери, защото привържениците на БСП не са единствени опозиционно настроени хора в страната. Има много опозиционно настроени хора в страната, които са по-скоро либерално, прозападно настроени, десните така да се каже. Има много опозиционно настроени хора в страната, които искат генерална промяна, склонни са да гласуват наказателно, протестно и биха припознали БСП, ако БСП излъчва сигнали за единение. Няма какво да се лъжем, едва ли на българите много им харесва идеята да се напуска работното място, било то и парламент и биха харесали тази идея, ако има ясен повод. А поводът в известна степен вече изчезна, след преосмислянето на решението на Борисов. Нещо повече - БСП вече победи, защото стана на нейното. На този фон нейното продължаващо отсъствие от парламента по-скоро трудно ще се разбере от българите.

Ако БСП е победила в тази битка, губи ли парламентарният процес, губи ли обществото от всички тези скандали и липсата изобщо на какъвто и да е ефективен дебат, по едни сериозни теми, каквото е изборното законодателство?

Обществото ни не просто губи, а плавно свиква с тези неща, което е още по-голямата загуба. Много неща, които преди 5-6 години биха ни се сторили скандални, спомняте си онази 2013 г., когато пак си говорихме за такъв тип неща и пак имаше протести, много от нещата, които ни изглеждаха тогава скандални сега ни изглеждат абсолютно нормални и това е проблем. Да, може би това е помъдряване, може би това е раздяла с наивността, но във всеки случай, ако трайно свикнем политика да се прави по този начин нищо добро не ни чака.  Политика се прави по този начина поне от десетина години насам, т.е. кажи речи едно поколение вече е социализирано със съвсем грешно разбиране за това що е то политика. Преференцията беше хубав и продължава да бъде хубав начин да съчетаеш това прословуто желание за гласуване за личности с гласуването за политики, гласуването за програми, за политически философии, за възгледи. Беше глупаво да се посяга на това, не просто глупаво, а вредно, струва ми се, защото това е един от механизмите за известно увеличаване на интереса към политиката. Да, има злоупотреби, има грешки, но логиката е съвсем друга – остави хората да се научат, не променяй при първата стъпка накриво, стъпки накриво ще има, това е ясно. Това е обществено учене, то не става бързо. Нужно е процедурата в България, която не е толкова лоша, да се оптимизира с леки стъпки, а не да се променя изцяло нейната философия, при това за няколко минути след полунощ. Обществото ни категорично страда от всичко това и това, което за момента успокоява обществото ни са малко по-добрите икономически показатели на страната, които правят така че сегашната ситуация да е малко по-спокойна в исторически план. Само че бързам да кажа, че икономическите резултати далеч не се разпределят равномерно и в България продължава да има сериозни регионални различия, бедност, социални неравенства. Едно такова общество може да бъде стабилно, условно казано. Едно такова общество може би изпитва известен обезболяващ ефект, но това не е точно стабилност.

Има ли шанс обаче интересът към политиката, към избирането на личности и политики да се възвърнат сред обществото ни? Трябва ли нещо разтърсващо да се случи, за да започнем отново да се интересуваме от тези неща?

Аз не съм голям привърженик на тези разтърсващи размествания на политическите пластове, защото обикновено те са били свързани назад в годините с много големи очаквания, които после са стигали до крайни разочарования. Да си спомним такива трусове и през 2001г. и през 2009г., когато нови, големи силни политически играчи промениха системата по свой образ и подобие. Мнозина по-малки популисти също влизаха в системата през 3-4 години и аз не забелязвам обществото ни да е станало много по-доволно от политическия процес в страната, заради това постоянно влизане на някакви нови, които променят, освежава и т.н. По-скоро съм привърженик на напредването с бавни стъпки, на постоянен граждански натиск, на постоянното освежаване на партийните листи с нови професионалисти. Подчертавам- професионалисти, а не толкова с харизматици. По-скоро съм привърженик на протестирането, дори и малобройно по различни обществени проблеми и най-вече съм привърженик на това да се търси прагматизма при гласуването. Това, че не намираш точният кандидат, който да ти е изцяло по сърце не означава, че не можеш да гласуваш според разума си. Да, в политиката понякога се очаква да гласуваш за по-малкото зло. Да,  предлагането на политическия терен невинаги е кой знае колко интересно. При все това обаче е хубаво да участваш в гласуването, за да може после с чиста съвест да изискваш от тези, които си избрал, ако не със сърце, то поне с разум.

Да погледнем и към предстоящия евровот. Научихме вчера, структурите на НФСБ искат Валери Симеонов да бъде водач на евролистата. Означава ли това,  че общото явяване на Патриотите на тези избори, по-скоро няма да се случи?

Всъщност големият въпрос с преференцията беше точно това – какво ще става с коалициите или пък с париите, които имат дълбоки вътрешни различия, както е с БСП, например. Там има две идеологически линии – една проевропейска и една малко по-консервативна. Преференцията даваше начин тези битки да намерят щастлив изход, т.е. биейки се те да максимализират общия резултат, състезавайки се преференциално те да мобилизират съответните електорати и накрая общият електорат да е по-висок, а и да се обезсмисли малко въпросът кой води листата. Защото при реално действаща преференция кой води листата няма толкова голямо значение.  В този смисъл коалициите могат да отдъхнат с известно облекчение. Разбира се много работа предстои, защото при сините хора влизането в ЕП е проблемно от днешна гледна точка, а при Патриотите проблемите си ги създават те самите. Ако ги нямаше тези необясними за голяма част от обществото проблеми, свързани според мен с много лични мотиви, Патриотите могат да се надяват на едно доста добро представяне и даже един резултат, който да изглежда и по-добър спрямо предходни европейски избори. Факт е обаче, че нещата там в момента също са заложени на карта, защото има известен положителен тренд с появата на циганската тематика в българското общество, има известен положителен тренд обратно при Патриотите. Преодолени са проблемите край скандалите с г-н Симеонов, скандалите край паспортите и всички тези неща. Но ако от една страна има такъв положителен тренд, от друга страна скандалите по оста Сидеров-Симеонов продължават. Тоест с едната ръка патриотите напредват, с другата си пречат, не знам вече как може да го опиша.

Може ли пък по-голямата цел за предстоящите евроизбори да се окаже един добър повод за изчистване на тези междувътрешни боричкания и проблеми, които казвате сами създават?

Вчерашното изявление на г-н Ячев сочи ново стъпало по пътя към разпад. Мисля че все пак този разпад може да бъде избегнат все още. От един момент нататък обаче става спорно дали марката „Обединени патриоти“ вече носи позитив или напротив. Може да се окаже, че в един момент някои от участниците в Обединени патриоти съвсем съзнателно предпочитат да не ползват марка за европейските избори, защото скандалите, с които тя се напои станаха твърде много и по-важното, твърде излишни в очите на собствените им привърженици, най-вероятно. Апропо подобен проблем ще има на много места и тези евроизбори ще се окажат с някаква огромна перспектива за всички. Те ще се окажат тест за правителството, несъмнено. Представете си какво ще стане, ако ГЕРБ ги загуби? А това много ще зависи от това кой е водачът на листата при ГЕРБ. Залогът за БСП е огромен, представете си какво ще се опитат да направят с Нинова, ако тя ги загуби тези избори? Залогът за ДПС е огромен, защото ние за първи път ще видим дали ДПС е успяла да излезе от дупката ДОСТ. А както се вижда ДПС се борят със зъби и нокти, щом и преференцията са тръгнали да махат. Много е голям залогът при тях и тук най-важният въпрос е – а какво ще им даде ГЕРБ сега? Защото то беше пакетен пазарлък, в който сега ДПС не взима нищо от няколко предложения и сега може би ДПС ще трябва да получат някаква компенсация напред във времето. Залогът за Патриотите е огромен. Може да се окаже, че той е съществуването им. Залогът и за сините е голям, защото при цялото им самовнушение, че едва ли не влизат двама или трима, с извинение, те може въобще и да не влязат, както е тръгнало. Така че тези европейски избори се оказват неочаквано важни и парадоксално, понеже България е много представителна за Европа в момента, тук имаме същите драми, каквото има и Европа, Русия или не Русия, изток-запад, консервативно-либерални и т.н. Всъщност това ще бъдат европейските избори, на  които  най-много ще си говорим за Европа, колкото и странно да ни звучи. С две думи -изключително любопитни европейски избори ни предстоят за мен, за вас и за слушателите, вероятно не съм особено сигурен обаче, ако тези скандали продължават дали за всички българи ще бъдат любопитни или те просто няма да предпочитат хубавия трети почивен ден.