Тери Гилиъм: Корпорациите контролират света

- Уморихте ли се да бъдете бунтар?

- По-точно отегчен от непрестанни битки. Според някои си създавам битки, за да продължа напред. Може и така да е, но искам, ако всички вървят натам, аз да тръгна насам. Тогава не знаеш какво ще намериш.

- Бяхте американец, но избрахте да бъдете британец. Бихте ли направили обратното днес?

- Британия е странно място, за мнозина Лондон е прекалено скъп.  Не знам, може би щях да направя друго, но вече нищо не мога да променя и не мърдам на никъде.

- Бяхте казали на Салман Рушди, че сте сменили страната едва ли не по политически причини заради Америка през 60-те.

- Съчетаха се различни неща. Напуснах Америка през 1967 г., защото се уплаших, че се превръщам в терорист. И без това името ми е Тери -половината на терорист. Бях много разгневен на Америка. Бях пътувал на автостоп из Европа и се влюбих в нея – различни култури, невероятни истории, по-добре отколкото да остана в Америка и да се забъркам в неприятности.

- Сега обаче пропускате Доналд Тръмп.

- Той направо ми иззе работата. Само си представете  да бях останал и да се превърна в него. Знаете ли, бях си мислил напоследък, че демокрацията май не работи добре - не оправдава очакванията на хората, те са разстроени и скоро ще се появи демагог. И ето ти го Тръмп, идеален пример, говори каквото си иска и хората му се радват, защото са гневни на политическата система.

- Тръмп не ви ли напомня на герой от Монти Пайтън? Все едно Вие сте го измислили навремето.

- Дори и ние не бихме могли да го сътворим толкова безобразен. Въпросът е колцина са готови да му повярват. Това е важно. Или хората толкова са оглупели или толкова са възмутени от системата, че са готови да подкрепят този шарлатанин. Имам надежда в младото поколение и в Бърни Сандърс, а на Клинтън май й надвива. А Тръмп всеки вторник качва във Фейсбук неща за него и пада голям смях.

- Във филма „Бразилия” рисувате тоталитарно общество по Оруел. Смятате ли, че Оруел и вие самият сте предотвратили появата на подобно общество?

- В „Бразилия” имаше гняв към заобикалящия свят, беше нещо като документален филм, но никой не си даваше сметка, че живеем в такъв свят. Сега казват бъдещето се превърна в „Бразилия”, само дето светът винаги си е бил такъв. В Америка имаме Агенция за вътрешна сигурност, която сякаш е изскочила от министерството на информацията в моята „Бразилия”. По-добре не можех да го измисля.

Или Доналд Тръмп, който го няма в „Бразилия”, той вършее и политическата система не може да го спре. И ето ти тук противоречието – как така имаме централно контролиран свят, когато един ужасен търговец на коли втора употреба взима нещата в свои ръце.

- Няма ли нещо сбъркано в идеята за създаване на съвършено общество?

- Не вярвам в утопии. ХХ век положи усилия за създаване на политически съвършени общества – демокрация, комунизъм, социализъм, всички тези „изми”.

Преди вярвахме в църквата, после политиката стана новата религия - явно неуспешно. Сега обаче бизнесът взема връх. Когато правих последния филм „Теорема”, хората казваха, че е като „Бразилия” за тоталитарно централизирано общество. Само че не е. В него не политиците, а корпорациите превземат света. Корпорациите наистина контролират света, а политическата система е като куклено шоу.

- Какво можем да направим срещу това?

- Корпорациите са като Доналд Тръмп, дават ти всички чудесии, които искаме, купуваме повече и те стават по-силни. В „Индипендънт”  четох статия за търговските споразумения – трансатлантическото  и тихоокеанското. В основни линии става дума контролът да иде у корпорациите. Например, едно правителство забранява пушенето, а „Филип Морис”, например, завежда дело да речем срещу Канада.  Решава трибунал от трима съдии, всичките са корпоративни адвокати.  Ето това е.

- Значи ние доброволно се предаваме на парите, така ли?

- Да, защото ни дават красивите неща, които искаме.

- И как тогава да се преборим със себе си?

- Като спрем да купуваме. Трябва да се завърнем към някои базисни неща. Не всичко, което искаме, ни е нужно , за да оцелеем.

- Дали хората днес не се смеят по-различно от времето на „Монти Пайтън”?

- Да, хората се страхуват да са присмиват.

- Защо?

- Защото се страхуват да не обидят някого. Днес много лесно се обиждаме, станали сме свръхчувствителни. Не подкрепям обидите, но не мислете, че има човешко право, което да ви защитава от обида. Ако ме обидите, не мога да ви ударя, мога да кажа грешите или да ви отвърна с обида, но не и да ви набия. Дъщеря ми казва - това беше обидно, а според мен беше просто смешно. По-дебелокожи трябва да станем.

- Има ли проблем днес с интелигентните филми?

- Къде е интелигентната кинематография? Тя не стига до хората, тя не се пуска по екраните. От години се говори за затъпяването на Америка, Англия.  Мисля, че то приключи успешно. Хората искат забавление, не да мислят. Филмите на „Монти Пайтън” караха хората да се замислят и затова те ги харесваха. Даваха различен поглед към света. Това го има все още, но не му се чува гласът. Медиите са мързеливи, интернет е пълен с клюки и дребнотемие.

- Не се ли чувствате като динозавър с вашите умни филми?

- Онези космати млекопитаещи симпатяги, които са се появили зад скалите на мястото на динозаврите, първо са били тъпи, после са поумнели, а сега отново затъпяват.

- Преди 30 г. пак бяхте в България. Как си представяте днес идеалния си български зрител?

- Две неща помня от София. Разхождах се вечерта по улицата, нямаше много лампи, беше тъмно, но бе съвършено безопасно, въобще не почувствах страх. Имаше магазин и хората гледаха във витрината - там имаше два чифта обувки и нищо друго. И още - отидох в голямата църква. Песнопението, което чух, беше най-прекрасният звук, чудесно беше.

Не зная дали е толкова интересно сега.

Тери Гилиъм е филмов режисьор, сценарист и продуцент, носител на две награди БАФТА, две награди "Сателит", четири награди  "Сатурн" и пет награди "Хюго" и номиниран за "Оскар" и "Златен Глобус“. Сред най-известните му филми са „Бразилия”, „Братя Грим”, „12 маймуни”, „Сделката на доктор Парнасъс”, „Приключенията на барон Мюнхаузен”.

Интервю за "Панорама", БНТ