Първо бяха "старите", после "деветимата", днес са говорещите, а утре ще дойдат за вас...

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах;

не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах;

не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах;

не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах;

не бях евреин.

Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.

Цитирам Мартин Нимьолер като напомняне. Нищо повече.

Напомняне към снишените, мълчащите и треперещите.

Треперещите да не загубят депутатската си копанка, от която плюскат до пресищане - официално и под масата.

Треперещите да не изпуснат жалката си порцийка от партийната баница.

Треперещите да не изпаднат от каруцата, която може някога да ги откара в бленуваната страна, в която те ще са на власт.

Напомняне към сгърчените от забитото във врата им токче, които вият наум, но мълчат.  Мълчат, защото бруталните саморазправи са с други.

А утре ще дойдат за тях... И тогава няма да има кой да говори...