Социологът Андрей Райчев: Не се виждат особени предпоставки за предсрочни избори в момента
Вот на недоверие готвят от БСП и ДПС на управляващите като новогодишен подарък през януари. Какво ще постигнат двете партии и одобрявате ли този ход от чисто политическа гледна точка?
БСП, се оказа и ДПС, са решени да не допуснат луксозно управление по време на председателството. В това има своята логиката, и те не бъркат от гледна точка на ингтересите да свалят властта колкото се може по-бързо, като струва ми се, че те се различават в стремежът си. Докато БСП се старае да събори Бойко Борисов от власт, и това е задача, която г-жа Нинова решава откакто е взела властта в своята партия преди година, вече и половина, докато ДПС имат по-ограничен радиус на действие – те не поставят въпроса за ГЕРБ във властта, те поставят въпроса за патриотите във властта. Така или иначе, в момента им съвпадат интересите в някакъв смисъл, защото решиха на 17-ти януари чисто символично да покажат, че председателство си е председателство, политическата борба си е политическа борба. Това става на фона на един голям успех на Борисов в международен план, на който председателството му идва дюшеш. То му идва така да подчертае неговия международен успех, който е реален между другото. Той успя да добие много сериозна роля с Турция, успя да накара Турция да прекрати шантажа с бежанци, успя да накара Турция да махне посланика, който беше един безобразен активист тук на протурска партия и най-сетне успя да ликвидира, пак по турска линия, на Местан. Това не е малко и е сериозен успех. При това, това се прави от името на Европейския съюз. Вторият му голям успех е Балканите, разбира се. България никога не е била в такава централна роля между балканските страни. Напротив, винаги сме създавали проблеми някак си.
Ще поговорим, разбира се, за ролята ни в процесите на Балканите, но сега ми се иска да довършим. Казвате, че са факт всички тези успехи, но активността от страна на опозицията може ли да сложи прът в колелото им? За тях това ще е добре, но за държавата?
Държавата си е добре, държавата е добре, защото нашата държава по принцип, ако не прави някакви глупости – в момента кой знае какви глупости не правим, е функция на европейската ситуация. Когато европейските пазари растат, България също расте, и малко по-бързо отколкото те, защото сме по-изостанали. Много сериозно нараства БВП, вървим към 100 млрд. лева – това е много. Изобщо икономиката е добре, между другото не защото управляват тези или онези. Просто Борисов най-после получи късмета да има добър климат, така да се каже. Колкото до вътрешната политика, ние не правим никакви реформи, никакви. Седим си с тези 400 болници, седим си тези 57 ВУЗ-а, седим си с едни губещи железници и т.н. да не ги изреждам. Това са упреци, които опозицията дава, но когато ГЕРБ беше в опозиция, същите упреци ги чувахме. Всички знаем, че това трябва да се прави, но тъй като населението реагира на това, а Борисов не понася това там да му седят дори 50 души под прозорците. Реформи не се правят и в този смисъл, това е хубаво, че опозицията натиска. От тази гледна точка няма какво да взема пауза от 6 месеца за председателството, да правим един изкуствен баланс.
Вие подчертахте всички тези икономически показатели, но пък много хора казват:“ Да, икономиката е добре, но ние живеем зле“ и бвиняват за това корупцията. Една тема, която отново в последните дни доста усилено коментираме. След всичко, което видяхме в последните месеци – и опитите за прокарване на закон, и позицията на президента от последните дни, вие смятате ли, че има реална борба с корупцията?
Борба няма кой знае каква…
А поне воля?
Има една непоносимост. Воля на властта аз не виждам. Не виждам, защото този Закон за борба с корупцията по високите етажи го дъвчат вече нещо като 2 години или 3 години, и непрекъснато пак го отлагат. Няма сериозно заемане с въпроса. Но има една непоносимост в обществото. Не мисля, че нашето общество ще търпи тази наистина масова и разгулна корупция, при това даже не само на високи, и на ниски равнища. Всеки бизнесмен ви казва, че пожарният, този, онзи, хигиената, лекаря, и т.н. И това се е превърнало в масова практика, видима абсолютно от всички и една непоносима ситуация, една европейска ситуация, но трябва да започнеш от своите, а никой не иска да започне от своите. Така или иначе закон надявам се да влезе, надявам се този орган към парламента, който правят, нещо да се раздвижи. Трябва да се движим в тази посока. Това е главното послание на обществото, главното изискване на обществото. Права сте, хората не понасят това. Тази или следваща, или по-следваща власт трябва сериозно да се заеме с въпроса. То не е толкова трудно. Въпросът е да не жалиш своите.
Казвате, че хората не търпят, но докъде може да стигне тази нетърпимост в близките години да кажем? Възможно ли е да се материализира в близкото бъдеще в някакво по-голямо недоволство, в протести дори, без значение кой ще е на власт?
Не ми се вярва, и ще ви кажа защо. По принцип НДСВ, чийто клон е ГЕРБ, е центристка партия. ГЕРБ под ръководството на Борисов направи един поход на дясно, унищожи да го кажем дясното, превзе десния избирател, има около 1.2 милиона на последните избори, но не само на последните, и на по-предишните – около 1.2 милиона избиратели. БСП има около милион и то в добрата форма, която докара Корнелия Нинова. Преди това имаше половин милион. БСП си има историческа граница – левите избиратели не са повече от милион, ако въобще са повече от милион. За последните 25 години БСП само един път е надхвърляла 1 милион гласуване. Не от БСП ще дойде падането на ГЕРБ. ГЕРБ докато владее дясното пространство, докато там не се организирало нищо, ГЕРБ си има монополното положение. Поради тази причина протестите, процесите и изобщо всичко, не е въпросът даже да бъдат между червени и гербери, а да се образува някаква сериозна десница. По този въпрос не се вижда нищо. В този смисъл, какво да ви кажа. Струва ми се, че ако този въпрос не намери промяна, сравнително уютно ще управлява Борисов поне до есента. Така ми се струва.
Продължителността на мандата беше една тема, която и сега продължаваме да коментираме. Ще изкарат ли целия или не, вие как смятате?
Не се виждат особени предпоставки за предсрочни избори в момента. Но ако БСП и ДПС се активизират, това си е много голям фактор, много голям фактор. Да не говорим, че и десните се опитват нещо да се съживят. Все пак едно правителство пада, когато коалиционните партньори се разделят и стане нетърпима работата. В това отношение не се вижда принципно противоречие по линията Борисов-Каракачанов или Борисов-Сидеров, но се вижда доста искри да святкат по въпроса с Валери Симеонов. Така че това може да е един извор на дестабилизация. Още повече, че ДПС са си поставили за задача махането на патриотите, именно това. Тоест, те може би ще са съгласни ГЕРБ да управлява с малцинство или нещо подобно, но настояват категорично патриотите да се разкарат от хоризонта.
Самите ДПС казаха, че не изключват възможността, ако имат такава, дори с ГЕРБ да управляват. Това било целта на всяка партия – да е в управлението. Такава коалиция възможна ли е?
ДПС ще иска да управлява с ГЕРБ, но просто не виждам как Борисов, който дойде в името и чрез сатанизация на Доган, и обявяването на ДПС като главния враг на страната, как се прегръща с тях и започват да управляват заедно – не ми се вярва. Не ми се вярва. По-скоро, ако се стигне до такава формула, тя ще изглежда като подкрепа на желаещите или нещо подобно. Но да видим ДПС в коалиция с Борисов, просто не ми се вярва.
Едва ли се очакват големи сътресения, особено сега по време на председателството. Самото председателство надценяваме ли го или напротив, наистина може да ни даде позициите на Балканите, за които и вие по-рано започнахте за говорите? Реален шанс ли е да излезем напред на политическата сцена на Европа?
То ние сме излезли, къде по-напред да излезем? Ние не можем да започнем да решаваме някакви централноевропейски въпроси или нещо подобно. Чисто и просто ние сме отличниците в Източна Европа в очите на Германия и Франция. Това се случи. То се случи не толкова, че ние кой знае какво нещо направихме, колкото че поляците и унгарците рязко се превърнаха в критици на Меркел, критици на френската политика на няколко президента вече. Там се формира една непоносимост, да не кажа много сериозен въпрос за Европа. Както Европа се разболява от 3 болести и то по ръбовете си – от запад се разболя с Брекзит, от юг – със задлъжняване и голяма криза на икономиката на Португалия и Испания, Италия и Гърция, където вече съвсем отиде работата, а на изток с едни десни режими, евроскептични – и Унгария, и Полша, и някои други страни в Източна Европа са просто в предистерично състояние. Така че ние сме добре в този смисъл, тъй като сме спокойни и не създаваме проблеми. Колкото до председателството, спомнете си вие самата, можете ли да кажете, че сте чували нещо кой знае какво за страната-председател – винаги има някаква страна-председател. Това не е кой знае какво огромно събитие, но дава възможност на ръководството на страната да общува, и то ежедневно, и ежечасно може би даже, с ръководството на Европа, и няма как на страната-председател председателят да й отказваш. В този смисъл, двата ни основни въпроса – „Шенген“ и еврото може би сериозно ще се придвижат. Това е политическият смисъл. Иначе, това е все пак едно уважение към България, че ние сме председатели на Европа, но не там е въпросът. Ако бяхме в много тежко положение, такова международно, щях да ви кажа веднага, че ще се оправим, защото някак си не върви да се караш с председателя на Съвета, но не сме в такова положение.
Въпросът е обаче дали няма да се ползва и самото председателство по негово време за такива вътрешнополитически разпри, които видяхме не една и две, особено напоследък?
Е, действително, ако поканиш някого на гости и ако започне жена ти да чупи чиниите – грозна сцена. Но, вижте, европейците са свикнали, че властта попринцип се люлее. Аз не вярвам да има предсрочни избори – това би било груба грешка. Да не е ясно кой е домакинът, тоест, да има служебно правителство. Но не ми се вярва да се стигне това. Преди есента избори ми се виждат невъзможни. Разбира се нали знаете, в политиката като каже човек никога, греши по принцип.
