Стари снимки на площада от годините, когато е бил „Площад на победите”, „Сталин”, „Димитър Благоев”

Днешнят централен площад на Видин през десетилетията е сменял не само облика си, но и името си. Оформен е между Освобождението и началото на 20 век, когато градът бързо се разраства извън стария квартал „Калето”, край моста над тогавашния крепостен ров при главната порта „Стамбол капия”.

По-късно голямата част от рова е затрупана, като е създадена градина, днес наричана парк „Рова“. През 1898 г. в южния ъгъл на площада е построена кокетната 4-етажна сграда на търговеца Тома Лозанов, с кула и много орнаменти.

Централно място в площада е заемала градинката с паметника „Скърбящият воин“ (от 1911 г.) за жертвите от Трети пехотен Бдински полк в Сръбско-българската война от 1885 г. По това време той е известен като Площада на победите.

Местните власти обаче решават в началото на 1930-те год., че не е достатъчно величествен, и го преместват на пл. „Съединение“ пред железопътна гара Видин.

Новият паметник, посветен на загиналите за родината, е открит в началото на 1944 г. Според легендата восъчният му модел, преди проектът да бъде одобрен, се наклонил и фигурите наподобили воини, наведени за атака на нож. Така се родила идеята за този уникален паметник, наречен „Последен щурм”, известен също като „Бдинци“.

През 50-те години площадът за кратко се казва „Й. В. Сталин“, а след това е преименуван на „Димитър Благоев“ и носи това име до 1990 г.

Площадът става изцяло пешеходна зона от 1970-те год., след като срещу паметника (от югозапад) е издигната 14-етажната сграда на Дома на съветите, приютила Окръжния народен съвет и Градския народен съвет. Днес в нея се помещава администрацията на Община Видин.

Последната построена важна сграда край площада (от северозапад) е Партийният дом, приел окръжното и градското ръководства на БКП през 80-те год.

През 1986 години площадът и пешеходната зона добиват днешния си уникален облик , след като е реализиран проекта на голям екип под ръководството на проф. Иван Никифоров.