С разработка "Икона" проверявали красива игуменка за шпионаж

Нашенската Мата Хари 30 г. управлявала Изворския манастир

Красива млада монахиня, която приличала повече на киноактриса, се появява през 1930 г. в Изворския манастир "Успение Богородично" до с.Извор, Видинско. Монашеското й име е Аполинария.  

На 15 декември 1935 г. тя става игуменка и управлява манастира 30 години, до смъртта си на 3 септември 1965 г. 
Около името ѝ се раждат легенди, защото не се знае почти нищо за светския ѝ живот. Каква е била истинската Аполинария си остава загадка и до днес. 

За нея дори Държавна сигурност след 9-ти септември 1944 г. не е знаела много, затова ѝ завежда разработка "Икона". По тази разработка нищо не се доказва.  

Ето откъс от доклада на ДС, въз основа на който започва разработката:

"Същата е женена през 1912-1913 г. за някакъв чокой в Румъния. През 1918 г. идва в България и след като научава, че мъжът ѝ е убит, тя остава в България. По-късно е правила постъпки да се завърне в Румъния, но не ѝ е било позволено и тя отива като калугерка в Троянския манастир. Говори се, че причината да не се позволи да се завърне в Румъния е, че е била шпионка, но не се е доказало, и не се знае на кое разузнаване е служила.  

Разработката е възникнала по план въз основа на доброволни сътрудници за развиваната от нея вражеска агитация за предстояща война, че светът ще се унищожи... Изказвала се е и против ОФ власт. Агентура по нея не работи. Ще се насочим за вербовка към свещеник XXXX от с. Извор, който е в добри отношения с обекта "Икона" и повече от времето си прекарва в манастира и чете църковното си служене. За същия има достатъчно компроматериал и има изготвен план за неговата вербовка."  

По-възрастните хора в с.Извор още помнят нашенската Мата Хари. Твърди се, че Аполинария е родом от Силистра, учила е за медицинска сестра в Букурещ и била женена за доктор в Румъния, с когото имала син. 

Според хората, който са я познавали, тя се е занимавала с шпионаж в Румъния, но била разкрита и поради тази причина се укрила в Изворския манастир. Игуменката поддържала тайна връзка с мъжа и сина си и по празници получавала и изпращала колети до Румъния.  

Била е като медицинска сестра за околните села и много хора идвали в манастира, за да ги лекува. Игуменката била много строга. Имала звънче, с което повиквала калугерките. Всяка калугерка имала брои на позвъняване и знаела, че вика точно нея, за да ѝ даде задачите за деня.  

Въпреки строгостта си, майка Аполинария посрещала гостите на манастира много добре и черпела миряните с продукцията от манастира. На Великден в манастира винаги се боядисвали яйца и се месели козунаци, който по-късно раздавали на хората, дошли на църковната служба. Тя била и учителка на малките деца от селото, който посещавали манастира. Взела под закрилата си и две сирачета, който отглеждала от 2-годишни. Момчето починало, а отгледаното момиче заминало за София. 

След кончината на Аполинария манастирът се поема от майка Наталия. Тя е родом от Своге, имала четири сестри и двама братя. Наталия имала приятел, но след като той се залюбва с една от сестрите й, тя решава да се замонаши. На 17-18 г. отива в Изворския манастрир. Тя е игуменка от 1965 до 2004 г. 

За друга монахиня - Вероника, не се знае почти нищо. Тя идва болна в манастира, а след едно нейно прибиране с влак от София слиза на жп гарата в град Димово, който е на няколко километра от манастира, обърква пътя влиза в тунела и там намира смъртта си, пометена от влака. 

Според легендата, манастирът край с.Извор, Видинско, бил основан от руския княз Извор Таворски, който пристигнал тук, воден от "летяща" икона. След падането на Видинското царство под османска власт манастирът бил ограбен и разрушен. В средата на XVII в. бил възстановен от йеромонах Силвестър. Според приписка в едно манастирско ръкописно житие на св.Ефрем Сирни, манастирът първоначално се наричал "Сухо поточе", а след възобновяването му бил начерен "Изворски" по името на княз Извор Таворски. 

Надгробен кръст от 1767 г. на Никола от село Макрешъсвидетелства, че по това време манастирът е привличал хора и от по-далечни села и някой по-знатни хора били погребвани в двора му. Манастирът се управлявал от игумен и последен по онова време бил йеромонах Агапий. Преследван от турците, той бяга в Сърбия, като оставил в светата обител четирима монаси. Надписи на иконите и на олтарната царска врата от 1864 г. показват, че иконостасът бил направен от трима от тях - монасите Кирил, Гавраил и Хрисант. 

След освобождението манастирът станал девически, а монахините са самарянки по време на войната от 1885 г. и помагат на ранените на фронта. Братството от три монахини и три послушници се захваща с ремонт на сградите и реставрация на манастирския храм. Възобновяването на храма завършва през ноември 1923 г., а стенописите и част от иконите са дело на Господин Желязков Сербезов, които е автор и на стенописи в храма "Св.Александър Невски" и църквата "Св.Седмочисленици" в София. 

Манастирът има аязмо с лековита вода и е един от най-посещаваните във Видинска епархия.

Ваня Ставрева

На снимките: Надгробния паметник на Аполинария и църквата в Изворския манастир