Социолози: Леви избиратели с анти-статукво нагласа може да изберат "Не подкрепям никого" или АБВ - Движение 21

Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента., регистрира националното-представително проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания.

Същевременно обаче, прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии. Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторския блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и Глас Народен (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им. Коалицията Движение „Да, България” стартира кампанията с 2.6%, а „Нова Република” с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на „Да, България” се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. „Нова Република” има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат. 

Единствената по-различима алтернатива в ляво – коалицията „АБВ – Движение 21” влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като ляво-центристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана анти-статукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция „АБВ – Движение 21” или възможността да отбележат опцията „Не подкрепям никого”.

С голямо значение за крайния резултат от изборите ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. 

В анализа на социолозите се посочва още:

• Месец след встъпването си в длъжност, президентът Р. Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%. Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани – 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки. Проведено по-рано проучване за предаването „Референдум” на БНТ също отчете поляризирано отношение към начина, по който служебния кабинет извършва кадровите промени във властта (53% одобрение срещу 42% неодобрение) и ревизията на дейността на кабинета „Борисов 2” (56% одобрение срещу 40% неодобрение). За разлика от правителството, служебният премиер О. Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие.

• Седмица преди Конституционният съд да отмени санкциите за негласувалите, готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели. Ако въпреки решението на КС тенденцията се запази, може да се очаква на 26-ти март до урните да отидат около 3.7млн. гласоподаватели (активност, която би била по-ниска от тази в първия тур на Президентските избори от 2016г., когато 3.9 млн. души).

• Няколко малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Първата – разликата между двете водещи формации ГЕРБ и БСП, които влизат в кампанията със силно сближен резултат. ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следван от БСП с 29.6% от решилите да гласуват.  За последния месец ГЕРБ търпи лек спад като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Б. Борисов и 25.3% за К. Нинова.

• Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати обаче се отразява негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.

• Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията „Воля” на варненския бизнесмен В. Марешки. Към момента, ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия „Воля” стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.

• Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите. Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.

Настоящото изследване е проведено в периода 16 – 23 февруари 2017г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни. 

Цялото изследване можете да видите тук