Сивият кардинал в БСП - ликвидатор на автентичното социалистичеко крило

Проектът за промени в Устава на БСП води към авторитарна власт, с каквато не е разполагал и Тодор Живков, предупреждава в анализа си докторът по философия АНКО ИВАНОВ

След президентските избори думата „промяна“ стана една от най-употребяваните и една от тия, с които най-много се злоупотребява. В политическите партии промените са главно в три аспекта: идеен; уставен и кадрови. Сегашното ръководство на БСП, Изпълнителното бюро и Председателят на партията, започват ход на промяна. Бяха афиширани две значими идеи за промяна – избор на Председател на партията от членовете и въвеждането на три мандата (12 г.) за депутатите в Народното събрание. Останалите идеи не бяха публично огласени.

И в стария Устав, и в новия проект, вероятно нарочно, е пропуснато регламентирането на процедурата за номиниране на членовете на изборните партийни органи и за депутати за Народното събрание, за президент и за кметове. Сега има пълна анархия в номинациите (предложенията), като всеки, независимо от неговите доводи, прави неограничен брой предложения и някои настоящи и бивши (напр. Мая Манолова) партийни дейци се хвалят с огромен брой номинации. За действителни номинации трябва да се приемат само тези, които са обсъдени (не само направени) на партийни събрания и заседания на съответните органи и са одобрени от тях поради определени доказани качества с мнозинство от присъствалите на форумите на ОПО и на Общинските конференции. Всяка основна партийна организация и общинска конференция може и трябва да номинира само определен брой делегати за конгреса и за членове на Националния съвет и то само в зависимост от броя на членовете на БСП, а не според капризите на отделни членове.

И най-важното при избора на членовете на изборните органи са качествата на предлаганите кандидати и членовете на партийните органи, а не само годините стаж. В Устава липсват изисквания за политическите и делови качества. За всеки кандидат предлагащият го трябва ясно и кратко аргументирано да изложи мотивите си за предложението през призмата на качествата, които притежава членът на партията. За да импропуснатоа промяна, трябва да има нов член на Устава, предвиждащ какви качества да притежават кандидатите и кои лица не могат да бъдат избирани в Националния и общинския съвети на БСП. Например, изискването да не бъдат избирани в ръководните органи на Национално и общинско равнище: членове на БСП, които притежават огромни материални и финансови активи (т.е. т.нар. „милионери в БСП“ като напр. Гергов, Лечева, Добрев, Гуцанов и редица други); притежателите изцяло или само на дялове в офшорни фирми; членуващите в масонски ложи (напр. Гергов и др.); участници в политически проекти, насочени срещу БСП (напр. Бригадир Аспарухов - създал Борисов); лица с криминална регистрация; лобисти на олигархически кръгове (някои партийни дейци от Пловдив и Варна) и др.

Особено внимание заслужава направеното предложение за промяна в Устава Председателят на партията да се избира пряко „с гласовете на цялата партия чрез вътрешнопартиен избор по ред и начин определен от НС“. Това предложение противоречи на същността и на дългогодишната история и традиции на БСП. Прекият избор на председателя на НС променя същностно характера на партията.

На първо място от демократична партия с колективно ръководство и ум, тя се превръща в лидерска партия по подбие на ГЕРБ. Това е предпоставка НС да намали съществено своите права и пълномощия поради простия факт, че той е избран от делегирани представители на общините, а не с преките гласове на членовете на партията.

На второ място, прекият избор е предпоставка за по-сигурно формиране на авторитарен стил на ръководство на Националния съвет и на групата народни представители в парламента и принизяване ролята на другите изборни органи и лица, до засилване на ролята на апарата на Националния съвет, който по навик ще организира и провежда този избор.

На трето място, почти сигурно е че ще има големи манипулации в резултатите от избора, съмнения за редовността на избора. Повод за това даде последният проведен референдум и надутите проценти за АБВ.

Нещо повече, и в досегашния Устав на БСП има някои изключителни права на Председателя на БСП. Става дума за неговото изключително право да предлага Изпълнително бюро. Това може и трябва да се промени. В Устава не е посочен броя на членовете на това бюро, правото на членовете на НС да издигат (номинират) кандидати за членове на Изпълнителното бюро, да обсъждат на кандидатурите. Много важно е записването на правилото за задължително избиране с мнозинство от 50 плюс 1 гласа, правила за начина неговото функциониране. Не би трябвало в демократично устроена партия да има само еднолично предлагане на какъвто и да орган и избор по вишегласие, а не с мнозинство.

За участието на социалистическата партия в държавните органи и взаимодействието с обществените организации. В тази част на проекта за Устава главното внимание е отделено на въвеждането на норма за времетраене на работата на отделните народни представители в Народното събрание – до 12 години. С този статистически времеви ограничителен подход уж се грижим за промяна, за обновяване на кадровия състава на БСП, за навлизането на нови и по-млади хора в състава на ръководните органи на държавата. А по същество се отменя главният принцип за формиране на депутатския състав на социалистическата партия, въвежда се предпоставка за влошаване на качеството за участие. Важно е депутатът не колко време е в парламента, а как работи. В Народното събрание важното е качеството на политиката, защитавана от депутатите, техните знания и умения. Идеята за ограничаване на депутатския престой е по същество изискване за смяната на едни образи с други образи, на едни лица с други лица без оценка на качеството. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. И е нормално в Устава да има заложени изисквания, но не за продължителност на стажа а за: опита и качеството в законотворческа дейност; умението да се изразява и защитава социалистическа позиция при приемането на законите и решенията; личен авторитет в обществото; чисто съдебно минало и липсата на връзки с олигархически групировки и лобистки кръгове.

Тази идея на Нинова е израз на неофициалното намерение на сивия кардинал на БСП да се ликвидира истинското социалистическо крило в БСП и окончателно да доминира социаллиберализма. 

Отстраняването на истинското ляво движение от органите на БСП и в обществото се реализира чрез два главни подхода.

Първият е недопускане или силно ограничаване на възможностите за медийна изява на представителите на лявото движение (Стоилов, Миков, Божинов, Мерджанов, Добрева и т.н). В дните след Конгреса на БСП (8 май 2016 г.) почти няма тяхна изява в телевизиите и радиостанциите. За сметка на това ежедневно, по няколко пъти на ден, се показва не само Бойко Борисов, но и ръководните дейци от БСП от социаллибералното течение. А това кой къде да представлява социалистическата партия се решава от Председателя, от пресцентъра на БСП.

Чрез промяна за срока на депутатстване от следващото Народно събрание се отстраняват най-авторитетните представители на социалистическото крило (Миков, Стоилов, Божинов и др.) както и идеята за забрана кметове-социалисти да бъдат кандидатирани за народни представители. С този акт се затварят и възможностите в Народното събрание да се предлаган социалистически по своята същност законопроекти, а да се внасят предимно социаллиберални такива. И нещо повече, отрязва се на истинските леви в БСП трибуната на Народното събрание и възможността левите идеи да се изказват и да се възприемат чрез телевизиите и пресата. И още нещо, отстраняват се хората които са против коалицията с ГЕРБ. Това отваря пътя за доминиращата в ПЕС политика за колаборация на социалистическите и социалдемократическите партии с десните.

В заключение, чрез проекта за Устава на БСП продължава процеса на превръщането на БСП в социаллиберална партия от парламентарен, а не от масов тип, характерен за редица европейските леви партии. В БСП текат вътрешнопартийни процеси, подобни на тези в редица други партии като Френската социалистическа партия, ПАСОК в Гърция и др.

Провеждането на социаллиберална политика във Франция от Оланд, Валс Макрон доведе до огромна загуба на обществено доверие, до ожесточаване на съпротива на профсъюзите срещу управлението на социалистическата партия, практически ликвидиране на участието на социалистическата партия във властта. Отказът от социалистическата идеология и политика на Митеран и преминаването на социаллиберални основи доведе до това състояние на Френската социалистическа партия. Подобна е ситуацията в Гърция, където се роди ново ляво движение. Предлаганите промените в Устава на БСП са насочени към пълно доминиране на социаллиберализма прикрито под името на социалистическа партия и използването на лява фразеология.

Но в БСП се прокрадва и нова организационна насоченост – превръщането на БСП от колективистична в лидерска партия с почти пълна авторитарна власт на Председателя на партията, власт, която дори Тодор Живков нямаше.

А накъде ще тръгне БСП зависи от делегатите на Конгреса, които на новото заседания трябва да обсъдят и да приемат измененията в Устава. Има две посоки: лява – социалистическа и дясна – социаллиберална. Уставът е инструментът, чрез който в партията се върви организационно към една или друга посока. И да не се забравя, че хората на президентските избори се обявиха за същностна промяна, за отказ от статуквото на неолибералната и социаллибералната политика.

Пълния текст на анализа можете да прочетете в Политкомент

Снимката е публична от Фейсбук страница на Кирил Добрев