Секретарката на Гьобелс, която доживя до 106: Не знам за Бог, но дявол със сигурност има!

На 30 януари на 106-годишна възраст в Мюнхен почина Брунхилде Помзел, секретарката на прословутия нацистки министър на пропагандата Йозеф Гьобелс.

Преди 3 години възрастната дама предизвиква сензация със спомените си от времето на Третия райх. Тогава излиза 113-минутния документален филм “Германски живот”, в който тя прави някои сериозни разкрития за нацисткия режим, припомня в."168 часа".

Тя работи за Гьобелс от 1942 г. до падането на Берлин през 1945 г. “Това беше моята съдба. Кой има контрол над съдбата си? Особено във времена на такъв катаклизъм", казва за назначението си и влизането в нацистката партия Помзел.

Подобно на личната секретарка на Хитлер Труди Юнге и Помзел настоява, че през цялото време е била в неведение за нацистките зверства по време на войната. Тя твърди, че е научила за холокоста, който тя нарича просто “въпроса с евреите”, чак след като е освободена от лагера.

“Не съм човек, който се съпротивлява - казва тя във филма по този повод. - Не бих посмяла да кажа: Не, не мога да направя това! Аз съм един от страхливците. А и не съм правила нищо друго в кабинета на Гьобелс, освен да пиша на машината. Е, добре, много малко понякога... Ние не знаехме нищо за еврейския геноцид. Иначе знаехме, че съществува Бухенвалд, бяхме чували за лагера и че евреите отиват там. Самата аз бях свидетел на депортирането на евреи от Берлин, но сред колегите се говореше, че с евреите ще населят земите на изток, които са били изоставени от бежанци.Така или иначе обаче, не се чувствам виновна за нищо, освен ако нямате намерение да обвините цялото германско население за факта, че такова правителство е дошло на власт”, споделя още тя приживе.

“Не знам дали има Бог, но дявол - със сигурност!  

А справедливост не съществува изобщо”, добавя тя зловещо.

В края на април 1945 г., когато съветските войски достигат сърцето на Берлин и става ясно, че войната е окончателно загубена, Помзел и другите служители заедно със съпругата на Гьобелс Магда и децата й се укриват в така наречения “Vorbunker” под канцлерството на Райха. В същото време Хитлер е бил в по-дълбок "Фюрербункер" и повечето от най-приближените му като Гьобелс, Гьоринг, Химлер, Рибентроп, Борман и Шпеер се присъединяват към него, за да му кажат горчиво сбогом.

“Имах чувството, че нещо в мен е умряло”, спомня си Помзел.

“Опитахме се да си осигурим достатъчно алкохол. Той ни беше жизненонеобходим, за да се запази вцепенението, в което бяхме изпаднали."

По-късно повечето обитатели на бункера на Хитлер бягат - поединично и на малки групи. Някои успешно, а други са убити или заловени от руснаците. Хитлер и определеният за негов наследник Гьобелс обаче остават. На 30 април, спомня си бившата секретарка, Гюнтер Швагерман, сътрудник на Гьобелс, казал на персонала, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили след брачна церемония.

Ден по-късно същият служител съобщава, че и Гьобелс е сложил край на живота си. 

“Ние го попитахме:“И жена му ли?” "Да." "Ама и децата също?"
Той потвърдил. 
“Ние онемяхме”, спомня си тя.

По-късно разследващите установяват, че Гьобелс е наредил на един зъболекар да упои децата му с морфин. А най-чудовищното е, че докато невръстните деца - петте дъщери и единият им син, са били в безсъзнание, лично

майка им, фанатичката Магда Гьобелс,

подпомагана от личния си лекар, изсипва ампули

с цианид в устата им.

Помзел и колегите й от персонала правят голям бял флаг от чувалите за храна в бункера и се предават на руснаците. На разпитите тя признава за работата си в Министерството на пропагандата и е изпратена за 5 години в съветски затворнически лагери. На практика тя вижда отблизо концлагерите, за които твърди до последно, че не е знаела, тъй като затворите, в които е интернирана, са преустроените бивши концлагери на територията на Германия - Бухенвалд, Хохеншьонхаузен и Заксенхаузен.

След затвора фрау Помзел отново работи като секретарка, но този път на директора на държавното радио в Берлин. По-късно заедно с него е командирована в Мюнхен. Пенсионира се на 60-годишна възраст през 1971 г.

Никога не се е женила и няма деца.

През 1933 г. благодарение на приятел нацист Помзел получава работа в новинарския отдел на радиостанцията в Берлин. Девет години по-късно се присъединява към Министерството на пропагандата и работи в преддверието пред офиса на Гьобелс, който е точно срещу Райх канцлерството на Хитлер.
В офиса той бил формален и недостъпен. Тя казва, че нейните задължения включвали единствено диктовка и набиране на машинописни текстове.

Писала е и доклади, които занижават
нацистките жертви и преувеличават изнасилвания на германските жени

от войниците на Червената армия. Но отрича да е имала достъп до информация за нацистките военни престъпления.
Понякога си спомня с умиление за страшния си шеф. Описва го като изтънчен мъж, с добри маниери, винаги облечен елегантно и с добре прилепнали костюми:
“Полагаше специални грижи за ръцете си ежедневно, но накуцваше и затова изпитвах леко съжаление към него. Може би беше и малко арогантен.”
 

Пълния текст можете да прочетете тук