Волен Сидеров се разсея за кризата в Азовско море, БСП се сниши

Волен Сидеров се разсея за кризата в Азовско море, и БСП се сниши. А само преди 3 години правеха митинги, за да не нападаме Русия

Ако някой се чуди какво точно липсва тия дни в българската политика, то отговорът е: Волен Сидеров да скочи в пламенна защита на Русия. Мълчи и БСП. Само преди 3 години социалистическата партия и „Атака” най-сериозно се бяха обезпокоили да не нападнем Русия, организираха митинги срещу вероломно нашествие. Сега има криза в Азовско море, говори се за милитаризация на Черно море, повече натовски кораби тук... Но ни думичка от тези тъй всеотдайни пазители на мира.

Като страна на кръстопът България винаги е изпадала в сложна ситуация при големи регионални конфликти. Тук има много „колони”, които, позиционирани във властта или в опозицията, враждуват помежду си. Всяка от тях

обвинява друга, че работи за чужд интерес,

а тя самата, разбира се, защитава единствено българския. Голям регионален сблъсък винаги нажежава страстите, понякога толкова, че Ахмед Доган да изостави пенсионерския живот и да отстрани Лютви Местан (сваления руски самолет от Турция). Затова е интересно как сега реагираха основните политически играчи при драмата между Русия и Украйна.

Пръв с позиция излезе президентът Радев. На 27 ноември той и полският му колега Дуда призоваха Русия незабавно да освободи украинските моряци и кораби. Три дни по-късно тази откровено антируска позиция бе сменена с анти-Киев – Европа не бива да е заложник на украинската вътрешна политика и амбиции, отговори президентът на репортерски въпрос. След още седмица („Панорама”, БНТ)

Радев игра за реми –

повтори се в двете посоки: че „моряците не бива да плащат цената на политическата амбиция”, обаче амбициите били „украински вътрешнополитически”. Трудно е да се прецени дали първоначалната остра позиция срещу Кремъл бепо вкуса на Радев, или е изработена по настояване на полския гост (който досущ като ястреб обяви Русия за агресор). Но като цяло Радев, минаващ за „руски човек”, покрай настоящия конфликт не се прояви като такъв. Интелектуалци, за които българският интерес неизменно се припокриват с кремълския, го нападнаха след изявлението с Дуда, после се успокоиха.

С декларация излезе и българското правителство. В нея Русия бе призована незабавно да пусне корабите с екипажите, също и да зачита „свободата на преминавания през Керченския пролив”. Успоредно с това премиерът Борисов наговори традиционните приказки за диалог, деескалация, туризъм... Но и вида план за война в Черно море, при който май България била готова за хекатомба. Добре че беше правителствената позиция, за да знаем какво точно смята по въпроса дипломацията ни. В крайна сметка в институционалните си становища „Дондуков” 1 и 2 проявиха синхрон в защита на Украйна. Такива бяха позициите на НАТО и ЕС, затова не е изненадващо, че държава – членка на двата съюза, не излезе от рамката.

„Агресивните действия на Русия” бяха осъдени от извънпарламентарната формация „Демократична България”. Другото бе... тишина.

Волен Сидеров съчета политиката с култура – размишляваше кога е добре Красимир Каракачанов да напусне правителството, откри изложба на Вежди Рашидов, свири джаз. БСП пък продължи стриктно по вътрешни теми – асфалт, коалиции, бонуси за администрацията... Плюс конфликт Нинова – Станишев. Цялото това разсейване относно Русия може да е нормално, но само за политически субекти с друга биография. Не за Сидеров, който навръх руско-украинската криза през 2014 г. стартира кампанията си от Москва (европейските избори), разкриваше планове за мобилизация на българите, за да бъдат хвърлени срещу братушките, както и със сериозно изражение предвиждаше война НАТО – Русия. Не и за БСП, която през 2015 г. най-официално се обяви за „невъвличането в организирани военни действия срещу Русия”. Всеки разумен човек знае, че никой никога не е имал намерение да предизвиква световна война (нападение срещу Русия би значело това), но този факт не пречеше на „Атака” и БСП да завихрят бясна истерия. Сидеров и мощни среди в социалистическата партия основателно се считаха за защитници на руските интереси, затова апатията им по отношение на настоящия конфликт е съвсем различно от досегашното поведение. И определено прави впечатление.

На какво се дължи разсейването на „Атака” и БСП, няма как да се каже със сигурност. Други обстоятелства обаче са видни. Преди 3 години Сидеров бе опозиционер, сега е управляващ. Точно в момента се мъчи да стане европейски консерватор (фракцията в парламента в Страсбург), не е сигурно дали роля на „хибридчик” ще му е от полза.

БСП напрани проруски митинг при лидер Миков, сега председател е Нинова. Малко след рокадата анализатори коментираха, че

прозападно лоби е изместило проруско на върха в партията, а днешната пасивност подкрепя тезата.

Като цяло БСП остава сложна формация с мощен вътрешен русофилски фактор и изцяло такъв електорат, но сега замълча.

Успоредно с военната криза се разгоря и друг геополитически сюжет – прокарването на евентуална тръба на „Турски поток” у нас. Тук вече БСП е „за”, плюс Радев, управляващата коалиция като цяло, естествено и ДПС. Валери Симеонов обаче е против, „Демократична България” – също. За широката публика сагата с газопровода бе от полза, защото разбра, че партията АБВ не е умряла и много държи да бъде припозната за таран на руските проекти у нас (председателят ѝ Румен Петков, впрочем, сън не спа да обяснява колко права е Русия и в Азовско море).

Твърде е възможно позициите по двата казуса да са обвързани, тоест основните родни субекти целенасочено да съчетават хладина спрямо Москва при арестуването на корабите с радушен прием на „Турски поток” (трасе през България географски е по-удобно за Русия). Като цяло обаче сблъсъкът в Керченския проток предизвика далеч по-малко страсти в сравнение с предишни конфликти. Още нещо интересно има в сферата на публичната комуникация – различни хора, необлечени във власт, предложиха на българския бряг да се направи „база на НАТО”. Изразът показва, че след 14 години членство пактът се възприема като нещо чуждо у нас. Морските и всякакви други бази у нас са си натовски отдавна, България и Русия не стоят рамо до рамо, а се гледат фронтално в очите. Напълно нормално е т. нар. руска колона у нас понякога да се пропуква. При всички случаи е добре внимателно да се следят геополотическите събития. Именно те определят вътрешните процеси.

Диян БОЖИДАРОВ, "Сега"

Снимка: Протест във Видин през 2015 г.