Първият фри шоп бил във "Венецианския склад" преди 6 века

Преди 6 века от Видин е тръгнала безмитната търговия по нашите земи, а Бдинското царство се превърнало в първата  безмитна зона. 8 години по-късно Рилският манастир пък се превърнал в първия своеобразен фри шоп и получил привилегията да търгува свободно и безмитно из цялата страна.

Във Видин и досега е запазен "Венецианският склад", в който преди векове са складирали стоките си търговците от Венеция. Той е вкопан в земята, в близост до замъка "Баба Вида" и на около 200 м от брега на Дунав. В края на май "Венецианският склад" бе включен в програмата на финансовия министър Милен Велчев, когато той бе на посещение във Видин. Местните му показаха запазения до наши дни символ на някогашната безмитна търговия, точно когато министърът обяви намерението си да бори контрабандата със закриване на безмитните магазини.

По време на втората българска държава Видин, редом със Солун, Ниш и Скопие, е бил един от важните центрове за търговия с Дубровник. През Видин дубровнишките търговци минавали на път за влашките градове и Бесарабия, а в града имало дубровнишка колония. Търговията на Дубровник и България през Видин съставлявала част от цялостната търговия на Венеция, в чиято орбита бил Дубровник и не случайно точно тук възниква първата безмитна зона.

През XIII-XIV в. митническата система у нас е била идентична на тази във Византия, където с вътрешни мита се заплащали правата за пренасяне на стоката, за излагането й на  тържища, правото за покупко-продажбата й, плащано обикновено половината от купувача, половината от продавача. В този период българският пазар имал редица вътрешни митнически бариери, наложени от централната власт и от местните феодали. На практика мито за една и съща стока се плащало толкова пъти, колкото пъти минавала от едно тържище на друго, през мост и т.н.

Иван Асен II дал привилегия на търговците от Дубровник навсякъде да купуват и продават свободно, като местата, където биха могли свободно да търгуват са градските тържища, отделните административни области и клисурите.

С грамотата за Дубровник обаче той освобождавал дубровнишките търговци от всички вътрешни мита, които вземали феодалите в отделните градове, области и клисури, но дубровничани трябвало да плащат на самия него установеното по договор мито.

По-късно, през 1346-47 г., Иван Александър дал на венецианците грамота за свободно търгуване, но те трябвало да плащат в България мито 3% за внос и износ.

Символично мито от 1 процент вземал Иванко от генуезците за износ на жито и внос на стоки.

Унгарският крал Людовик през 1358 г. издал грамота на търговците от Брашов за свободен превоз на стоки по Долен Дунав до устието на Серет, защото оценил значението на Видин и на реката като важен транспортна артерия между Средна Европа и Балканския полуостров.

През 1370 г. Иван Срацимир се връща във Видин като унгарски васал след пленничество при Людовик и същата година, като владетел на Бдинското царство, въвел привилегиите на напълно безмитната търговия в града. Запазена е т.нар. Брашовска грамота на Иван Срацимир, дадена на търговците от Брашов за свободно търгуване във Видин.

С грамотата на Иван Срацимир, дадена на "Жупан Йаков Херман и Петер Файнъгъл и всичките пургари" (брашовци), се гарантират правата на търговците от този град да търгуват "волно и свободно" в царството.