В Трансилвания зиме вълците пеят магични песни
В днешно време Трансилвания е сред най-популярните туристически дестинации на Балканския полуостров, най-вече заради дългата си интер етническа история, тъй като е населявана в далечното минало от тракийското племе даки, после заедно с колонистите римляни, а по-късно вече от унгарци, австро-унгарци, българи, сега от румънци и унгарци, и от др. общности и етнически групи.
За тези времена свидетелстват забележителни градове със запазена характерна архитектура и широко спектърно богатство от храмове на няколко християнски религии (ортодоксално православие, евангелисти, реформатори, римо-католици, униати, евреи), някои от които са още от 12 в., но в повечето случаи са действащи и понастоящем.
За тези времена свидетелстват забележителни градове със запазена характерна архитектура и широко спектърно богатство от храмове на няколко християнски религии (ортодоксално православие, евангелисти, реформатори, римо-католици, униати, евреи), някои от които са още от 12 в., но в повечето случаи са действащи и понастоящем.
В първата част от пътеписа „Силистренски тур в сърцето на Трансилвания“, част от разходката „Приказна Трансилвания“, посветена на три интересни места – Сибиу, Турда и Сигишоара, и осъществена от представителите за Крайдунавска Добруджа на организаторите от Агенция „Сейв Бургас“, Ви разказахме за най-интересното за първия от трите знакови града.
Пътят до Турда преминава край град Алба Юлия (намира се на брега на р. Муреш и е административен център на окръг). Има място и в историята на северната ни съседка, защото присъединяването на Трансилвания към Румъния е прокламирано с декларация на 1.12.1918 г. (от 1990 г. насам денят е национален празник на страната) в този град, чието име през унг. и лат. езици означава „Бялата крепост на Гюла“. Четири години по-късно крал Фердинанд I и кралица Мария, на която името е свързано със замъка в Балчик, са короновани в тукашната православна катедрала, построена специално за случая.
Междинната крайна точка е град Турда, някога, преди 12-13 века (801-1218 г.), в рамките на българското царство, източник на приходи в тогавашната ни хазна, предвид използването на мина за изкопаване на сол в години, когато подправката е била по-скъпа от златото. Днес тя е една от четирите в Румъния, вече изчерпана, но превърната в СПА-санаториум за респираторни, ставни, кожни и други характерни заболявания, както и в туристическа дестинация. При това по европейски проект са изградени асансьори с височина на 13-етажна сграда, както и дървени стълбища, по стените на които са издълбани годините на прокопаване на мината.
Огромното пространство във форма на паралелепипед разполага с езеро за разходка с лодки; с виенско колело, движещо се бавно; с детски площадки; с кът за игра на тенис на маса; с анфитеатър и др. възможности за прекарване на времето под земята. При това на постоянна температура от 11-12 градуса, постоянна влажност (78-82%), както и на безветрие (0,02 м/сек), но все пак не бива да влиза човек по тениска и по къси гащи, ако иска да излезе здрав. С уговорката – не влизай, ако страдаш от туберкулоза и от клаустрофобия.
Първото използване на мината започва през 50-а година пр. Хр. Тогава в тракийските времена Турдава, както е оригиналното име на селището, е била открита солница с 10-15 м. дълбочина. И така в продължение на 20 века, до 1932 г., когато излиза от употреба, а 60 години по-късно оживява в ново „качество“. През 2009 г. с голям европейски проект придобива настоящия си забележителен вид. А началото на новия й живот започва реално през 1870 г., когато тук се правят първите бунгала за приютяване на желаещи да изпробват целебните свойства на солта.
След българите в Средновековието, унгарците и австрийците в продължение на 4 века копаят надълбоко и достигат до 125 метра, за да я има днес тази уникална пещера, пълна с натриеви йони и абсолютно празна откъм алергени. Истинска лечебност обаче се постига при престой по 2-3 часа на ден в продължение на 10-14 дни.
Сигишоара е друг румънски град, получил световна известност включително и защото от 1999 г. е под закрилата на ЮНЕСКО при ООН. Най-укрепената част на стария град се намира на височина, на която има уникална стара часовникова кула, превърната в музей на няколко етажа. Укрепителната стена от по 4 м. е от 14 в. и разполага с 14 бойни и отбранителни кули бастиони, някога собственост на отделните гилдии, превърнали съоръжението в доста сериозна фортификация. Градът е имал и „малък затвор“, с уговорката, че в най-укрепената част са живеели до 160 семейства.
Градът е известен като родно място на Влад Цепеш Дракула, дори се посочва къщата, в която е уж роден, но няма доказателства за това. Този факт не е попречил тя да бъде използвана за кръчма. Баща му Мирчо II, син на Мирчо Стари, е бил част от Ордена на дракона, създаден от Сигизмунд Люксембургски.
Източник: Versinaj
Автор: Йордан Георгиев
