Жан Виденов за 10 януари: Героизиран бе един уличен метеж. Вменено бе на стотици хиляди социалисти, че са заплаха за гражданския мир

Клеймото „провал” за управлението на правителството на Демократичната левица ни бе лепнато не от „Раковски” 134, а от „Позитано” 20, казва през 1998 г. Жан Виденов

Откъс от книгата „Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов”:

- Гн Виденов, наистина ли вярвате, че само деградацията на отношението към властта сред перестроечните елити на БСП е причината за провала на лявото управление? Защо, дори останал съвсем сам, продължавате на защитавате правотата на това управление?

- Първо – защото правотата му по редица принципно важни въпроси за мен е неоспорим факт. Готов съм да го доказвам, ако се наложи (а тя, истината, малко – по малко и сами излиза наяве).

Второ – защото не приемам фразата клеймо „провал”, лепната ни, забележете, не от „Раковски 134 и от в.”Демокрация”, а от „Позитано” 20 и от в.”Дума”. Колкото и неприятно да е това за перестройчиците, в България се провалиха именно те, а не социалистическото управление.

И трето – защото изключително много уважавам фактите, цифрите и логиката. А те недвусмислено сочат, че до началото на безогледната политическа дестабилизация, свързана със споровете около кандидат-президентите, страната се справяше сравнително добре. 1995-1996 г. беше първият (и вероятно последният) период в продължение на много години, в който правителството плащаше старите дългове на своите предшественици, без да товари с нови заеми своите наследници. А два и половина милиарда долара плащания съвсем не са малка цифра! Стабилизирани бяха цените и валутата, доходите, заетостта, производството, износът. Това беше моментът – не по-рано и не по-късно – да се посегне към финансовия възел и структурната криза. Дадохме този толкова закъснял старт в средата на 1996 г. и платихме неговата толкова висока икономическа, социална и политическа цена към края на годината. В замяна получихме здрава основа, върху която сегашната стабилност можеше да се гарантира и на едно много по-високо и по-достойно за страната ниво. Политическата дестабилизация обаче продължи, вътрешнопартийната опозиция на социалистическото управление се поднови и в началото на 1997 г. заплатеното така скъпо и прескъпо бе пропиляно с лека ръка. А допълнителната цена се оказа непосилна за левицата, достигната що-годе надеждна база за стабилизация – незащитима за нацията.

Ето това е истината, която съм в състояние, длъжен съм и имам правото да защитавам.

Какво казва Жан Виденов за канибализма в БСП, приватизацията, синята клиентела и андрейрайчевщината - можете да прочетете тук