Трагичният живот на Христина - убийцата жертва от с.Лагошевци

Угаснал поглед, изпито лице, кльощава фигура. 

Никакъв живец. Никаква емоция - нито болка, нито тъга, нито страдание. Нищо. 

Безизразна и безсловесна. Такава видях Христина за пръв път. 

Видях нещастието, въплътено в жив човек. Видях старадалчество, примиреност и обреченост.

Беше януари 2012 година. 11-годишният й син Станко беше изчезнал и това ме заведе в село Лагошевци. Трябваше да пиша за "24 часа".

Бях предубедена, защото хорската мълва вече беше издала присъдата -  семейството е продало момченцето.

Но видях Христина. Видях мизерията. Видях майка, която не отронва сълза за детето си. Видях майка, която беше понесла толкова удари от живота, че даже загубата на сина й не можеше да я накара да крещи на глас.

Втората ни среща беше десет дни по-късно, когато вече знаех, че детето е мъртво, но на нея все още никой не беше казал. Аз също не го направих. Сърце не ми даде. Но тя беше същата. Не зная дали до нея бяха достигнали приказките на съселяните й, че тя и мъжът й Веселин са продали детето.

Такава беше и при третата ни среща, когато погребваха Станко и когато убиецът вече беше разкрит - шотландецът Дейвид Бел Брайсън, а хорските приказки и обвинения бяха заменени с искрена покруса и съчувствие.

Срещах мълчаливата застиналост на Христина още няколко пъти - в съда във Видин, докато се гледаше делото срещу убиеца на детето.

Миналата седмица се разбра, че Христина е станала убийца. Неволно, при самоотбрана. Блъснала 83-годишния си съселянин Петър и той паднал фатално по стълбите на къщата й. 

Самата тя е в реанимацията на видинската болница с прободни рани от шило и с опасност за живота.

Инцидентът се разиграл На 14 декември следобед в бедната й къща в с.Лагошевци. Причините за разправията между 39-годишната Христина и 83-годишният Петър още се изясняват, но селските клюкари и сега са се произнесли в аванс. Нищо че веднъж вече жестокостта на клюките се оказа лишена от всякаква истина. 

Злословията,че между двамата имало близки отношения, на които Христина сложила край, намериха място и в някои медии.

"Възмутени сме. Как може да се пишат такива лъжи, без никой да е дошъл да ни пита каква е истината. Такава трагедия споходи тази жена, а те я очернят", възмутиха се пред "24 часа" вчера съселяни на Христина.

А злочестието на семейството наистина трудно може да се опише.

Това лято починал съпругът на Христина - Веселин, и тя останала да се грижи сама за възрастната му майка и за двете им най-малки деца - 9-годишния Роберт и 5-годишния Николай.

Помагала и на Петър, който е роднина на мъжа й. Във фаталната сряда следобед, когато той я наръгал, Христина го блъснала по стълбите на къщата и окървавена, побегнала да търси помощ.

Първо звъняла на кметския наместник, но той не си вдигнал телефона. Обадила се на другата по-млада жена в селото - Веселка, да вика линейка, че е наръгана. Жената се обадила на телефон 112 и пристигнали линейка и полиция.

"Христина беше в шок и дори не знаеше, че като е блъснала Петър, той е паднал и починал", разказа Веселка.

Пристигналите на мястото полицейски служители открили трупа на мъжа до външното стълбище на къщата. На местопроизшествието е извършен оглед и тялото е транспортирано за аутопсия. Съдебно-медицинската експертиза ще се произнесе каква е причината за смъртта, защото може да се окаже, че няма връзка с това, че Христина го е изблъскала.

След като жената е закарана във видинската болница, двете й деца били прибрани от пълнолетната им кака Милена, която живее в близкия град Димово.

Майката на Веселин - Славка, която била на легло и за която Христина се грижела, била настанена в старчески дом.

След силния стрес от трагичните събития от последните три дни обаче, в събота възрастната жена починала и вчера съселяните й в Лагошевци се чудеха как да я приберат, за да я погребат.

Хората се молят Христина да се възстанови, защото трябва да се грижи за двете си малки деца.

Надяват се и Дейвид Бел Брайсън - шотландецът пенсионер, който се чувствал като същински Господ Бог в бедното селце, най-накрая да получи възмездие.

Делото срещу него още не е приключило с влязла в сила присъда. Последно е гладено във Върховния касационен съд през ноември и се чака той да се произнесе.

Чужденецът бе осъден на 18 г. затвор, но Върховният касационен съд отмени присъдата и делото бе върнато във Видинския окръжен съд на стадий подготвителни действия за разглеждане в съдебно заседание от нов съдебен състав.

На 26 юни 2015 г. окръжният съд отново призна подсъдимия за виновен, наложи му 18 г. затвор и след серия от обжалвания тя стигна до Върховния касационен съд, където се чака произнасянето на касационните магистрати. 

Брайсън бе признат за виновен, че на 4 януари 2012 г. е умъртвил 11-годишния Станко по особено мъчителен начин като го е душил  бавно и продължително, подавал му е периодично глътка въздух и детето е съзнавало ужаса на случващото се. 

Дейвид Бел Брайсън е от шотландския град Ларкхол. Последно е работил в Германия, а след пенсионирането си дошъл в Лагошевци и си купил стара къща за 1 500 паунда. Хвалел се, че му е излязла без пари, защото пенсията му била 2 700 паунда, но така и не успял да завърши ремонта й напълно. 

Местните младежи се навъртали около него, за да изкарат някой лев като му помагат в строителните дейности или като му вършат други дребни услуги. 

В първите дни след изчезването на Станко никой не подозира 73-годишният тогава Брайсън, че може да е замесен. 

Следите на детето се губят от 4 януари, когато към 16 ч. майка му го изпратила да занесе храна на 80-годишния им съселянин Петър Стоянов (не е починалия в сряда Петър). Не се върнал в продължение на два часа и майка му Христина го потърсила при стареца. Той й казал, че момчето изобщо не е идвало и разтревожените родители се обърнали към кметския наместник Тихомир Тошев. Той подал сигнал на тел. 112 и още същата вечер започна издирване.

Това продължи до 21 януари, когато 17 дни след изчезването, тялото му бе открито в местността Диловец до селото. Брайсън бе задържан след като се провалил на детектор на лъжата и направил пълни самопризнания. Пред разследващите той посочил като мотив за убийството, че се ядосал, защото детето дразнело кучето му докато минавало край двора му, а и от по-рано го подозирал, че то е отровило преди време друг негов домашен любимец. Брайсън разказал, че в яда си влачил и душил детето и после го захвърлил във въпросната местност. По-късно обаче се отрече от самопризнанията и обяви, че ги бил направил под въздействието на хипноза.