Трудови колективи пишат писма до партията

Изразът „враг с партиен билет“ кристализира през 30-те години на ХХ в. в процеса на елиминиране на политическите противници на Сталин. През годините той се разпространява и намира почва и в страните от съветската сфера на влияние.

Това води до започването на чистки в партията, които засягат централните и местни организации и държавния апарат. В края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. прочистването на партийните редици достига масови размери и придобива репресивен характер. Показателен за това е монтираният в София през 1949 г. процес срещу Трайчо Костов, смятан за безспорен наследник на Георги Димитров в партийното и държавно ръководство.

След разкриването на „трайчокостовската банда“ в началото на 1950 г. Вълко Червенков налага сталинистката теза за „врага с партиен билет“. Това дава удобен повод да започнат кадрови проверки във всички партийни и държавни структури. Много от партийните членове са предадени на следствените органи като „капитуланти“, „полицейски сътрудници“, „предатели“, „заговорници“ и т.н.  В страната е организирана серия от политически съдебни процеси - бивши министри, членове на ЦК на БКП, заместник-министри, стопански ръководители, служители на МВР и много други минават през килиите на Държавна сигурност. За част от редовите комунисти това е своеобразно прочистване на партията от „разни приспособленци“, докато „вражеските елементи“ говорят за чистката като за „самоизяждане“. По този повод в столицата се разказва следният виц: „През 1941 г. да не си евреин, през 1945 г. да не си фашист, а през 1949 г. да не си комунист“.

Осъждането на смърт на вицепремиера Трайчо Костов през 1949 г. и член на Политбюро на ЦК на БКП е съпътствано с телеграми и отворени писма от десетки трудови колективи и партийни организации.

Един такъв документ е телеграма – резолюция от военно поделение във Варна до Централния комитет на БКП, министър-председателя Васил Коларов, министъра на народната отбрана и главния прокурор с искане за налагане на най-тежкото наказание – смърт на Трайчо Костов.

Телеграмата е от 2 декември 1949 г., 15 дни преди да бъде изпълнена смъртната му присъда на 17 декември същия месец. В нея е изказано дълбокото възмущение от „гнусната предателска и шпионска дейност на Трайчо Костов и неговата банда”. И още: „изказвайки своето възмущение искаме най-тежко наказание /СМЪРТ/ на Трайчо Костов и неговата банда. В предстоящите избори и 70-годишнината на  великия СТАЛИН ще затегнем още повече своите редове за 100 на 100 изборна победа...”

Използвана е документална информация от сборника "Държавна сигурност и "враговете с партиен билет" 1944 - 1991 г."

Още за жестоката разправа с Трайчо Костов и скалъпеният процес срещу него можете да прочетете в "Ние ще очистим нашата партия... С помощта на машината за интриги, истерии, подлости и предателства" - тук

Епистоларният жанр се употребява не само за разстрела на вътрешнопартийни врагове, но и като мощно средство за пропаганда и насаждане на култ към личността.  Към Сталин, например. 

P.S. Всякаква прилика с днешни лица и събития не е случайна