Ученици от Белоградчик работили за космическия център на СССР

През 60-те години ученици от Белоградчик, които са се занимавали с астрономия на любителско ниво, са работили за съветския център "Космос", който сега е отдел в Института по астрономия на Руската академия на науките.

Станцията им е била включена в мрежата за наблюдение на изкуствени спътници на Земята, като те са наблюдавали движението на съветските спътници с цел определяне на техните реални орбити.

"Тази дейност е започнала през 1964 г., още преди официалното откриване на Астрономическата обсерватория, което става година по-късно. Развивана е много интензивно и въз основа на това, че дава много добри данни и впечатлява тогавашните ръководители на Видински окръг, в края на 60-те години е взето решение и са отпуснати средства за закупуване на най-големия телескоп на Балканите", разказа доц.Николай Томов, чийто баща Александър Томов по онова време е ръководил работата на Белоградчишката обсерватория.

Идеята за построяване на астрономическа обсерватория в Белоградчик е на учителя по физика в местната гимназия Христо Костов и тя възникнала, след пълното слънчево затъмнение на 15 февруали 1961 г., което той наблюдавал с група ученици от високо място над Белоградчик с отлична видимост на небето.

Още през пролетта на същата година започва строителството на училищна обсерватория и за няколко месеца тя е почти готова. През ноември Костов се премества на работа в Софийския университет, където става асистент по физика, а работата по обсерваторията е поета от  наследника му в гимназията Александър Томов. 

Той прави предложение пред тогавашната секция по астрономия на БАН към обсерваторията да се създаде третата в България станция за наблюдения на изкуствени спътници на Земята. Предложението е прието и от лятото на 1964 г. станцията започва да функционира.

Официалното откриване на обсерваторията е на 21 юни 1965 г., но не като училищна обсерватория, а като Народна астрономическа обсерватория към отдел "Просвета" - Видин и Министерството на образованието. Най-големият телескоп по онова време е 15-см Цайс Касегрен.

Преди официалното откриване на обсерваторията в Окръжния народен съвет във Видин е получено писмо от Астрономическия съвет на Съветската академия на науките, в което са отправени благодарности за професионалната работа на учениците. Ръководителят им Александър Томов се възползва и прави предложение за оборудване с 60-сантимиетров телескоп за професионални наблюдения. 

Парите са отпуснати още същата година и в завода на Карл Цайс в Йена е поръчан 60-сантиметров телескоп в система Касегрен. Той е монтиран през 1969 г. в 6-метров купол и това е първият професионален телескоп за астрономически наблюдения в България. Първоначално е бил оборудван с едноканален електрофотометър за наблюдения на звезди, галактики и астероиди.

Оборудването с професионална техника продължава и през 1973 г. Александър Томов и съветски специалисти пускат едноканален фотоелектричен фотометър с трицветна UBV система и обсерваторията се превръща в първата научна база за професионални наблюдения в страната. Така любителското ниво е надраснато и през 1976 г. с решение на Министерски съвет тя става база на секция "Астрономия" към БАН. 

До 1979 г., когато влиза в експлоатация Националната обсерватория на връх Рожен, 60-сантиметровият телескоп в Белоградчик е най-големият на Балканите и югоизточна Европа. Оттогава белоградчишката обсерватория е филиал на Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен към Българска Академия на Науките. Нейна основна функция е провеждането на фундаментални астрономически и астрофизически изследвания.

През 1994 г. обсерваторията е оборудвана с още един телескоп Целестрон - 14-инчов Шмидт-Касегрен, монтиран в 4-метров купол. 

Нов тласък на развитие обсерваторията получава през 1997 г., когато е закупен и монтиран първият модерен CCD приемник, позволяващ изследването на слаби и далечни обекти. През 2008 г. телескопът е оборудван с още по-модерна CCD камера. 

През последните години основните наблюдателни проекти, реализирани в обсерваторията, са изследвания на променливи обекти - активни галактични ядра и квазари, катаклизмични и симбиотични звезди, променливи късни гиганти и др. Също така обект на изследвания са ярки комети и малки тела от Слънчевата система, новооткрити обекти и други интересни астрономически явления. 

"Освен наблюдение на всички небесни тела, като се започне от нашата Слънчева система, тела от нашата галактика - други звезди и мъглявини и звездни купове, и се стигне до извънгалактически обекти. Прави се фотометрия, чрез което се получават много от параметрите на небесните тела - температура, светимост, разпределение на енергия в спектъра и т.н.", пояснява доц.Томов. 

Голяма част от изследванията в се провеждат в рамките на международни кампании за наблюдения в сътрудничество с други астрономически институти и обсерватории.

Само за последните 10 години, публикуваните в най-престижните международни астрономически списания научни статии, използващи изцяло или частично наблюдения от Астрономическата обсерватория в Белоградчик са над 30, като общият брой на публикациите за периода надхвърля 100. 

Обсерваторията, която миналия месец отбеляза 50-годишнината си, се използва и за популяризиране на астрономията. Тя е отворена за посещения и често се използва за провеждане на уроци по физика.

Първият 15-сантиметров телескоп Цайс Касегрен е оборудван с планетна и звездна фотокамера, и голям набор от окуляри и сега се използва за демонстрации.